Решение № 4585 от 13.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Тодорова, от гр.Видин, подадена чрез пълномощника адвокат Н. Антонова срещу решение 115 от 10.12.2021г. по адм.дело 188/2021г. на Административен съд-Видин, с което е отхвърлена жалбата й против решение 2153-05-9/27.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено разпореждане [номер]/06.07.2021 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-Видин, и са присъдени разноски. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поддържа, че административният акт е нищожен, като издаден от лице, на което липсва материална компетентност и представителна власт, тъй като в случая липсва заместване на компетентния административен орган и издадената заповед за заместване е незаконосъобразна. Сочи, че административният акт е издаден в нарушение на изискванията за форма и без необходимите реквизити по чл.59 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на ТП на НОИВидин София-град чрез ст.юрисконсулт С.Младенова в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазена процедурата по заместване и размерът на изменена пенсия е правилно определен. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение 115 от 10.12.2021г. по адм.дело 188/2021г. Административен съд-Видин е отхвърлил жалбата на Л. Тодорова против решение 2153-05-9/27.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено разпореждане [номер]/06.07.2021 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-Видин. С последното е изменена личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл.99, ал.1, т.2 б.д от КСО и във връзка с Регламент на съвета на/ЕО/ 883/2004 г. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и размерът на изменената пенсия е изчислен коректно. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че Л. Тодорова е отпусната лична пенсия/ЛП/ за осигурителен стаж и възрастОСВ/, при положен осигурителен стаж в Република България и в Испания, на основание чл.68, ал.1-2 от КСО и във връзка с Регламент на съвета на/ЕО/ 883/2004 г., считано от 24.11.2010г. При отпускане на пенсията е зачетен общ осигурителен стаж от трета категория труд 44 години, 06 месеца и 02 дни, от който в Република България 35 г,11м и 12 дни, и осигурителен стаж потвърден от Испанския осигурителен институт 08 г,06м. и 20 дни. Индивидуалния коефициент е определен на 2,454. Пенсията е периодично преизчислявана, вкл. и осъвременявана. В ТП на НОИ-Видин е получена информация- вътрешноведомствено писмо рег. 1130-05-650/25.06.2021г. за това, че пенсията на Тодорова е изчислена неправилно поради техническа грешка. С разпореждане [номер]/06.07.2021 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-Видин на основание чл.99, ал.1, т.2,б.д от КСО във връзка с чл.99, ал.1, т.2,б.г е определен размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Тодорова, изплащана за сметка на Република България от 01.07.2020 г. 884,19 лв., а от 01.07.2021 г. 928, 39 лв. Същите представляват съответната част от общия определен размер на пенсията от 1150,19 лв. от 01.07.2020 г. и от 1207,70лв. от 01.07.2021 г., като посочените общи размери на пенсиите са приети като най-благоприятни за лицето при приложение на Регламент /Е0/ 883/2004 г. и 987/2009 г. Разпореждането е обжалвано по административен ред и потвърдено с решение 2153-05-9/27.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Видин. По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице пояснява, че поради техническа грешка така определеният размер от 1150, 19 лв. /полагаща се пенсия за общия стаж от двете държави / е изплащан на жалбоподателката за периода от 01.07.2020 год., а би трябвало общият размер от 1150, 19 лв. да се раздели на месеците от общия стаж в двете държави и да се умножи по месеците за стаж в България, за да се получи размера на пенсията за сметка на Република България, който при 472 месеца в България спрямо общия стаж от 614 месеца, следва да бъде в размер на 885,19 лв.- за сметка на Република България. Към този размер на пенсията от 01.07.2020 год. се прибавят добавки от 132, ЗЗ лв. за починал съпруг и от 01.08.2020 год. още 50, 00 лв. - парична помощ във връзка с епидемичната обстановка в страната. Видно от заключението за м. 07. 2020 г. общият размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавката от пенсията за починал съпруг е 1016, 52 лв., а от м. 08. 2020 г. са включени и 50 лв. парична помощ във връзка с епидемичната обстановка, поради което от м. 08. 2020 г. месечният размер на личната пенсия, добавката от пенсията за починал съпруг и месечната помощ възлиза общо на 1066, 52 лв. Вещото лице уточнява, че изчисляването на пенсиите в НОИ става въз основа на програмен продукт, но е неправилно изчислена на ръка. Уточнява също, че видно от представения по делото превод на формуляр Е 211 съгл. регламент /ЕИО/ 574/72, чл. 48, издаден от испанската институция по социална сигурност, изпратен и до НОИ още през 2014 г., на жалбоподателката е отпусната пенсия за старост в пропорционален размер от 23.05.2014 г. и от Испания. С оглед на така изложеното от фактическа страна неоснователни са наведените оплаквания за необсъждане от първоинстанционният съд довода, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, без материална компетентност и представителна власт. В утвърдения със заповед 1016-4 112/05.02.2021г. на управителя на НОИ длъжностно разписание на ТП на НОИ-Видин през 2021г. няма утвърдена длъжност заместник-директор. Териториалното поделение се ръководи от директор и се състои от обща и специализирана администрация, структурирана в отдели, които се ръководят от началник на отдел и в сектори, които се ръководят от началник на сектор. Административният акт- решение 2153-05-9/27.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Видин е издадено от компетентен орган при условията на заместване въз основа на заповед 1016-40230/18.02.2019г. на управителя на НОИ, и същият не е нищожен. Неоснователно е оплакването, че само зам.директорите могат да осъществяват функции по заместване. Неоснователен е и касационният довод за това, че първоинстанционният съд не е обсъдил довода за несъответствието на административния акт с изискването за форма и в противоречие с изискванията на чл.59 от АПК. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. Видно от горната разпоредба, същата дава възможност на пенсионния орган да измени определения размер, когато същият е определен неправилно, независимо от обстоятелствата, довели до това, както и независимо дали става въпрос за по-благоприятен или по-неблагоприятен размер за лицето, придобило права от предходното разпореждане. Законът определя и моментът, от които следва да бъде направено изменението на размера,а именно- от датата на отпускането/промяната на пенсията. Видно от обжалваното решение същото е съобразено с цитираните по-горе разпоредби и в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. С оглед на горното следва да се приеме, че решението не съдържа пороци за отмяна на основанията по чл. 209 т. 3 АПК поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора искането на ответника по жалбата за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100/сто/лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,