Решение № 7092 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1505/2018 г.

Решение № 7092 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1505/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. М., чрез процесуалния му представител адв. Марков, срещу решение № 283 от 09.11.2017 г. по адм. д. № 143/2017 г. на Административен съд - гр. С. Загора, с което е отменена Заповед № 10 - 03 - 4#24 от 22.03.2017 г. на Кмета на община М., с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е наредено на О. С. З. да премахне незаконен строеж "масивна стопанска сграда № 11", находяща се в УПИ XI - 23, кв. 107 по плана на с. Я., община М. и община М. е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че спорната сграда не може да се заздрави и поправи, както необосновано е приел съдът. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта на Кмета на община М.. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. О. О. С. Загора, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - гр. С. Загора е отменил по жалбата на кмета на община С. З. З. № 10 - 03 - 4#24 от 22.03.2017 г. на Кмета на община М., с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е наредено на О. С. З. да премахне незаконен строеж "масивна стопанска сграда № 11", находяща се в УПИ XI - 23, кв. 107 по плана на с. Я., община М. и община М. е осъдена да заплати разноските по делото. За да постанови оспореното решение АС - гр. С. Загора е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че е допуснато нарушение на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, а именно не е спазено изискването на закона да бъде изслушано заинтересованото лице в настоящия случай община С. З., както и да бъдат обсъдени наведените от него възражение преди съставянето на констативния протокол, като съответно не са отразени направените възражения в него. Приел е, че това е така, тъй като направеното възражение от община С. З. е заведено с вх. номер от 24.03.2017 г., а оспорената заповед е издадена на 22.03.2017 г., като по този начин административният орган не е изчакал представянето на възражение от заинтересованото лице и е допуснал нарушение, прието от съда за съществено тъй като се е отразило на правото на защита и участие в административното производство. Приел е и че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като не са били установени всички предпоставки по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за разпореждане на премахване на сградата. Достигнал е до този извод, тъй като от двете приети по делото съдебно технически експертизи е установено, че спорната сграда не е с компрометирана конструкция и не е застрашена от самосрутване, макар и да е негодна за използване в сегашния си вид, поради падаща мазилка и да е опасна за здравето на гражданите. Оспореното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. От събраните по делото доказателства, включително от назначените по делото две съдебно - технически експертизи, безспорно е установено, че фактическите констатации, в изготвения от назначената комисия от кмета на О. М. по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ, протокол са опровергани. Установено е, че сградата, предмет на оспорената заповед, е с конструкция, която не е компрометирана, основите са в добро състояние, по стените няма пропуквания и сериозни повреди, покривната конструкция също не е увредена, като не е налице опасност от самосрутване. Установено е и че е налице техническа възможност за ремонт и възстановяване на сградата. Правилно съдът кредитира заключенията на назначените по делото съдебно - технически експертизи, независимо, че същите са оспорени от процесуалния представител на кмета на О. М.. Заключенията на експертите са обективни и са в съответствие с всички събрани по делото доказателства, а такива които да ги опровергават не са ангажирани. Установено е, че сградата е негодна за ползване, опасна е за живота и здравето на гражданите, вредна е в санитарно-хигиенно отношение и не е застрашена от самосрутване, но може да бъде поправена и заздравена. При тези данни законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, съгласно която кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Съгласно посочената разпоредба, за да се разпореди крайната мярка - премахване - е необходимо комулативно да бъдат дадени предпоставките описани в първата част от разпоредбата, които в настоящия случай се установяват, тъй като е установено, че сградата е опасна и вредна в санитарно - хигиенно отношение, не се установява обаче втората предпоставка, а именно сградата да не може да се поправи или заздрави. При липса на едната предпоставка, не е налице фактическия състав по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, който обосновава издаването на заповед за премахване по тази разпоредба. След като е налице само една от предвидената в закона предпоставки, заповедта за премахване на процесната сграда е материално незаконосъобразна. Изводите на съда в този смисъл са правилни. Правилен е и изводът на съда, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. В случая в нарушение на цитираната норма комисията не е изслушала заинтересуваното лице. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, както и да изслуша заинтересованите лица преди да отрази констатациите си в съставения протокол, като тази процедура е нарушена, както е приел и съдът. Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица. Ако беше изпълнено това изискване, оспорената заповед би могла да има и друго съдържание. Следователно при издаване на заповедта е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за нейната отмяна. Във връзка с гореизложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника в тази връзка като основателно следва да бъде уважено. С оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди О. М. да заплати на О. С. З. сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,