Решение № 8049 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15802/2008 г.

Решение № 8049 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15802/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Надя Борисова Цветкова от гр. Петрич, чрез пълномощник адв. Албина Анева - Томова, против Решение № 959 от 21.10.2008 г., постановено по адм. дело № 572/2008 г. от Административен съд - Благоевград. В жалбата с доводи за неправилност се релевират всички отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По делото е депозирана и частна жалба против допълнителното определение по делото от 24.11.2008 г., с което на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК е осъдена Надя Борисова Цветкова да заплати на ГКПП - Кулата при ГПУ - Петрич сумата от 120 лева, представляващи разноски по делото. Ответникът - зам.-началник на ГКПП - Кулата в качеството си на административен орган издал оспорения административен акт, чрез процесуалният си представител в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а частната жалба в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед рег. № 747/17.04.2008 год. на зам. началника на ГКПП - Кулата, с която за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в небрежност в служебната дейност, на основание чл. 226, ал. 1, т. З от ППЗМВР и при спазване изисквания на чл. 229, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 4 от ЗМВР, вр. чл. 226, ал. 1, т. З от ППЗМВР е наложил на полицай Надя Цветкова, категория "Е" III степен, дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение " за срок от 3 (три) месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Със същата заповед на основание чл. 226, ал. 2 ППЗМВР лицето е предупредено, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание, държавният служител ще бъде санкциониран с по-тежко наказание. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискуемата форма, при спазване на административно - производствените правила и на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Съдът е събрал в пълния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е интерпретирал правилно, поради което е направил верни правни изводи. В случая от множеството събрани в протеклото дисциплинарно-наказателно производство писмени доказателства - писмени обяснения, справки, доклади, докладни записки, становища и др., включително и от данните, съдържащи се в обясненията на касатора, а впоследствие и от ценените от съда показания на свидетели в съдебно заседание може и следва да се направи категоричния извод за съставомерност на деянието по вмененото му нарушение, за които е предвидено наказание "Писмено предупреждение " за определен срок. Процедурата по налагане на този вид наказания е подробно уредена в ЗМВР и ППЗМВР. Деянието се изразява в това, че жалб. Цветкова не е извършила проверка на багажника на автомобила за укрити лица, съгласно изискванията на чл. 94, ал. 1, т. 2 и чл. 95 от ППЗМВР, и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция 1-191/2004 год. за извършване на ГПВК на ГКПП. Това деяние е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в небрежност в служебната дейност по чл. 226, ал. 1, т. З ППЗМВР. Видно от доказателствата по делото, при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както е приел първостепенният съд. Дисциплинарното производство е извършено при цялостно изпълнена процедура по извършената проверка на случая съобразно чл. 231 и сл. от ППЗМВР като са събрани необходимите доказателства и впоследствие същите са подробно обсъдени в изготвената от дисциплинарно-наказващия орган справка, в която са отразени както фактическите констатации, така и правните основания за търсене на дисциплинарна отговорност от държавния служител в МВР. Правилен е извода на съда, че в заповедта са посочени фактическите основания за издаването й, където са инкорпорирани изводите в докладни записки на подчинени на наказващия орган длъжностни лица извършили проверка, които обстоятелствено са посочили всички факти, даващи основание да се направи извод да допуснато дисциплинарно нарушение. Известно е, че мотивите (фактически и правни основания) на административния орган могат да се съдържат в документ изхождащ от помощен или подчинен нему орган, както е в случая. Дори да се приеме, че има допуснати някакви нарушения на административно-производствените правила, те не са от категорията на съществените, т. е. ако не бяха допуснати, то непременно щеше да се стигне до друг резултат, поради което оплакването в тази насока е неоснователно и необосновано. Неоснователно е възражението и за необоснованост на съдебното решение. Фактическата установеност изцяло кореспондира на правните квалификации на деянията, а с това и на съответното наложено дисциплинарно наказание, поради което е правилен извода на съда за правилно приложение на материалния закон. Възраженията на жалбоподателя относно достоверността на фактическите констатации в оспорваната заповед обосновано са приети за неоснователни. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е представил доказателства за твърдяните от него факти. Неговите твърдения обосновано са опровергани от събрани в производството доказателства. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е било извършено и пред съда с насрещно доказване. При това положение изводът на съда за установеност на действията, санкционирани като нарушение на служебната дисциплина, е правилен. С оглед изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на решението. Същото е постановено при отсъствие на посочените с жалбата нарушения, което налага оставянето му в сила. Разгледана по същество частната жалба е основателна, поради следното: Производството е чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК. Правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само по неуредените в дял III на АПК въпроси - чл. 144 АПК.