Решение № 1088 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4096/2012 г.

Решение № 1088 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4096/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Петрова Петрова -Цекова, срещу решение № 157 от 10.01.2012 г., на административен съд, гр. София-град, постановено по административно дело № 4921/2011 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Иванка Петрова - Цекова срещу решение № 08-06-571от 08.04.2011 г. на Председателя на НБПП, с което и е отказана правна помощ. Съдът е приел, че в процесния случай се касае до искане за предоставяне на правна помощ по гражданско дело от гражданин на държава чл. на Европейския съюз, законно пребиваващ в в държава, чл. на Европейския съюз, и спорът следва да се разреши в друга държава чл. на Европейския съюз. Приел е че в конкретния случай молителката е френска гражданка и спорът следва да се реши от компетентните органи в РБългария. Обжалваното решение е постановено в производство по глава VIII от закона в която не се съдържат разпоредби относно допустимостта и основателността на молбата, поради което съдът е приел че следва да се приложат общите разпоредби на закона. С оглед на това е преценил че молбата е явно неоснователна и предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на лицето, което я е поискало поради което е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът, необосновано е приел че липсват доказателства за основателността на претенцията ми като наследник на имотите на прадядо ми Стоян Тотев Китанов. От удостоверението за наследници е видно че правата и произтичат от правата на Лиляна Петрова нейна майка и наследодателка и наследница на Стоян Китанов - удостоверение за наследници № 000658 от 4.05.2010 г. Ответникът по касационната жалба - Национално бюро за правна помощ, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа доводи, че съдът неправилно е установил фактите и неправилно е приложил материалния и процесуален закони. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че жалбоподателката като гражданин на страна чл. на Европейския парламент има право да търси правна помощ по гражданско дело което следва да се реши в друга държава в случая България, също чл. на Европейския парламент. От друга страна съдът е приел, че в конкретния случай претенцията е явно неоснователна и предоставянето на правна помощ не е оправдано поради което е приел обжалвания административен акт за законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Тези изводи на съда са необосновани. Спорният въпрос по делото се отнася до основателността на искането на касаторката за предоставяне на правна помощ по международен спор по гражданско дело, който регламент е уреден в гл. VIII от ЗПП, конкретно в чл. 41. Няма спор по делото, че касаторката е гражданин на Република Франция и претенцията й се отнася до ползването на правна помощ от адвокат за разрешаване на спор за делба на наследствено имущество в страната, компетентен за което е българският съд. В този случай, след като се касае за гражданско дело, на изследване подлежат алтернативно посочените обстоятелства по чл. 24, т. 2 от ЗПП, при наличието, на което и да е от тях правната помощ следва да бъде отказана. За да формира извод за законосъобразност на постановения отказ на административния орган, неправилно съдът е приел неоснователност и недопустимост на поисканата правна помощ, след като от страна на оспорващата не са представени надлежни доказателства за правото на собственост върху твърдяните имоти в гр. Брезник. В случая съдебният състав е допуснал съществено нарушаване на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 171, ал. 4 от АПК, изразяващо се в липсата на дадени указания на жалбоподателката да представи необходимите документи или чрез други процесуални способи да установи наследствените си права по отношение на конкретно заявените имоти, за чиято делба по гражданскоправен ред иска предоставяне на правна помощ. Бланкетно дадените такива в определение от 12.09.2011 г. /в закрито заседание/ и общата формулировка за доказателствената тежест на страните не сочат за изпълнение на задължението на съда. Това нарушение на съдопроизводството се определя като съществено, тъй като на практика не само е лишило касаторката от възможността да представи необходимите документи, релевантни за правилното решаване на правния спор, а е довело и до правна и фактическа необоснованост на съдебния акт, както и неправилно прилагане на материалния закон. По изложените съображения решението следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение