Решение № 2289 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5544/2017 г.

Решение № 2289 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5544/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Р. М. пълномощник на "Кей енд Е. Е. 1" ЕООД, гр. С. против решение № 1492 от 9.03.2017 г., постановено по адм. д. № 2860/2015 г. от Административен съд С.-град. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство, против решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), а понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в обжалваните му части по т. I, подточка 1 и т. II. Осъдил го е да заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение на КЕВР и на "Електроенергийния системен оператор" ("ЕСО") ЕАД от по 300 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея касаторът моли, да се отмени съдебното решение, като вместо него се постанови друго, с което се обяви нищожността на обжалваните части от решение Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР или алтернативно-тяхната незаконосъобразност. Направено е искане за присъждане на направените разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат О. Т., по представеното пълномощно. Ответната страна председателят на КЕВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Т. Б. оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, като в представените писмени бележки прави възражения, които противопоставя на тези в касационната жалба. Моли, съдебното решение да се остави в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "Електроенергийния системен оператор" ЕАД не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил фактите по спора, компетентността на органа, постановил обжалваното решение. Според прокурора съдът е направил правилни правни изводи относно приложимото материално право с посочените норми от Закона за енергетиката (ЗЕ), Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (отм.), но действаща към момента на постановяване на обжалваното решение. По изложените аргументи предлага обжалваното съдебно решение да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за страната. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административния съд С.-град е било образувано по жалба на "Кей енд Е. Е. 1" ЕООД против решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР в частите му т. I, подточка 1 и т. II. С т. I, подточка 1, ДКЕВР на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 10 и 13 ЗЕ е утвърдила, считано от 13.03.2014 г. цена за достъп до електропреносната мрежа, за производители на електрическа енергия, произведена от слънчева и вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени в размер на 2,45 лв./МВтч, без ДДС. С т. II от същото решение ДКЕВР е разпоредила, че цените по първата точка се дължат на "ЕСО" ЕАД от всички производители на ел. енергия от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени, независимо от мястото на присъединяване. Разпоредила е също, че производителите, присъединени към електроразпределителните мрежи, заплащат цените на операторите на електроразпределителните мрежи, които ги превеждат на "ЕСО" ЕАД. Административният съд С.-град е отхвърлил жалбата против обжалваните части от решението, като я е приел за неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е установил фактите по спора от доказателствата в представената административна преписка. Приел е, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е приел, че производството пред ДКЕВР е започнало по подадени заявления от "ЕСО" ЕАД, "ЕВН Б. Е." АД, "Е.-П. М." АД и "ЧЕЗ Р. Б." АД за утвърждаване на цени за достъп от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. В заявленията са били направени искания и за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. Съдът е разграничил постановеното решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са били определени временни цени за достъп и отмяната му в определени части с решения на Върховния административен съд, от решение № Ц-6 от 13.03.2014 г., с което ДКЕВР е определила окончателни цени за достъп до електропреносната мрежа. Поради това, че в заявленията са се съдържали формулирани искания за определяне на окончателни цени за достъп до съответните мрежи, ДКЕВР е поскала с писмо с изх. № Е-13-00-39 от 30.10.2013 г. от дружествата-заявители да представят нова информация за периода от 1.08.2013 г. до 31.07.2014 г., в която да посочат: 1) Балансовата стойност на активите, обслужваща производители от възобновяеми източници и начина на придобиването им със съответните амортизационни отчисления; 2) Разходи във връзка с управлението и диспечирането на мрежата, предизвикани от производители на ел. енергия от възобновяеми източници и 3) Отчетна и прогнозна информация за количеството изкупена ел. енергия от производители от възобновяеми източници (по видове централи), ползващи преференциални цени за изкупуване. Исканата информация е била представена от дружествата, били са назначени работни групи, които са разгледали и анализирали новопостъпилата информация. Изготвен е доклад, който е бил приет от ДКЕВР. Проведено е било открито заседание, в изпълнение на чл. 45 от Наредбата № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, наричана в изложението само "НРЦЕЕ", а на енергийните предприятия е бил определен срок да представят становищата си. Представените становища са били разгледани в доклад от 13.02.2014 г., като е бил предложен и проект на решение за утвърждаване на цени за достъп. На 18.02.2014 г. е било проведено обществено обсъждане на проекта на решението за утвърждаване на цени за достъп. Въз основа на постъпилите становище при общественото обсъждане е бил изготвен доклад с приложен проект на решение, който е бил приет на закрито заседание на ДКЕВР от 13.03.2014 г. В т. I от решението е утвърдена цената за достъп до преносната мрежа на "ЕСО" ЕАД при посочените необходими годишни приходи, норма на възвръщаемост на капитала, прогнозни количества ел. енергия за регулаторния период, а в подточка 1. е била утвърдена цената за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД в размер на 2,45 лв./МВтч, без ДДС, дължима от производителите на ел. енергия от вятър и слънце. Административният съд при това фактическо установяване е приел, че ДКЕВР не е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила, поради спазване на разпоредбите на НРЦЕЕ и Устройствения правилник на ДКЕВР и на неговата администрация (отм.), но действащ към момента на постановеното решение. Административният съд е приел, че решението на ДКЕВР не е прието при допуснато нарушение на материалния закон, като се е позовал на чл. 10, ал. 1, чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 13, чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197, ал. 1 ПЗР на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г. Освен това съдът се е позовал на приложимото материално право от НРЦЕЕ, относно чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 5 и чл. 27, ал. 4. Обсъдил е направените възражения в жалбата, с която е сезиран, които е приел за неоснователни, включително и твърденията за допуснати нарушения по чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ и като краен извод е приел, че обжалваните части от решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР са законосъобразни, поради което е отхвърлил жалбата. При извършения служебен контрол върху първоинстанционното решение, при условията на чл. 218 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира че то е валидно, допустимо, а при постановяването му не са допуснати нарушенията, посочени в касационната жалба. Поради това и твърдението за нищожност на решението в обжалваните му части е неоснователно. Първата група оплаквания в касационната жалба, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на съда са свързани с това, че съдът не се бил произнесъл по нарушението на чл. 36а ЗЕ от страна на "ЕСО" ЕАД и останалите електроразпределителни дружества. Твърдението е неоснователно. В ЗЕ няма задължение ДКЕВР да уведомява всяко едно заинтересовано лице за постъпилото заявление за утвърждаване на цени за достъп. За проведеното на 18.02.2014 г. обществено обсъждане са били уведомени заинтересованите лица по браншови признак, видно от писмо с изх. № Е-13-00-7 от 17.02.2014 г., чрез публикуването му на електронната страница в интернет на ДКЕВР, като поканата е била и до "Българска ветроенергийна асоциация", чийто представител е присъствал на обсъждането и е изпратил писмено становище, надлежно обсъдено от работната група. Данните за производство на ел. енергия от възобновяеми източници са посочени в допълнителната информация, представена от "ЕСО" ЕАД, НЕК ЕАД и електроразпределителните дружества. Поради това е неоснователно твърдението, че като на касатора не е била дадена възможност да представи данните си за производство на ел. енергия това е довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато ако не бе допуснато, административният орган би достигнал до различни изводи от направените или когато е нарушено правото на защита на страната. В конкретния случай данните за производителите на ел. енергия от възобновяеми източници са взети от представената допълнителна информация, а безспорно е, че жалбоподателят е могъл да реализира правото си на защита с обжалваните части от решение Ц-6 от 13.03.2014 г. Поради това твърдението, че ДКЕВР е допуснала нарушение по чл. 26 и 27 АПК е неоснователно. Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд не е обсъдил коя е приложимата наредба за регулиране на цените на ел. енергия, включително и какви са последиците от това, тъй като производството по определянето на цена за достъп до електропреносната мрежа е започнало при действието на една наредба, а е продължило по Наредба № 1 от 18.03.2013 г., (НРЦЕЕ), обн. в ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г. и в сила от същата дата. Несъмнено е, че цената за достъп е определена при действието на НРЦЕЕ (отм.), но действала към момента на постановяване на обжалваното решение. От това следва, че ДКЕВР, а и съдът правилно са определили приложимото материално право и подзаконовия нормативен акт, като са се позовали на чл. 27 от НРЦЕЕ. В отговора си до ДКЕВР с вх. № Е-13-41-142 от 8.11.2013 г. "ЕСО" ЕАД е посочило, че за постигане на баланс в електроенергийната система, то във всеки един момент от време балансира непринудените случайни отклонения, в т. ч. вследствие на аварии, на електрическия товар, производствените мощности и междусистемните обмени. Произведената ел. енергия от възобновяеми източници, в частност от вятър и слънце, има непостоянен характер, защото е в силна зависимост от променливите метрологични условия. Поради това те водят до увеличаване на разходите за разполагаемост за допълнителни услуги, пълноценно участие за регулиране на електрическите централи, разходи за спирания и пускания, както и тези за резерв. Количествените оценки за влиянието на централите, произвеждащи ел. енергия от вятър и слънце върху енергийните режими, получени в резултат на изследванията, направени от "ЕСО" ЕАД са показали, че за покриване на нарастването на денонощния диапазон на отрицателно и положително изменение на остатъчния товар, електроенергийната система се нуждае от допълнителни регулиращи мощности. Изследванията са показали, че необходимият резерв за допълнителни услуги (резерв за вторично регулиране) е по-висок със 170 МВт средночасово от предвидения за регулаторния период. В отговора си "ЕСО" ЕАД е представило и таблица за Допълнителни разходи, свързани с увеличения диапазон за вторично регулиране за периода август 2013 г. до юли 2014 г., в която са разграничени фотоволтаичните и вятърните ел. централи - лист 23-25 от административната преписка. В този смисъл са неоснователни твърденията в касационната жалба - т. 3.3 и т. 3.4, че съдът не бил проверил дали ДКЕВР е изследвала всички необходими документи и информация, за да постанови решението си. Неоснователно е и оплакването, че съдът не бил обсъдил, дали обжалваното решение отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От приложеното решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. е видно, че то съдържа подробни и обстоятелствени мотиви относно приемането му, а част от тях се отнасят и до "ЕСО" ЕАД - лист 22-23 от адм. д. № 7535/2014 г. на Върховния административен съд. Данните, посочени в горното писмо от 8.11.2013 г. са обсъдени в мотивите на ДКЕВР, като в тях е прието, че дружеството е обосновало необходимостта от допълнителни резервни мощности, които да балансират променливото производство на ел. енергия от соларни и вятърни паркове, поради което е прието, че "ЕСО" ЕАД е обосновало допълнителни разходи в размер на 66 330 хил. лв., от които 48 874 хил. лв. за закупуване на 170 МВт резерв за вторично регулиране при отчетена средно претеглена цена за 2012 г. в размер на 32, 90 лв./МВтч и 17 456 хил. лв. за заплащане на термичните централи за пълноценно участие в първично и вторично регулиране, на напреженията и "цикли палене-гасене". Вярно е твърдението, че първоинстанционният съд е възприел неправилно някои факти, относно присъединяването на производители на ел. енергия от вятър и слънце към преносната или към електроразпределителните мрежи. В този смисъл следва да се посочи, че дружеството - касатор в настоящото производство, е производител на ел. енергия от вятър с мощност до 5 МW, поради което подлежи на присъединяване към електроразпределителна мрежа. В зависимост от местонахождението - гр. К. - съответно към "Е. ОН Б. М." АД, чийто правоприемник е "Е.-П. М." АД, с което има сключен договор за достъп, по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ. Тази неточност в съдебното решение не може да обуслови допуснато съществено нарушение, съставляващо касационно основание за отмяна, поради това, че независимо от присъединяването си към електроразпределителната мрежа, дружеството дължи цена за достъп до електропреносната мрежа. Това е така, защото в чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия е посочено, че клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат само утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция, в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г. Безспорно е освен това, че "Кей енд Е. Е. 1" ЕООД има качеството на ползвател на мрежата, според § 1, т. 41а, б. "а" от ДР на ЗЕ и качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на § 1, т. 41б, б. "б" от ДР на ЗЕ, поради което дължи плащането на цена за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД. Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд не бил определил базисната година, въз основа на която е определена цената за достъп до електропреносната мрежа. Цената е определена въз основа на чл. 27 НРЦЕЕ в съответствие с приложената допълнителна информация и таблицата към нея от страна на "ЕСО" ЕАД, "НЕК" ЕАД и електроразпределителните дружества. С обжалваното решение Ц-6 от 13.03.2014 г. за първи път е определена цена за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД, която се дължи от производители на ел. енергия от възобновяеми източници, докато с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на ДКЕВР, в частта му на т. 3 е утвърдена, считано от 1.08.2013 г. цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 2,76 лв./МВтч, която касае цената за достъп, заплащана от потребители на ел. енергия. Безспорна е разликата между потребител на ел. енергия и производител на ел. енергия. В допълнително представената информация от "ЕСО" ЕАД дружеството е обосновало необходимостта от необходимите разходи от 170 МW за закупуване на допълнителен резерв и за вторично регулиране. ДКЕВР в съответствие с чл. 27, ал. 1 НРЦЕЕ е взела предвид необходимите годишни приходи и необходимите разходи от 170 МW, като изчислената цена е в съответствие с чл. 27, ал. 4. Тези разходи за допълнително закупуване на мощности не са били взети предвид при определяне на цената за достъп с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г., поради което определената цена за достъп не е дискриминационна. Тя следва да бъде заплатена от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници от вятър и слънце, доколкото тази ел. енергия има непостоянен характер и това е причината за необходимостта от закупуване на допълнителни мощности. В този смисъл са неоснователни всички оплаквания в касационната жалба относно нарушението на чл. 31, т. 6 и т. 8, чл. 23, т. 3 ЗЕ, допуснати от страна на съда и ДКЕВР. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи по аргумент от чл. 143, ал. 4 АПК. Касаторът ще следва да заплати на КЕВР разноски в размер на 200 лв., определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим според чл. 144 АПК, във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Правилника за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение