Решение № 12711 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4567/2023 г.

ВАСПърво отделение18.12.2023 г.докладчик т Емилия Миткова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 546/01.02.2023 г., постановено по адм. дело 11478/2022 г. на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка 214-ФК/18.11.2022 г. на и.д. началник отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА Членове: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сим 21 ООД, чрез процесуален представител адв. Г. Спасов против решение 546/01.02.2023 г., постановено по адм. дело 11478/2022 г. на Административен съд София град, с което жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 214-ФК/18.11.2022 г. на и.д. началник отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че наложената мярка не съответства на целта на закона и същата има санкциониращ характер. На следващо място счита, че в оспорената заповед не са изложени и необходимите мотиви относно продължителността на срока, което от своя страна съставлява нарушение на заложеното в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изискване и е налице самостоятелно основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба началник отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПНАМ 214-ФК/18.11.2022 г. на и.д. началник отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на Сим 21 ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект заведение за хранене Българска кухня, находящ се в гр. Добрич, ул. Славянска 18, стопанисван от дружеството, като е забранен и достъпа до обекта за срок от 3 /три/ дни, за нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че въз основа на предоставена от управителя на дружеството Сим-21 ООД контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за дата 25.10.2022 г., на 17.11.2022 г. е извършена проверка, от която е установено, че същата съдържа служебен бон с 0099384 от 25.10.2022 г. от 8:11:18 ч. с данни за извършена продажба в брой на телешка супа за 4,20 лв. Бонът е от КЛЕН на ФУ модел Epson ТМ - Т810FKL с номер ЕD 349764 и 44349764, за търговски обект - заведение за хранене Българска кухня, находящ се в гр. Добрич, ул. Славянска 18, експлоатиран от Сим 21 ООД с единен идентификационен код: 206668085. След направена справка за 25.10.2022г. в масивите на НАП е констатирано, че цитираната продажба по служебен бон с 0099384 липсва. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА 0062280/17.11.2022 г. За да отхвърли жалбата срещу заповедта за наложена ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. След анализ на представените по делото доказателства, съдът намира, че от съдържанието на същите безспорно е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка при извършена продажба на 25.10.2022 г. на стойност 4,20 лв., заплатени в брой, като не е издаден фискален бон от въведено в експлоатация и работещо фискално устройство. Издаден е служебен бон, а не фискален такъв, с което дружеството е нарушило разпоредбите на на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Решаващият състав е приел, че в случая са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС за налагане на мярката и нейната продължителност е съобразена с тежестта на нарушението. Посочил е, че в конкретния случай при определянето на срока на ПАМ е съобразен и принципа за съразмерност в съответствие с чл. 6 от АПК. В тази връзка излага в мотивите си, че съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, прилагането на ПАМ се извършва в условията на обвързана компетентност независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Така постановеното решение е валидно, допустимо и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон.. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ освен при изключенията по разпоредбата и по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането, както и задълженията по чл. 7а от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, включително ал. 2 от същата разпоредба, съгласно която разпоредба не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. Текстовете от наредбата възпроизвеждат правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В случая от събраните доказателства неправилно съдът е приел, че се установява извършена продажба на стоки /храни / на 25.10.2022 г. в 8:11:18 ч. на обща стойност 4,20 лв., за която е платено в брой и не е издаден фискален касов бон, а е издаден служебен бон, обстоятелство, констатирано от представена разпечатка от КЛЕН за 25.10.2022 г. Липсват доказателства, че цената е заплатена в брой, а търговецът е приел плащането, като не е издал фискална касова бележка от работещото фискално устройство в обекта. Обвързващата съда доказателствена сила на ПИП от 17.11.2022 г. за извършената проверка, регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, е досежно представяне от представляващия дружеството на КЛЕН за 25.10.2022 г., във връзка с ПИП от 09.11.2022г. Последният протокол не е приложен по делото, но дори и да е представен, предвид датата на издаването му, той отново не установява констатирана продажба и неиздаване на фискална касова бележка на стойност 4,20 лв., на 25.10.2022г. В този смисъл е Решение 4006/27.04.2022г., постановено по адм. д. 7216/21г. по описа на ВАС, първо отделение. Проверката в търговския обект е извършена след твърдяното наличие на предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, поради което неправилно първоинстанционния съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отмени обжалваната пред първоинстанционния съд ПАМ. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение