Решение № 4032 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8711/2019 г.

Решение № 4032 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8711/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), както и по касационна жалба от "Електроразпределение Север" АД, против решение № 3013/07.05.2019 г., постановено от Административния съд – София-град по адм. д. № 13194/2018 г. С обжалваното решение, по жалба на "Слънчева сила" ЕООД е отменено решение № Ж-838/13.11.2018 г. на КЕВР, с което е прекратена преписката по жалбата му и преписката е върната на административния орган за продължаване на административното производство и ново произнасяне по основателността на жалбата, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Със същото решение КЕВР е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в общ размер на 900 лева. В касационната жалба на КЕВР се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и потвърждаване на решението на КЕВР. Претендират се юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на "Електроразпределение север" АД се твърди на първо място недопустимост на решението, евентуално неговата неправилност. Твърдението за недопустимост на решението е направено във връзка с довода, че за дружеството не е бил налице правен интерес от оспорването на акта на КЕВР, тъй като след подаване на жалбата, по време на производството, образувано по нея, е изтекъл срокът, за който му е било учредено правото на строеж, поради което е отпаднала активната му процесуална легитимация. По тези възражения се иска обезсилване на решението. При условията на евентуалност, този жалбоподател иска отмяна на обжалваното решение, навеждайки като касационни основания всичките, предвидени в чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По тези възражения се иска отмяна на решението. Ответникът в касационното производство – "Слънчева сила" ЕООД оспорва касационните жалби по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни по съдебния спор, за които постановеното решение е неблагоприятно. По основателността им съдът приема следното: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Слънчева сила" ЕООД против решение № Ж-838/13.11.2018 г. на КЕВР, с което е прекратена преписка по негова жалба на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. За да постанови решението си, съдът е приел следното от фактическа страна: КЕВР е била сезирана с жалба от "Слънчева сила" ЕООД срещу "Електроразпределение Север" АД срещу отказа на електроразпределителното дружество да стартира процедура за присъединяване на обект "Фотоволтаична централа до 30 кWp, предвидена за изграждане в поземлен имот ПИ № 020092, находящ се в с. Табачка, общ. Иваново, обл. Русе с мотива, че не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Установено е, че електроразпределителното дружество е уведомило "Слънчева сила" ЕООД по телефона, че ФЕЦ не отговаря на условията за присъединяване, тъй като имотът е извън регулация и територията не е урбанизирана. След запитване от КЕВР до Община Иваново е получено писмо, в което се потвърждава, че обектът "Административно-битова сграда с ел. захранване НН" в ПИ 020092, местност "рай манастир" в землището на с. Табачка, община Иваново, обл. Русе е извън урбанизираната територия. Прието е от комисията, че условието на чл. 24, ал. 1 ЗЕВИ не е изпълнено, поради което изграждането на ФЕЦ не може да ползва преференциите по чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ. По тези съображения, КЕВР е прекратила производството пред нея, образувано по жалбата на "Слънчева сила" ЕООД. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е установил, че територията, на която попада имотът е земеделска земя за производствени терени, а за самия имот е предвидено застрояването му с "Пч", за изграждането на ФЦ и вятърен генератор, както и трафопост, като е променено и предназначението му от земеделска земя в неземеделска. Въз основа на писмени документи по делото, съдът е установил, че имотът е застроен с административно-битова сграда с ел. захранване НН, която е въведена в експлоатация. Установено е, че имотът е с устройствен режим за техническа инфраструктура и попада в територия, определена за производствени дейности, но няма данни имотът да е урегулиран, а същият се намира извън строителните граници на селището. От правна страна съдът е приел следното: Преценил е, че не следва да обсъжда възражението на заинтересованото лице за отпаднал интерес от оспорването, доколкото към момента на приключване на устните състезания, той е бил налице. Съдът е приел, че оспореното решение на КЕВР е прието при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че спорът между страните е правен и се свежда до това, дали ФЕЦ е изградена върху недвижим имот, попадащ в урбанизирана територия, за да ползва преференциални цени за изкупуване на ел. енергия, която произвежда. Съдът е анализирал конкретни разпоредби от ЗУТ (чл. 7, 8, 9 и 12), приемайки, че поземлените имоти, чието предназначение е променено, и за които с влязъл в сила ПУП е определено конкретно предназначение, съответстващо на чл. 8, т. 1 ЗУТ, следва да се считат урбанизирани, вкл. и тези които се намират извън строителните граници, като с цел постигане на съответствие с понятията на ЗКИР в кадастралната карта, за трайно предназначение, следва да се посочва "урбанизирана територия", съответно за начин на трайно ползване се посочва конкретното предназначение, определено с ПУП. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като допустимо, но неправилно. Неоснователно е възражението на втория касатор за недопустимост на обжалваното решение. Наред със съображението, изложено от първоинстанционния съд по този въпрос, следва да се добави, че жалбоподателят има интерес от оспорване на решението на КЕВР и само заради потенциалната възможност, при отмяната му, да претендира обезвреда за понесените вреди от него, ако такива са налице. Решението е неправилно, тъй като при постановяването му съдът е приложил неправилно материалния закон. Между страните, не е налице спор по фактите, а само относно обстоятелството, урбанизирана ли е територията, на която попада въпросният имот, върху който е изградена ФЕЦ и по този начин изпълнено ли е изискването на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. За приложението на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ е необходимо изпълнението на кумулативните предпоставки, предвидени в него. Една от тези предпоставки е, сградата, върху която ще се изгради ФЕЦ да се намира в урбанизирана територия. В чл. 7, ал. 1 ЗУТ е посочено, че урбанизирани територии са населените места и селищните образувания, а в § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ се намира дефиницията на понятието "територия на населеното място", което е селищна територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. По делото е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че въпросният имот попада извън границите на населеното място, в терени, предвидени за производствени и други складови дейности, с устройствен режим за техническа инфраструктура. Заключението на вещото лице е, че няма данни процесният имот да е урегулиран, същият се намира извън строителните граници на селището и не попада в урбанизирана територия съгласно чл. 7 от ЗУТ. Констатациите в заключението на вещото лице са били достатъчни, за да се формира извода, че имотът, в която е построена сградата с ФЕЦ, не попада в урбанизирана територия. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл. Разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ е ясна. Тя въвежда конкретно изискване към вида територия, в която се намира сградата с изградена ФЕЦ и това е урбанизирана територия. Тази разпоредба въвежда изключение от общия ред, установен в чл. 23 ЗЕВИ, което на собствено основание не позволява да се разшири обхватът на приложението й. След като конкретният процесен имот не попада в урбанизирана територия, както е установило вещото лице, макар и имотът да е с променено предназначение и за него да е в сила план за застрояване, предвиждащ застрояването му с режим Пч, изградената в него ФЕЦ, не може да се ползва от преференцията по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, както правилно е приела и Комисията. Административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон при разрешаването на спора между страните, поради което решението му следва да се отмени изцяло, а вместо това се отхвърли жалбата на дружеството срещу оспореното решение. С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, както и на заинтересованата страна в размер на 100 лева. Воден от горните съображения, и на осн. чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд