Решение № 10269 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15407/2008 г.

Решение № 10269 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15407/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Павликянов - директор на Областна дирекция на МВР - Плевен против решение № 490 от 20.10.2008 г., постановено по адм. д. № 780/2008 г. по описа на Административен съд - Плевен, с доводи за неправилност на решението - касационно отменително основание на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - Мирослав Георгиев Петров, редовно призован, не се явява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира същата за допустима като подадена от надлежна страна и в срок, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отменил заповед № 1805/03.07.2008 година на директора на ОДП-Плевен, с която и на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) - на Мирослав Петров, началник на Второ РПУ- Плевен е наложено дисциплинарно наказание - "порицание", за срок от 6 месеца. За да стигне до този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма. Анализирайки събраните в процеса доказателства, изводът на съда е, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и на материалния закон. За такива са приети фактите, че нито изготвена от органа справка, нито самата заповед индивидуализират 6 броя жалби, които не са заведени по надлежния ред и са послужили като основание Петров да бъде наказан. Липсата на описание на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение, мястото и обстоятелствата, при които е извършено- води, според първоинстанционния съд, до невъзможност за определяне на дисциплинарното наказание, при спазване разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ЗМВР. Решението на Административен съд - Плевен е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Съдът е направил изводите си, които следва да бъдат споделени, въз основа на подробна преценка на събраните по делото относими доказателства, както и правилното приложение и тълкуване на материалния закон. Неоснователно е оплакването на касатора, че правото на защита на Петров не е нарушено, доколкото жалбите, макар и не посочени в заповедта, са приложени към изготвената от "Инспекторат"-МВР- справка, за която справка Петров е уведомен. Правилно първоинстанционният съд е приел, че полицаят е санкциониран затова, че през месец май 2008 година Петров е поставил резолюции върху шест броя жалби на граждани, в които се съдържат данни за извършено престъпление- да бъде извършена проверка, вместо директно да бъдат регистрирани в регистър образец 1. Петров е поканен да даде обяснения за извършено от него нарушение - "създаване на организация да не се завеждат в дневника за регистриране на преписки по заявителски материал, за периода от 17.12.2007 до 30.05.2008 година"- без да бъдат посочени конкретни жалби, които не са заведени. В последствие същият е наказан с оспорената заповед, не за създаване на порочна организация за "изкуствено значително намаляване броят на заявителския материал"- а за липсата на регистрация на шест броя жалби. Затова изводът на съда, че е нарушено правото на защита на Петров - същият нито е уведомен, нито му е търсено обяснение за конкретното нарушение - не регистриране именно на тези шест жалби. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че следва да се приеме, че на Петров е било известно за кои жалби същият е допуснал нарушение - макар те изрично да не се сочат, щом са приложени към изготвената справка. За да може ефективно лицето да организира защитата си е необходимо дисциплинарно наказващият орган точно, ясно и недвусмислено да формулира нарушението и така посочено- да потърси обяснение. В конкретния случай - Петров е наказан за шест жалби, без същите да бъдат някъде индивидуализирани; същите да са му предявени за обяснение. Първоинстанционният съд правилно е преценил оспорената заповед за незаконосъобразна и постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,