Решение № 7087 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 517/2020 г.

Решение № 7087 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 517/2020 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ф. Хашфе, [гражданство], чрез адв. Лисичкова, против решение № 7154 от 21.11.2019 г. на АССГ (Административен съд - София-град), Първо отделение, 57 състав, постановено по адм. дело № 2101/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 513 ПАМ - 3/05.02.2019 г. на началника на отдел "Миграция" - СДВР, относно издаване на отказ за продължаване на срока за пребиваване в страната. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните норми – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК (погрешно посочена ал. 3). Твърди, че е изпълнил изискването на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) за разкриване на 10 работни места и че неправилно е прието от съда, че не отговаря на това законово изискване. Заявява, че към дата 17.01.2019 г. са налице сключени трудови договори с 10 работници. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Не претендира разноски за касационното производство. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез надлежно упълномощен адв. Генев поддържа изцяло подадената касационна жалба и моли да бъде уважена. От ответника – Началник отдел "Миграция" в СДВР, чрез юрисконсулт Панайотова е постъпил Писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба е изцяло неоснователна и недоказана. В открито съдебно заседание пред ВАС същият процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а решението на АССГ да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение, което да бъде определено в минималния размер. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно, не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи неговата отмяна и следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 7154 от 21.11.2019 г. по адм. дело № 2101/2019 г., Административен съд – София-град, Първо отделение, 57 състав, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. Хашфе срещу заповед № 513 ПАМ - 3/05.02.2019 г. на началника на отдел "Миграция" – СДВР относно издаване на отказ за продължаване на срока за пребиваване в страната. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ППЗЧРБ е императивна и чужденецът е трябвало да има сключени трудови договори за целия период на пребиваването. В тези разпоредби са определени предпоставките, при които се отказва издаването на разрешение за пребиваване или продължаване на срока на пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24 а - 24 г, 24 е, 24 з, 24 и, 24 к, 24 м, 24 н, 24 о, 25, 33 а, 33 г и 33 к - 33 м, 33 п и 33 т. Съдът е приел за правилен и мотивиран извода на административния орган, че Ф. Хашфе не е изпълнил условията на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, поради което е отхвърлил жалбата на чужденеца. С процесната (обжалваната) заповед, издадена на основание чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ, административният орган е отказал издаването на разрешение за продължаване на срока на пребиваване в Република България на Ф. Хашфе, защото е приел, че не са налице условията на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ППЗЧРБ, тъй като [гражданство] Ф. Хашфе не е изпълнил законовото задължение – работните места на назначените български граждани да бъдат поддържани за срока на пребиваване и на пълно работно време. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото и при съобразяване на доводите на страните намира, че обжалваното решение на Административен съд – София град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, "разрешение за продължително пребиваване могат да получат и чужденците, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и "осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, като изискването е валидно за всеки един съдружник поотделно; същите условия се прилагат и за всеки управител поотделно". Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят (сега касатор) не отговаря на законовите изисквания на тази разпоредба. Безспорно е, че Ф. Хашфе е [гражданство] по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ и е със статут на продължително пребиваващ в страната чужденец, който има разрешение за пребиваване № 701008259, издадено от СДВР и е валидно до 27.01.2019 година. На 17.01.2019 г. е подал заявление с рег. № 130529 за продължаване срока на пребиваване в Република България. Заявлението е разгледано заедно с приложените към него документи, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 14, ал. 1 от Правилник за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ). От доказателствата по делото се установява, че административният орган е издал акта си след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за процесния случай. По делото са приложени всички относими доказателства и съдът е обсъдил всички заявени от жалбоподателя твърдения. Видно от писмо с peг. № 513000-4273/28.01.2019 г. от ТД на НАП – София, за фирмата на чужденеца "Фади Трейд" ООД нямало данни за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени или прекратени трудови договори за периода от 01.06.2018 г. до 06.01.2019 година. Посочено е и че към дата 22.01.2019 г. нямало данни за подавани декларации образец № 1 и образец № 6. От приложената към заявление с рег. № 130529/17.01.2019 г. справка е видно, че всички действащи трудови договори са били сключени на 07.01.2019 г., т. е., непосредствено преди искането за удължаване на срока за пребиваване на Ф. Хашфе. Административният орган не е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, не е пропуснал да изследва всички факти в заявлението на чужденеца за продължаване на срока на пребиваване в Република България. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за осъществяване на фактическия състав на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, е било необходимо разкритите 10 работни места да бъдат реално заети от български граждани, които да престират работна сила с всички произтичащи от това последици, за срока на пребиваването, т. е. за целия престой, а не само за отделни месеци от него. Посоченото правило кореспондира с разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ППЗЧРБ. Правилно АССГ е приел, че по отношение на Ф. Хашфе е отпаднала една от кумулативно изискуеми от чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ предпоставки - упражняване на търговска дейност, в резултат на която са наети по трудово правоотношение 10 български граждани, поддържани за срока на неговото пребиваване. Следователно с неизпълнение на едно от кумулативно предвидените условия в тази разпоредба, са били налице предпоставките за издаване на атакувания отказ. Недоказано е твърдението на жалбоподателя (касатор), че е изпълнил законовото си задължение по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Правилно първоинстанционият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на установената форма по чл. 59, ал. 1 АПК със задължителните реквизити в ал. 2, т. 1-8 АПК, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни норми, както и при съблюдаване целта на закона. С оглед изложените съображения съдебното решение не страда от твърдяните в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на правния спор е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в поискания минимален размер, който на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,