Решение № 9184 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 585/2014 г.

Решение № 9184 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 585/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от Мариела Димитрова Павлова, чрез пълномощника и адв. Джурков срещу Решение № 175/18.10.2013 г., постановено по адм. дело № 125/2013 г. по описа на Административен съд Стара Загора, в която се сочи, че същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за които са изложени подробни съображения Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски. Ответната страна - Национална агенция по приходите чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователен предявения от Мариела Павлова против Национална агенция за приходите иск за причинени неимуществени вреди, предявен на основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за сумата от 2500 лв., произтичащи от отменен по съдебен ред административен акт, издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Стара Загора, ведно с лихва върху сумата до окончателното и изплащане. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, но не са доказани твърдяните като произтичащи от него вреди, които да са в пряка причинна връзка от него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Производството пред Административен съд Стара Загора се е развило по исковата молба на Мариела Павлова против НАП гр. София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е претендирала да и бъдат присъдени претърпени неимуществени вреди, а именно сума в размер на 2500 лева, както и законната лихва върху нея до окончателното и изплащане, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение акт за регистрация по ЗДДС, издаден на 14.03.2018 г. по инициатива на данъчния орган. За установяване основателността и размера на предявения иск от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт от техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищцата, за която е доказателствената тежест, не е установила наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск. Несъстоятелно се сочи в жалбата, че решението е необосновано, тъй като първоинстанционния съд неправилно не е дал вяра на свидетелските показания, чиито правилен анализ води според жалбоподателя еднозначно до извода за установени по несъмнен начин факти, релевантни за делото и обуславящи претендираните за причинени неимуществени вреди. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, като въз основа на правилната им преценка е извел единствено възможните, логически обосновани изводи, съответни на съдържанието им. Твърдяните в исковата молба неимуществени вреди, претендирани като произтичащи от отменен акт за регистрация по ЗДДС не са доказани в съдебното производство, което доказване е в тежест на ищеца. От показанията на свидетелите не може да се направи обоснован извод за претърпени от него конкретни вреди, тези посочени в исковата молба, които да са непосредствена последица от издаването на отменения акт, а други доказателства за установяването им по делото не са ангажирани. От тези показания, както правилно е приел първоинстанционния съд, не се установява надлежно обективното състояние на ищцата, посочено в исковата молба, което обективно състояние да обуславя основателност и доказаност на претенцията. С обжалваното решение съдът е дал ясен, подробен и точен отговор за недоказаността на въведените пред него твърдения, липса на всички изискуеми се законови предпоставки за уважаване на иска, които настоящата инстанция споделя. Невярно е твърдяното в жалбата, че според обжалваното решение на обезщетение подлежат само причинени физически болки и страдания. Напротив, прието е в него, че на обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния но само тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Такива обстоятелства по делото не са доказани. Изразеното в исковата молба недоволство, произтичащо от субективно възприето от ищеца неизпълнение на задълженията на администрацията по принцип, основано на конкретния отменен акт не извежда извод за основателност на предявения иск, доколкото излиза извън рамките на понятието "справедливост" по смисъла на закона и не подлежи на обезщетение. Не е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да води до отмяна на обжалваното решение, във връзка с приетото в него наличие на водени от ищцата други дела в периода, за който се претендира обезщетение. Искането в жалбата се основава на липсата на твърдения от страните и приети доказателства в тази насока. Съдът изрично се е позовал на свидетелските показания, в които се съдържат данни за водени такива производства, при което неприлагане по делото на конкретно посочено в решението КАНД не е нарушение, съществено за правилността му. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за разноски е неоснователна при липса на данни за реално направени такива и представен списък по чл. 80 от ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение