Решение № 10075 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6050/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от У. Ш. Ю. , гражданин на Сирия , против решение 3782/15.04.2025г., постановено по адм. дело 661/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на У. Ш. Ю. против Решение 2056/28.02.2025г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с която му е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут . Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му. В съдебно заседание У. Ш. Ю., гражданин на Сирия не се явява лично и не се представлява от процесуалния си представител, който е инициирал касационното производство. Последният поддържа с писмено становище касационната жалба, на основанията, изложени в нея и желае отмяната на съдебния акт на първоинстанционния съд. Ответната страна - Председател на Държавна агенция за бежанците се представлява от юк. Хичовски, който оспорва касационната жалба и представя допълнителни писмени доказателства за военната , политическата и икономическата обстановка в Сирия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да достигне до този извод съдебният състав взема предвид следните обстоятелства: С оспореното в настоящото производство решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на У. Ш. Ю., гражданин на Сирия против Решение 2056/28.02.2025г. на председателя на ДАБ , с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Производството пред административния съд в Хасково е било инициирано по жалба на У. Ш. Ю., гражданин на Сирия, против Решение 2056/28.02.2025г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първата инстанция е била приета административната преписка по издаване на оспорения акт. От фактическа страна по делото е установено, че У. Ш. Ю. е подал обща молба за предоставяне на международна закрила с вх. 3192/04.09.2024г., като личната му преписка е продължила под УП 34435. От проведеното със заявителя интервю, обективирано в представен по преписката протокол се установява, че същият е с етническа принадлежност [етническа принадлежност], религиозната му принадлежност е [вероизповедание] и е женен без деца, като съпругата според данните от интервюто е останала да пребивава в Сирия. В обективираното в Протокол рег. УП - 34435/04.11.2024г. интервю от същата дата заявителят е изложил информация за това кога, по какъв начин и при какви обстоятелства е напуснал Сирия. Обяснил е за причините за напускането на страната, времето през което е преминал през Р. Турция, начинът на реализиране на нелегалното си влизане в България и социално-битовата обстановка в района на пребиваването му в Сирия. Според събраните от органа и преценени от първоинстанционния съд данни същият не сочи спрямо него да е осъществено каквото и да е преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. При така събраните доказателства Съдът е обосновал извода за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Що се отнася до основанията за предоставянето на хуманитарен статут, съдебният състав възприел установените от административния орган факти, и въз основа на тях е счел за обоснован правния извод на органа, че липсват каквито и да било предпоставки по чл.9, ал.1 ЗУБ. Приел е, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход но не поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание , екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. При така достигнатите изводи, съдебният състав е отхвърлил жалбата на чужденеца против постановеното от органа решение, с което последният е отказал предоставянето на международна закрила на заявителя. Според настоящата съдебна инстанция, таканаправените изводи от страна на първоинстанционния съдебен състав са правилни и обосновани, преценени както спрямо информацията налична за държавата на произход към момента на изготвяне на съдебния акт, така и спрямо актуалната към настоящия момент. Спрямо касатора са били спазени всички процесуални изисквания на Закона за убежището и бежанците, които целят да гарантират правото на надлежно участие на заявителя в производството. Интервюто е осъществено в присъствието на преводач, на разбираем за лицето език, такъв е ползван и в хода на съдебното производство. С всички междинни за производството документи той също е бил запознат на разбираем език, като административната процедура е била изпълнена правилно, вкл. в съответствие с изискването на чл.58, ал.10 ЗУБ за предоставяне на писмено становище от ДАНС. В хода на съдебното производство му е предоставена правна помощ и преводач. Що се отнася до съществените за спора факти, след проверка на същите се установява, че аргументите за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, изложени от страна на процесуалния му представител в касационната жалба са неоснователни. Те почиват на общи твърдения за сложната и опасна ситуация в Сирия, но не почиват на конкретика, касаеща личната бежанска история на касатора, която да разкрива личното му положение в страната в степен по-подробна от тази, изяснена при провеждане на административното производство пред ДАБ. Нови обстоятелства, свързани конкретно с личността му или с тази на членове от семейството му, с които да е свързан, лицето не твърди. От изложението му в интервюто става ясно, че същият е извършвал многократни опити да замине и се установи в някоя европейска държава, като практически е изгубил трайна връзка с държавата си по произход. Самият разказ е изпълнен с множество противоречия и несъответствия, които разколебават достоверността на споделената бежанска история. Така например обясненията, че е глава на семейството, като единствен мъж, не намират опора в разказа за постоянното му отсъствие в страната. Според кандидата, през последните пет години преди да влезе на българска територия лицето не е живяло преимуществено в Сирия , а в други държави- основно Ливан, където е работил и установил трайни социалнобитови отношения, но доброволно неколкократно е напускал според разказа в интервюто тази държава и се е връщал кратковременно в Сирия. Това обстоятелство от своя страна не е логично и обосновано, след като същият излага и твърдения , че е бил търсен, за да отслужи военната си служба в редовната сирийска армия. Противоречие има и в разказа му, че е бил регистриран в Ливан и твърденията му, че е живял там нелегално. Опитът му да влезе в Руската федерация също е започнал от Ливан, т.е. не е бил мотивиран от конкретни посегателства спрямо него, а от желанието му да се установи в по-развита държава. Не звучи правдоподобно и призоваването му за отслужване на редовна военна служба, тъй като от една страна твърди, че лично му е била връчена повиквателна, след депортирането му от Ливан, а от друга обяснява, че майка му е тази, която е получила повиквателната. Обстоятелството, че същият постоянно е напускал еднолично държавата си на произход, както това е сторил и при транзита си в Турция и влизането си на територията на Р. България също следва да бъде взето предвид при определяне на мотивите за вземане на това му решение. От твърденията на У. Ш. Ю., както поддържа това и административният орган, съществуването на обстоятелства, които могат да бъдат възприети като преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група не се извличат. Според проведеното интервю основна причина е нежеланието му да бъде мобилизиран, както и общата обстановка на икономическа криза в страната. Относно заявеният довод, че не е желаел да бъде мобилизиран, според настоящия състав липсва основание за прилагане спрямо заявителя на разпоредбата на §171 от Наръчника за процедури на върховния комисариат на Организацията на обединените нации, която vis a vis e oтразена и в разпоредбата на чл.8, ал.5, т.5 от Закона за убежището и бежанците, тъй като той визира хипотеза на дезертиране и бягство от военна служба, вследствие на което го грози опасност от съдебно преследване или наказание, което е възможно едва след мобилизирането на лицето. Такова обаче в конкретния случай не се твърди изобщо, нито се излагат аргументи, че не е желаел да изпълнява военната си служба поради противоречие на това с неговите политически, религиозни или морални убеждения, а единствено от страх от сражения и нежелание да бъде включен в такива. Наред с изложеното дотук, относно мотивите на заявителя да напусне Сирия, настоящата инстанция взема предвид и разказа на касатора за начина на предвижването му до България, в който той едновременно сочи както това, че не е разполагал със средства да уреди заминаването на съпругата, майка си и другите членове на семейството, т.е. не е имал възможност да плати за трафика им, така и това, че сам е осъществил навлизането си в Р. Турция. Ясно е, че ако положението е било нетърпимо в Сирия, заявителят би предпочел да достигне поне до Турция , но заедно със съпругата си, а като единствен глава на семейство би съдействал това да сторят и останалите членове на фамилията. Всъщност, от разказа му става ясно, че последните бойни действия, на които е станал свидетел са били през 2018г. а след това е чувал от разкази за престрелки. Като той дори не свидетелсва след 2019г. да се прибирал изобщо в селото при семейството си. Правилно и обосновано се явява и заключението за липса на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход на заявителя (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и на данни за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Категорично бива установено по делото, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне Сирия, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Напротив, както бе посочено и по-рано, заявителят сам обяснява, че семейството му е останало в Сирия, което опровергава твърдението му за нетърпимите условия там. Правилно съдът е взел предвид и извършената от административния орган надлежна проверка за наличие на основанията за прилагане на разширенията в хипотезите за предоставяне на хуманитарен статут, дадени с Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на СЕС и обосновано е приел за правилно приложена от органа пълзящата скала, посочена в т.39 от същото решение. Във връзка с тази скала правилно е обсъдено от първоинстанционния съд, че касаторът не сочи да е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение. Напротив в проведеното интервю той изобщо не представя конкретни подробности, свързани с положението му в сирийското общество. В този случай, изискуемата степен на безогледно насилие следва да бъде изключително висока. Правилно е взето предвид и непрекъснатото развитие на ситуацията в държавата по произход, в това число по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК и обстоятелствата, настъпили след издаването на оспореното решение, като предходната инстанция е съобразила възможно най-актуалната информация за военната и обществено политическа обстановка в Сирия, с която е могла да се снабди. Самите притеснения и оплаквания на касатора са свързани с опасения от призоваването му за редовна военна служба, както и от присъствието на кюрдски групировки в неговия район, който е бил под техен контрол, но тези оплаквания касаят конфликт, който вече не е актуален. Към настоящия момент не са налице данни за продължаване на вътрешния въоръжен конфликт между правителствените войски и опозицията с изключение на отделни райони, поради което правилни в тази връзка към момента на постановяване на оспореното решение се явяват изводите на съдебния състав за липса и на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Настоящият съдебен състав също взема предвид възможно най актуалните данни за вътрешнополитическата обстановка в Арабска Република Сирия, изходящи от международнопризнати и независими източници, като според актуалната информация на Съвета за сигурност на ООН прекратяването на огъня от 18 юли в Сувейда южна провинция в Сирия, където на 13 юли избухнаха смъртоносни сблъсъци между друзки милиции и бедуински племена до голяма степен се запазва. След тристранна среща на 16 септември в Дамаск между временния сирийски външен министър Асад ал-Шибани, йорданския външен министър А. С. и специалния пратеник на САЩ за Сирия Т. Б., трите страни са обявили план за пътна карта, насочена към възстановяване на сигурността в региона. Пътната карта включва, наред с други мерки, сред които планове за отчетност, включително чрез разследвания от Независимата международна комисия на ООН за разследване; доставка на хуманитарна и медицинска помощ за Сувейда и възстановяване на всички основни услуги; усилия за възстановяване; разгръщане на приобщаваща местна полицейска сила; завръщане на разселените лица и освобождаване на задържаните; усилия за идентифициране на изчезнали лица; планиране на срещи за помирителни инициативи. В брифинг пред Съвета за сигурност на 18 септември, специалният пратеник за Сирия Г. О. П. е приветствал пътната карта. Според него, всяко решение трябва да включва гаранции за общността на друзите, че временното сирийско правителство няма да представлява заплаха за тяхната сигурност и права. Според същият източник, външната намеса продължава да представлява предизвикателство за временното сирийско правителство. След свалянето от власт на бившия сирийски президент Башар ал-Асад през декември 2024 г., Израел е разширил окупацията си на Голан и е извършил стотици въздушни удари и нахлувания в сирийска територия с цел гарантиране на националната си сигурност и след сблъсъците в Сувейда защита на друзите от насилие. Израелският премиер Б. Н. е поискал демилитаризация на района южно от Дамаск. Според съобщения, на 9 септември Израел е извършил няколко въздушни удара по военни обекти в и около градовете Хомс и Латакия, а на 14 септември израелски войници са провели сухопътна операция в югоизточната провинция Дераа.На фона на тези интервенции в сирийска територия, Дамаск не е отвърнал с военни действия срещу Израел, а вместо това се е стремил към договаряне на споразумение за сигурност с посредничеството на САЩ. Междувременно, споразумението от 10 март между временното сирийско правителство и Сирийските демократични сили (СДС) кюрдска организация, която контролира по-голямата част от фактически автономната североизточна територия на Сирия все още не е приложено. Споразумението предвижда интегриране на СДС в институциите, управлявани от временното правителство, до края на годината, в съответствие с приоритета на Дамаск да осъществи процеси по разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (DDR) и централизация на властта. Турция която подкрепя Дамаск и разглежда СДС като терористична организация е изразила нарастващо недоволство от липсата на напредък по мартенското споразумение. Съобщава се, че сблъсъци между СДС и силите на временното сирийско правителство са продължили през септември. На 21 септември Висшата избирателна комисия на Сирия е обявила, че изборите за новото Народно събрание ще се проведат на 5 октомври във всички избирателни райони. Първоначално комисията е заявила, че вотът ще се състои през септември, а гласуването в провинциите Сувейда, Хасака и Ракка ще бъде отложено поради съображения за сигурност, което от една страна е предизвикало критики от общностите в тези райони, а от друга представлява доказателство за управлението им от трети извъннационални групировки и липсата на възможност. В брифинг пред Съвета за сигурност на ООН на 18 септември, П. е признал, че прозрачността и широкото включване, включително смисленото участие на жените, ще бъдат от съществено значение, за изборите, за да се осигури легитимност . През септември президентът Ш. е присъствал на 80-ата сесия на Общия дебат на високо равнище на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, което е първото участие на сирийски президент в събитието от близо 60 години. На 24 септември, в речта си по време на Общия дебат, той е описал ясната стратегическа политика на временното правителство, изградена върху три стълба: балансирана дипломация, стабилност в сигурността и икономическо развитие. Той също така е подчертал усилията на Сирия за възстановяване на международните си отношения и е призовал за пълно премахване на всички оставащи санкции. Според същия доклад , хуманитарната ситуация в Сирия остава една от най-тежките в света над 70% от населението се нуждае от хуманитарна помощ. В брифинг пред Съвета на 18 септември, заместник-генералният секретар по хуманитарните въпроси Т. Ф. е обърнал внимание на тежкото положение на разселените сирийци, като е отбелязал, че около 7 милиона са вътрешно разселени, а над 4 милиона са бежанци в съседни страни . Той добавя, че от декември 2024 г. над 900 000 бежанци и 1,9 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, като ООН работи за тяхната реинтеграция и възстановяване. Според Агенцията на ООН за бежанците, около 18% от бежанците в региона планират да се завърнат в рамките на една година. Ф. предупреждава, че сериозният недостиг на финансиране ограничава усилията на ООН да подкрепи спешните нужди на завръщащите се и на цялото население, като подчертава, че тазгодишният хуманитарен апел е финансиран едва на 18%. Той също така подчертава необходимостта от подкрепа за възстановяване, водено от Сирия, чрез инвестиции и подкрепа за мащабни програми за възстановяване, реконструкция и развитие . Според Върховния комисариат за бежанците на ООН UNHCR) само за девет месеца един милион сирийци са се завърнали по домовете си след падането на режима на Башар ал-Асад през декември миналата година. Това все още представлява по-малко от една четвърт от общо 4,7 милиона сирийски бежанци, които към август миналата година все още живеят в Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет и ЕС, след като са били принудени да напуснат страната заради години на жесток конфликт, според доклад на UNHCR. Въпреки че страната е свидетел на завръщането на един милион бежанци и 1,8 милиона вътрешно разселени лица в първоначалните им райони, според доклада са необходими допълнителни средства, за да се улесни преходът на фона на широко разпространено разрушение на жилища и основни услуги, съчетано с липса на възможности за работа. Ръководителят на UNHCR Ф. Г. призова международната общност, частния сектор и сирийската диаспора да се обединят и засилят усилията си за подкрепа на възстановяването , като гарантират, че доброволното завръщане се осъществява по достоен и устойчив начин. Над седем милиона сирийци все още са разселени в рамките на страната, а 4,5 милиона живеят в чужбина. При всичко изложено, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за липса към настоящия момент на повсеместен вътрешен конфликт, за какъвто Агенцията на ЕС за убежището (EUAA) говори в предходния неин доклад за Сирия от април 2024г. Що се отнася до преценката за наличието на данни за тежки заплахи срещу живота или личността на У. Ш. Ю., налице следва да са много по-конкретни твърдения и данни от негова страна, за опасност от личното му засягане. (доколкото тази по-голяма конкретика се изисква при установено по-ниско ниво на интензитет на евентуален вътрешен конфликт), съдът намира, че предвид новите доказателства за промяна на военнополитическата обстановка в Сирия, правилни се оказват изводите на ответния орган за липса и на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата. Безогледно насилие на територията на страната към настоящия момент и момента на постановяване на първоинстанционното съдебно решение не се установява. Правилно на следващо място поради краткото пребиваване на чужденеца в Р. Турция според бежанската му история, въпросът за наличието на трета сигурна държава, в която да бъде върнат, не е разглеждан. Пред настоящата инстанция касаторът не се явява, за да изложи нови обстоятелства, нито представя допълнения към бежанската си история, които да променят горните изводи. Предвид изложеното, се установява, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон, изводите на АС Хасково се подкрепят от допълнително представени данни за нормализиране на обстановката в Сирия. След извършен анализ на същите касационният състав достига до заключение за направен в крайна сметка правилен правен извод от страна на административния орган за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно и потвърдилото го първоинстанционно решения. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователна касационната жалба, подадена от У. Ш. Ю., против оспореното съдебно решение 3782/15.04.2025г., постановено по адм. дело 661/2025г. по описа на Административен съд Хасково, с което е била отхвърлена жалбата му против Решение 2056/28.02.2025г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,