Решение № 5242 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3111/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД МВР) Враца, чрез процесуален представител, срещу решение 419 от 27.02.2025г., постановено по адм.дело 6/2025г. на Административен съд(АС) Враца, с което е отменено негово решение 369005-44/04.11.2024г. за отказ да бъдат изтрити лични данни на В. Д. И.. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че не е отпаднала необходимостта и целите относно обработването на личните данни на лицето и ползването им за нуждите от предотвратяването, разследването, разкриването или наказателно преследване на престъпления. Моли да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба В. Д. И., чрез адв. Маринов и в представен писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Позовава се на решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С -118/2022г. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение за правилно и обосновано, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да постанови решението съдът е приел, за установено, че В. И. е поискал със заявление вх. 369005-37/11.09.2024г. заличаване на личните му данни, обработвани в МВР, като: извършител по ЗМ -48/28.01.2003 г. на РУ Мездра и свързаното с него деяние със СИП 258004263; обвиняем по предварително производство сл.д.28/2003г. от 28.01.2003г. на РСлС-Мездра; наказателно производство, приключило с условно наказание по присъда 77/2003г. на РС Мездра за престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. От приложената справка за съдимост на В.И. е установено че е осъден, след одобрено споразумение с определение 07.03.2003г. по НОХД 77/2003г. на МРС, и наложено наказание лишаване от свобода за престъпление, извършено на 27.01.2003г. в гр.Мездра по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, отложено с условно изтърпяване по чл.66, ал.1 от НК. Реабилитиран е по право на осн.чл.86 НК към 2008г. След извършена проверка е изготвено предложение с извод, че искането за заличаване на личните данни е неоснователно, тъй като не е изпълнена нито една от хипотезите на чл.3, т.т. 1-8 от Инструкция рег. 8121з-748/20.10.2014г. за реда за обработка на личните данни в МВР (обн. ДВ, бр.73 от 25.09.2015г.). С обжалваното Решение 369005-44/04.11.2024 г. административният орган - Директор на ОДМВР Враца, е възприел изцяло съображенията в предложението от извършената проверка и е отказал заличаване на личните данни на жалбоподателя. За да постанови този резултат, органът е изложил аргументи за липса на което и да било от лимитивно изброените по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за заличаване на полицейската регистрация, извършена на заявителя, във връзка с осъществено от същия престъпление по чл. 198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган - директора на ОД на МВР Враца, в предвидената от закона писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни. Съдът е изложил доводи, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел. Правилно е дефинирал и разгледал спорният въпрос между страните, дали съхраняването на данните от извършената спрямо лицето полицейска регистрация безсрочно е в противоречие с разпоредбата на чл. 8 от ЕКЗПЧ, чл. 17, а) от Регламент 2016/679 и на чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, с оглед даденото с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. тълкуване по приложение на закона, както и дали към датата на подаденото от лицето заявление за снемане на полицейска регистрация са налице такива обстоятелства, които да правят неоправдано и непропорционално продължаване съхранението на събраните при регистрацията лични данни. Съдът е приел, че след извършен анализ на относимите обстоятелства, административният орган е достигнал до неправилен по същество извод, че съхраняването на данни от извършената на жалбоподателя полицейска регистрация продължава да е необходимо за целите, за които същите са създадени, а именно разследване и разкриване на престъпления и противодействие на престъпността. Неправилна е преценката на органа, че заявителят представлява лице с такава степен на обществена опасност, оправдаваща продължаване съхранението на данните по извършената полицейска регистрация, след датата на подаденото заявление за тяхното заличаване, и че все още това е необходимо за целите, за които те са обработвани. След анализ на относимата правна уредба, в заключение съдът е приел, че полицейската регистрация ЗМ-48/28.01.2003г г. по описа на РУ Мездра се осъществява в нарушение на чл. 4, § 1, б. "в" и "д" от Директива 2016/680, чл. 17а) от Регламент 2016/679 и в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС, поради което административният орган е постановил своя акт в нарушение на материалния закон и неговата цел, като е постановил отмяната на оспорения акт, а преписката е върната на органа за ново произнасяне. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав, по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт от лице, за което е налице правен интерес от оспорването. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка и подробен анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят и към които изводи настоящият състав препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. В чл. 68, ал. 6 от ЗМВР няма основание за заличаване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на влязла в сила присъда и последвала реабилитация, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето. Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, §. 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква б) държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. на СЕС е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от същата директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Това разрешение в решението на СЕС е относимо към предмета на спора по настоящото дело. Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспониран чл. 5 "Срокове за съхранение и проверка" от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно който държавите членки предвиждат да бъдат определени подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни. Спазването на тези срокове се гарантира чрез процедурни мерки. В хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 ЗМВР административният орган дължи проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката следва да обхване предвидените в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, но трябва да включва и събиране и анализ на информация относно заявителя като субект на данни и да прецени дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1-т. 5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на друга информация, свързана с личността на субекта на лични данни във връзка с естеството и тежестта на престъплението, за което е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, риска, който представлява, изтеклият период от време, други особени обстоятелства, относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (виж т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС). Следва да се спазва баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо. В оспорения акт липсва информация, която да обосновава необходимост от съхранение на личните данни на лицето. В настоящия случай, както правилно е приел съда, съхранението на данните по извършената на жалбоподателя И. полицейска регистрация ЗМ-48/28.01.2003г г. по описа на РУ Мездра се осъществява в нарушение на чл. 4, § 1, б. "в" и "д" от Директива 2016/680, чл. 17а) от Регламент 2016/679 и в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС, доколкото актът е мотивиран единствено с извършеното преди 22 години престъпление, без да е доказана необходимостта от продължаване обработването на личните данни на заявителя в подходящ разумен срок. С оглед изложеното и при липсата на пороците сочени като касационни основания, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като му се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв., доказани по основание и размер с представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 17.04.2025г. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,