Решение № 8072 от 22.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 964/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите чрез юриск.Ст.Николова срещу Решение 9412/01.11.2024 г., постановено по адм. дело 700/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и , вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на Х. К. Д. от гр. Кричим в качеството му на ЕТ Х. Д. Тамах , ЕИК 202008065 със седалище : гр.Кричим срещу Решение 233 от 14.11.2019г. на министъра на околната среда и водите. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, министърът на околната среда и водите, се представлява от юриск.Николова, която поддържа касационната жалба , а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, изложени в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът по касация, Х. Д. в качеството му на ЕТ Х. Д. Тамах със седалище : гр.Кричим, не се явява. Представлява се от процесуалния си представител адв. Г.Баев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на обжалваното съдебно решения по съображения, развити устно и в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Производството по делото е образувано по жалба на Х. Д. в качеството му на ЕТ Х. Д. Тамах със седалище : гр.Кричим срещу Решение 233/14.11.2019 на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл.78, ал.2, т.2 и чл.80, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/ е отказано продължаване срока на действие на Разрешително 02470018/ 03.09.2013г. за ползване на повърхностен воден обект язовир Въча за плаващо съоръжение- плаваща база Б-115 Виктори . След като производството по делото е било спирано няколкократно до влизане в сила на съдебно решение по оспорването на План за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за периода 2016- 2021 г и Националната програма за изпълнението му, съответно - възобновено след отмяната на този план в частта му за предвидените мерки по отношение на водно тяло яз. Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, чрез : мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване /код DV_4/, действие 3. Прекратяване след изтичане срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване / код DV _4_3/ и мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване /код DV_4/, действие 4. Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване / код DV _4_4/, административният съд е постановил обжалваното в настоящото производство Решение 9412/01.11.2024г. по адм.д. 700/2020г. по описа на АС-Пловдив, с което е отменил като незаконосъобразно Решение 233/14.11.2019 на министъра на околната среда и водите и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този правен резултат, АС-Пловдив, базирайки се на събраните по делото доказателства, в т.ч. и на назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, е приел незаконосъобразност на обжалвания пред него административен акт поради отпадане с обратна сила /след постановяване на съдебно решение 9132/23.07.2024г. по адм.д. 2397/2022г. по описа на ВАС/ на единственото материално-правно основание за издаването му - вече отменения ПУРБ 2016-2021 г.за язовир Въча в частта му за мерките за опазване на повърхностните му води за питейни нужди. Според АС-Пловдив отмяната на тези мерки , предвидени в ПУРБ 2016-2021 г., следва да бъдат взети предвид на основание чл.142, ал.2 от АПК при преценка законосъобразността на решението на министъра на околната среда и водите. Съдът е приел за неоснователни доводите на административния орган за наличие и на други материалноправни основания, обосноваващи отказа за продължаване на разрешителното за водоползване, а именно : нарушаването на обществения интерес , посочен като самостоятелна причина по см. на чл.78 от ЗВ за постановяване на такъв отказ. Според съда в обжалваното решение на министъра на околната среда и водите нито се съдържат фактически доводи и/или констатации по чл.49, ал.1, т.3 и т.4 от ЗВ, нито са събрани и представени с административната преписка каквито и да било доказателства за това, че продължаването ползването на водния обект би нарушило обществения интерес. Подобна липса не може да бъде санирана с изложени за първи път в съдебното производство от страна на административния орган доводи и/ или доказателства. Доколкото според АС-Пловдив единственото фактическо основание за постановяване на процесния отказ за продължаване срока на разрешителното за ползване на повърхностен воден обект яз. Въча за плаващо съоръжение- плаваща база Б-115 Виктори са отменените вече мерки за опазване на питейните води на яз. Въча , предвидени в ПУРБ 2016-2021г., административният акт се явява незаконосъобразен поради отпадането с обратна сила на това фактическо основание и не е необходимо да се търсят и излагат други основания за незаконосъобразността му. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, изразяващо се в следното: Неправилно административният съд е приел, че единственото фактическо основание за издаване на отмененото решение на министъра на ОСВ са постановените с ПУРБ 2016-2021г. мерки за опазване на повърхностните води на яз. Въча , предвиден за питейни нужди, впоследствие отменени окончателно с влязлото в сила съдебно решение по адм.д. 2397/2022г. по описа на ВАС. Действително тези мерки съставляват съществена част от фактическите основания, обосноваващи постановения от органа отказ за продължаване срока на разрешителното. Същите обаче съвсем не са единствените, посочени от министъра на ОСВ фактически и правни основания- от една страна, а от друга тези вече отменени мерки по ПУРБ само приповтарят предвидените в закона мерки за опазване качеството на питейните води с цел защита на обществения интерес- фактически основания, изложени също в мотивите на отменения административен акт. Страните по делото не спорят, че ПУРБ 2016-2021г. не е отменен в частта му, в която компетентният за това орган е предвидил ползването на язовир Въча за питейно-битови нужди, за който с ПУРБ 2016-2021г./ в неотменената му част/ е поставена екологична цел: постигане на добро състояние по амониеви йони,, опазване на доброто химично състояние и предотвратяване влошаването му / Приложение 1 към Раздел 5/. Като фактически и правни основания за постановяване на обжалвания административен акт издателят му е посочил, освен отменените мерки по ПУРБ 2016-2021 г., и разпоредбите на чл.78, ал.2, т.2 от ЗВ, чл.116, ал.1 и ал.2, т.2 и т.3 от ЗВ и чл.49, ал.1, т.3 и т.4 от ЗВ, като е цитирал и съдържанието на тези законови разпоредби, с което е обосновал и обстоятелството, че причина за постановения отказ са не само отменените мерки по ПУРБ, но най-вече обстоятелството, че защитата на обществения интерес налага отказ да бъде продължен срока на издаденото разрешително. Видно от мотивите към отказа, съдържащи се на стр.3 от административния акт, при отреждането на водите на яз. Въча за питейно-битови нужди самото съществуване на плаващите бази, ползвани като места за отдих и туризъм, в язовира съставлява потенциален източник на замърсяване на водите и водоземането от язовира за разполагане на тези бази създава опасност от негативни въздействия върху качеството на водите. Именно с цел опазване качеството на предвидените за питейно-битови нужди води на яз.Въча чрез мерките, предвидени в разпоредбите на чл.116 и чл.119 от ЗВ, както и с оглед защита на обществения интерес и за да се предотврати всяка потенциална опасност от бъдещо влошаване на химичното и екологично състояние на повърхностните води и намаляване необходимостта от допълнителното им пречистване преди изпозването им за питейни нужди, е издадено процесното решение на министъра на ОСВ, с което е отказано продължаване срока на разрешителното за обект: плаващо съоръжение- плаваща база Б-115 Виктори в яз. Въча . Доколкото, за да е налице нарушаване на обществен интерес по см. на чл.78, ал.2, т. 2 във вр. с чл. 49, ал.1 от ЗВ, е достатъчно в резултат на водовземане или ползване да се създаде опасност от негативни въздействия върху качеството на водите, не е необходимо в настоящия случай да се доказва вече настъпило замърсяване от конкретното водоползване. По горните съображение касационната жалба е основателна. Съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно и, предвид обстоятелството, че административният акт съдържа всички необходими фактически и правни основания, т.е. не страда от липса на мотиви и съответства на приложимите материалноправни разпоредби, ВАС следва да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Х. Д. в качеството му на ЕТ Х. Д. Тамах със седалище : гр.Кричим срещу Решение 233/14.11.2019 на министъра на околната среда и водите като неоснователна. Предвид изхода от спора Х. К. Д. в качеството му на ЕТ Х. Д. Тамах , ЕИК 202008065 със седалище : гр.Кричим следва да бъде осъден да заплати на Министерство на околната среда и водите съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 300 / триста/ лв юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение