Решение № 1051 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6748/2024 г.

ВАСШесто отделение10.02.2025 г.докладчик Бойка Табакова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение 2702/ 03.04.2024г по адм. д. 2174 по описа за 2023г на Административен съд Бургас в частта, с която по жалба от МБАЛ Лайф Хоспитал ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. Изгрев, бул. Д. Димов /Панорамен път/ е отменена т.3 от Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание изх. 29-02-727/01.08.2023г., издадена от заместник-директора на РЗОК-Бургас.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ БОЙКА ТАБАКОВА

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Бургас чрез пълномощника главен юрисконсулт Р. Пейкова срещу Решение 2702/ 03.04.2024г по адм. д. 2174 по описа за 2023г на Административен съд Бургас в частта, с която по жалба от МБАЛ Лайф Хоспитал ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. Изгрев, бул. Д. Димов /Панорамен път/ е отменена т.3 от Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание изх. 29-02-727/01.08.2023г., издадена от заместник-директора на РЗОК-Бургас. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 357, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 - 2022 г. (НРД за МД за 2020-2022 г.) и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Твърди се незаконосъобразност на изводите на съда, че при извършените проверки на двете лечебни заведения не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Поддържа се, че отменената част от писмената покана е издадена при правилно приложение на чл.357, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 г с оглед събраните по делото доказателства. Направено и искане за отмяна на решението и се претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът МБАЛ Лайф Хоспитал ЕООД , гр. Бургас чрез процесуалния представител адвокат М. Желева в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваната част от съдебното решение да бъде оставена в сила и да се присъдят направените разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение поради неправилно конституиране на страните. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.2 от АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. С обжалваното решение 2702/ 03.04.2024г по адм. д. 2174 по описа за 2023г на Административен съд Бургас по жалба от МБАЛ Лайф Хоспитал ЕООД е отменена т.3 от Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание изх. 29-02-727/01.08.2023г., издадена от директор на РЗОК-Бургас. Съгласно нормата на чл.218 ал. 2 АПК, Върховният административен съд е длъжен служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършена проверка в изпълнение на това задължение се констатира наличието на съществен порок в развилото се съдебно производство пред първоинстанционния съд. В разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК е регламентирано, че страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал административния акт. Тъй като оспорването на индивидуален административен акт е средство за защита срещу едностранно властническо волеизявление на държавен орган, т. е. срещу упражняване на държавна власт, законодателят изрично е определил, че оспорването се предявява срещу издателя на акта, от който се претендира засягане на права и законни интереси. Писмената покана за възстановяване на суми, получени без правно основание от изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ, е индивидуален административен акт, който според чл.76а, ал.3 от ЗЗО се издава от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК. Процесната писмена покана изх. 29-02-727/01.08.2023г е подписана от заместник-директора на РЗОК Бургас като е посочена заповед РД-09-114/ 26.10.2023г, която не е приложена към преписката и не е изискана служебно от съда. Но от представените доказателства за ползване на разрешен платен отпуск от титуляра на длъжността директор на РЗОК- Бургас с отбелязване на заместник, следва заключение, че произнясянето на органа е направено в условията на заместване, а не на делегирана компетентност. С оглед приетото в тълкувателно решение 4/22.04.2004 г. по тълк. дело 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд разграничение между заместването и делегирането, както и че при първото /заместването/ при отсъствието на лицето, титуляр на правомощията, с оглед необходимостта от непрекъснатото функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, като за определения в заповедта период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, извършвайки това от името на замествания орган, се налага изводът, че издател на обжалвания пред административния съд акт е директорът на РЗОК Бургас, а не заместник-директорът. В случая с определение 3038/ 28.11.2023г по делото неправилно като ответник е конституиран заместник-директорът на РЗОК Бургас. В протоколите от проведените открити съдебни заседания като ответник отново е вписан заместник-директорът на РЗОК Бургас, на него е съобщено и обжалваното решение. Неправилното конституиране на ответника по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за разглеждане на делото. Тъй като първоинстанционното производство е проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава, решението на съда се явява недопустимо и следва да се обезсили в обжалваната част без да се осъществява контрол за правилността му, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на спора съдът следва да конституира надлежния ответник и на основание чл. 226, ал. 3 АПК да се произнесе по претенцията за разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,