Решение № 8272 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2025 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. С. Л., подадено чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила Решение 4931/22.07.2021 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. дело 11250/2020 г. и на оставилото го в сила Решение 11724/17.11.2021 г. по административно дело 9984/2021 г. на Върховния административен съд на основание чл.239, т.1, пр.1 и т.3, пр. 2 АПК. Към искането за отмяна е приложено постановление от 13.10.2023 на Софийска районна прокуратура (СРП), с което воденото срещу Л. досъдебно производство 73/2020 г. по описа на Следствения отдел при Софийска градска прокуратура, с пр.преписка 6902/2020 г. по описа на СРП, е прекратено поради липса на извършено престъпление. Излагат се съображения, че от една страна с този документ се установяват нови обстоятелства липса на извършено престъпление от Л., които към момента на постановяване на двата съдебни акта, чиято отмяна се иска, не са могли да бъдат известни на страните, а от друга двете съдебни решения се основават на акт на Министерство на вътрешните работи извършена дисциплинарна проверка, която с посоченото постановление на СРП е била мълчаливо отменена. По изложените съображения се иска отмяна и на двете съдебни решения на основание чл. 239, т. 1, пр.1 и т. 3, пр. 2 АПК. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва искането, счита същото за недопустимо, алтернативно за неоснователно. Моли съда да го остави без разглеждане, алтернативно да го отхвърли като неоснователно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждание. След като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, Върховният административен съд, Петчленен състав при Втора колегия, намира за установено следното: Искането за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК е процесуално недопустимо по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1, т. 1 АПК искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Анализът на цитираната разпоредба води до извод, че този тримесечен срок, от деня, в който на искателя е могло да стане известно новото обстоятелство, трябва да е в рамките на едногодишния срок от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Видно от доказателствата по делото решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 17.11.2021 г. Искането за отмяна е подадено на 18.10.2024 г., т.е. извън определения в чл.240, ал.1,т.1 едногодишен срок от влизане в сила на решението, чиято отмяна се претендира, следователно искането се явява недопустимо поради просроченост на същото. Предвид изложеното искането за отмяна на влязло в сила Решение 4931/22.07.2021 г. на Административен съд София град по адм. дело 11250/2020 г. и на оставилото го в сила Решение 11724/17.11.2021 г. по административно дело 9984/2021 год. на Върховния административен съд с правно основание чл.239, т.1 АПК следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати. По отношение на искането за отмяна на влязло в сила решение, подадено на основание чл.239, т.3 АПК, съдът намира същото за допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК. Съгласно цитираната разпоредба чл.240, ал.1, т. 3 АПК, искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня на узнаване на решението или на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането на решението или на акта за отмяна в сила в случаите по чл. 239, т. 3. Видно от доказателствата по делото актът (Постановление на СРП от 13.10.2023 г.), с който се твърди, че е отменена мълчаливо извършената от МВР дисциплинарна проверка, послужила като основание за постановяване на решенията, чиято отмяна се иска, е връчен на Л. на 28.08.2024г. и няма данни да е бил обжалван. Искането за отмяна е подадено на 18.10.2024 г. в рамките както на тримесечния, така и на едногодишния срок по чл.240, ал.1, т. 3 АПК, следователно искането с правно основание чл. 239, т. 3 е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно. Съгласно чл.239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. От доказателствата по делото се установява, че с Постановлението на СРП от 13.10.2023 г. не е отменен акт, който да е послужил като основание за постановяване на съдебните решения на ВАС и АССГ, чиято отмяна се иска. С това постановление не е отменен акт, свързан със започването, с приключването на дисциплинарната проверка или с издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. С цитираното постановление на СРП единствено е прекратено образуваното срещу Л. досъдебно производство, но не е отменен акт на съд или на друго учреждение, който да е послужил като основание за постановяване на съдебните решения, чиято отмяна се иска. Следователно не е налице хипотезата на чл.239, т. 3 АПК. По изложените съображения съдът намира искането за отмяна, подадено на основание чл.239, т.3 АПК, за неоснователно и като такова същото следва да се отхвърли. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, с оглед на което К. С. Л. следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи, юридическото лице, към чиято структура принадлежи ответника по делото, 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл.249 във връзка с чл.159, т. 5 и чл. 244, ал.1, пр.1 АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав при Втора колегия