Решение № 12562 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2012 г.

Решение № 12562 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Чън Джу" ООД, гр. София, чрез законния си представител Джу Сяоджу, срещу Решение № 1929 от 09.04.2012 г., постановено по адм. д. № 9530/11 г., по описа на Административен съд гр. София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт (РА) № 2101011035/18.04.2011 г. на главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, в потвърдената част с решение № 1802/11.10.2011 г. на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София (ОУИ) при ЦУ на НАП. В жалбата са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Тодоров дружеството поддържа доводите си изложени в касационната жалба. Ответникът по жалбата, директор на Дирекция "ОУИ" гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Мирчева, в съдебно заседание оспорва жалбата и излага доводи досежно правилността на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалван пред АС е бил РА № 2101011035/18.04.2011 г. на главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, в потвърдената част с решение № 1802/11.10.2011 г. на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София (ОУИ) при ЦУ на НАП, с който на "Чън Джу" ООД е отказано право на дънчен кредит по фактури за доставки на обувки издадени от "Стилнет РМ" ООД, "Лазар" ЕООД, "Ив Рос 1" ЕООД и "Сандина" ООД. С решението съдът е оставил без разглеждане жалбата досежно отказано право на данъчен кредит по отношение на доставките на "Сандина" ООД и е прекратил производството по делото в тази част, в която решението е влязло в законна сила, поради липса на частна жалба. За да отхвърли жалбата на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, като при извършването й не са допуснати нарушения на процесуалните правила визирани в ДОПК. По същество на спора по отношение доставките на "Стилнет РМ" ЕООД, за данъчен период м. 02.2009 г., съдът е приел, че действително в нарушение на процедурата по чл. 32 от ДОПК съобщението на прекия доставчик е закачено на предназначеното за това място в 8, а не в 14 дневния срок визиран в разпоредбата, но според съдът, той не разполага с с правомощия при констатиране на процесуални нарушения допуснати в хода на ревизията да отмени акта и да върне преписката, а дължи произнасяне по същество на спора. Настоящият състав намира, че решението в тази си част е правилно, тъй като установеното нарушение в хода на ревизията на разпоредбата на чл. 32, ал. 6 от ДОПК, а именно след изтичане на 14 дневен срок съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен, не води до нарушаване правото на защита на ревизираното лице. Действително само факта на връчване на съобщение до лицето по реда на чл. 32 от ДОПК, не е основание за отказ на право на данъчен кредит за получателя, така както е прието в Решение № 12021/01.10.2012 г. на ВАС, осмо отделение, по адчм. д. № 15658/11 г., но предвид обстоятелството, че в хода на ревизията и административното и съдебно обжалване не са ангажирани от касатора допълнителни доказателства, се налага извода за правилност на обжалваното решение. Освен процесната фактура, други доказателства за получаване на стоката, чрез нейната индивидуализация и заприходяване в счетоводството на касатора, включително чрез назначаване на ССЕ не са ангажирани, поради което е неоснователно единственото възражение в касационната жалба на факта на нередовност на връчването на съобщението на доставчика по чл. 32 от ДОПК. По отношение доставките на "ЛАЗАР" ЕООД по три броя фактури за данъчни периоди м. 10.2007 г. и м. 09 и м. 10. 2009 г. с предмет обувки, съдът е приел, че са представени обяснения и справки, според които разплащанията са извършени в брой съгласно аналитични регистри на сметка 501 за периодите на издаване на фактурите и 2 бр дневни финансови отчети. Относно начисляването е представен хронологичен регистър само по отношение на клиента "ЧЪН ДЖУ" ООД - дебит см. 411 и кредит на сметка 702 и 4532. Липсата на месечни оборотни ведомости и цялостна хронология на цитираните сметки по отношение на доставчика, съдът е приел, че правилно е прецено. ено от органа по приходите, като препятстващо проверката относно начисляването на ДДС за месеца, както и наличието на материално техническа и кадрова обезпеченост на дружеството. За безспорно съдът е приел, че стоката е внос от Китай през Гърция, във връзка с което са приложени 4 заверени копия на фактури и митнически декларации. Съгласно обяснения на управителя транспортът при вноса на стоките през 2007 г. е за сметка на доставчика изпращач от Китай, а през 2009 г. - за сметка на "ЛАЗАР" ЕООД. Представена е фактура за транспортна услуга от 23.09.2009 г. с посочен превоз от Гърция до България без краен пункт. При тази фактическа обстановка съдът е пирел, че липсват- пътни листове, рег. № на превозно средство, име на шофьор и др. доказателства за осъществен транспорт от Свиленград до София въпреки че според обяснението транспортът е за сметка на "ЛАЗАР" ЕООД като дружество - доставчик. Дори да се приеме според съда, че от страна на ревизиращия екип на цитираната декларация е придаден различен от вложения от автора й смисъл, че същата следва са се възприеме в насока, че транспортът в рамките на страната е извършен с автомобилите, осъществили вноса, т. е. с превозните средства на "КОМЕРС ШИПИНГ" ЕООД за сметка на "ЛАЗАР" ЕООД, респ. на китайската фирма -изпращач, неизвършването на проверка на търговската и счетоводна документация на цитирания търговец - превозвач в рамките на съдебно -административното производство се дължи на липсата на процесуална активност на жалбоподателя и не може да обоснове незаконосъобразност на РА. Решението в тази си част е правилно. Основният спорен момент е факта на реално осъществяване на процесните доставки на стоки, поради липса на доказателства за осъществен транспорт. Видно от представените доказателства при извършената насрещна проверка на "ЛАЗАР" ЕООД, включително писмените обяснения на представляващия дружеството се установява, че фирмата няма наети или собствени помещения и стоките се транспортират до фирмите с автомобили осъществили вноса, като транспорта е за сметка на "ЛАЗАР" ЕООД. Стоките са индивидуализирани в процесните фактури по вид, мярка, количество и цена, но представените доказателства за заплатен от "ЛАЗАР" ЕООД транспорт на "КОМЕРС ШИПИНГ" ЕООД, не установява категорично към коя ЕАД /с оглед индивидуализацията на внесените стоки/ се отнася и целия контейнер ли е доставен на касатора и къде. В тази насока касаторът не представя доказателства за начина на получаване на стоката и нейната индивидуализация от контейнера цитиран във фактура за извършен транспорт № 2631/23.03.2010 г., издадена от "КОМЕРС ШИПИНГ" ЕООД, поради което е неоснователен довода в касационната жалба за липса на извършена насрещна проверка в хода на ревизията на "КОМЕРС ШИПИНГ" ЕООД. посочените доказателства следва да се намират при касатора, след като се позовава на транспорт извършен от "КОМЕРС ШИПИНГ" ЕООД по цитираната фактура. По отношение доставките на "ИВ РОС 1" ЕООД по фактура № 59/13.04.2009 г., с предмет обувки, при извършена насрещна проверка е установено, че търговският обект на доставчика, намиращ се в с. Капитан Андреево, е закрит, първичните документи са иззети от РУ Полиция гр. Свиленград. Представляващия дружеството е декларирал, че предмет на доставката е конфекция, внос от Китай и Турция съгласно описаните в дневниците за покупки ЕАД. Справката в информационния масив на НАП показала, че дружеството е отчитало големи обороти на покупки и продажби и ниски стойности ефективно внесен ДДС. Липсват оригинални документи и копия, не е ясен предметът на доставките, липсват данни за транспорта на стоките. Решението в тази си част също е правилно. При наличие на данни, че дружеството е отчитало големи обороти на покупки и продажби и ниски стойности ефективно внесен ДДС, както и индивидуализиран предмет на доставките, извън процесната фактура се налага извода за липса на реална доставка по отношение на касатора, респективно, законосъобразно е прието от съда, че не са налице предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, следва да бъде уважение, като с касаторът следва да заплати сумата от 752 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение