Решение № 5986 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15908/2011 г.

Решение № 5986 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15908/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор и заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, срещу решение № 113 от 12.10.2011 г. по адм. д. № 150/2011 г. на Административен съд Търговище с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Татяна Петрова Петрова в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, с присъждане направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е неправилно, тъй като не е вземало предвид, че оспореният административен акт е издаден при липса на компетентност и при допуснато противоречие с материалноправни разпоредби. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е процесуално недопустима. Същият не е издател на акта, не е участвал по делото пред първоинстанционния съд и също така, спрямо него не може да се приложи нормата на чл. 210, ал. 2 от АПК, която се отнася за заинтересованите лица. Ето защо, жалбата на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" следва да се остави без разглеждане, а образуваното по повод на тази жалба производство по делото - прекратено. Касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е подадена от надлежна страна, срещу годен за обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С процесното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане / АУПДВ / № 01 - 6500/24619 от 14.04.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция / РА /, с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подаденото от Татяна Петрова Петрова Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 25/160509/28043 в размер на 735.53 лева. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители / ЗПЗП /, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс / ДОПК / и чл. 73 от Регламент / ЕО / № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент / ЕО / № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Неоснователен е доводът, че съдът не е вземал предвид, че този акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган. В случая издател на акта е заместник изпълнителният директор на ДФЗ - РА, който действува въз основа на решението на Управителния съвет по протокол № 17 от заседание, проведено на 07.04.2011 г., и заповед за делегиране на правомощия № 01 - РД / 1288 от 8.04.2011 г. на Изпълнителния директор на фонда. При тези данни, правилно е прието, че не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. В случая правилно е констатирано, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 735.53 лева", както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Немотивирането на АУДВ е самостоятелно основание за отмяна на същия. В тази връзка, неоснователно е оплакването в касационната жалба, че като не е допуснал съдебно - техническа експертиза, с цел изясняване наличието на недопустими за подпомагане площи, съдът е постановил решението си при съществени нарушения на процесуалните правила. АУПДВ не е мотивиран в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Във фактическите основания за издаването на акта не са посочени кои точно площи са обявени за недопустими, по какви причини административният орган счита, че същите попадат в недопустимия слой и каква е квадратурата им. Не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Поради тази причина вещото лице, в съответствие с така формулираните въпроси, не би могло да извърши проверка и да представи информация, различна от съдържащата се в приложените документи. Назначаването на исканата съдебно - техническа експертиза не би могло да доведе до изясняване на предпоставките на чл. 73, т. 4 от Регламент / ЕО / № 796/2004 г. на Комисията, съгласно който задължението за възстановяване на недължимо плащане на земеделския стопанин не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си Татяна Петрова Петрова е въвела в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Още повече, че през 2009 г. са извършени проверки, които са констатирали, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане, а кръстосаната проверка, на която се позовава административният орган, е извършена в противоречие с чл. 24, т. 2 от Регламент / ЕО / № 796/2004 г. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламента, следва да бъда последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия Регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделския производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително РА да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, РА не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е друго самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. С една евентуална съдебно - техническа експертиза тези недостатъци на процедурата не биха били преодолени. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно е прието, че оспореният административен акт следва да бъде отменен със съответните последици. Решението на първоинстанционния съд не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК, същото е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Предвид на това, че не са представени доказателства за направени разноски за тази инстанция, искането на ответницата за присъждането на такива е неоснователно. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение