Решение № 14382 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5064/2019 г.

Решение № 14382 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5064/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "СИ БИ ЕС МЕТАЛ" ЕООД, чрез адв. Димитрова, срещу решение № 11 от 8.03.2019 г., постановено от Административен съд – Русе, по адм. дело № 572 по описа на същия съд за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000317008323-091-001/17.08.2018 г, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ Варна, в частта, потвърдена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ Варна при Централно управление /ЦУ/ на НАП с решение № 281/7.11.2018 г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Енев, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000317008323-091-001/17.08.2018 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с решение № 281/7.11.2018 г. от директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 9 404, 29 лв. за данъчни периоди: м. 10.2012 г. и м. 10.2013 г. и начислени лихви за забава в общ размер на 4547, 26 лв. В хода на проведеното ревизионно производство органите по приходите са установили, че за данъчен период м. 10.2012 "СИ БИ ЕС Метал" ЕООД е декларирало доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка – Румъния, с получател SC VIOREX MONTMAR SRL по фактура № 40/31.10.2012 г. на стойност 293, 37 лв., с предмет комисионна по експорт на стоки. Установено е също така, че за данъчен период м. 10. 2013 г. "СИ БИ ЕС Метал" ЕООД е декларирало доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка – Румъния с получател SC BARBU MANAGMENT COM, по фактура № 114/28.10.2013 г. на стойност 56 132, 32 лв. И по двете горепосочени фактури e начислен ДДС с нулева ставка на основание чл. 21 от ЗДДС, като услугите са декларирани от РЛ в подадените СД по ДДС като ВОД. Въз основа на извършена проверка в системата за обмен на информация по ДДС VIES приходните органи са констатирали, че към датата на данъчното събитие по доставките на услуги румънските дружества не са притежавали валидни идентификационни ДДС номера. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е анализирал представените при обжалването пред горестоящия орган удостоверения за регистрация по ДДС на дружествата-получатели по процесните доставки. Стигнал е до извод, че тези официални удостоверявания от оторизираните органи опровергават приетото от приходните органи, че сочените във фактурите получатели не са били данъчно регистрирани към датите на издаването на фактурите. АС- Русе е приел, че липсата на регистрация на румънските дружества-получатели на услугите в Регистъра на вътреобщностните оператори, съдържащ данъчно-задължени лица и юридически необлагаеми лица, които извършват вътреобщностни операции в Р Румъния, на която се е позовал решаващият орган, не е относима към регистрацията на дружествата за целите на ДДС в Р Румъния, а това е фактът с правно значение, съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. За да достигне до този извод съдът се е позовал на решение № 7928 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13846/2012 г. С оглед на горното в първоинстанционното решение е прието за доказано, че румънските дружества, получатели по процесните доставки, имат статут на данъчно задължени лица към датите на издаване на фактурите. Въпреки горните си изводи, съдът е приел, че не е доказано действителното осъществяване на доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС с получатели горепосочените румънски дружества. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че румънските дружества, получатели по процесните доставки, имат статут на данъчно задължени лица към датите на издаване на фактурите. От представените удостоверения за регистрация по ДДС за дружествата SC VIOREX MONTMAR SRL и SC BARBU MANAGEMENT SRL се вижда, че към датата на извършване на процесните доставки двете румънски дружества са имали валидни идентификационни ДДС номера, доколкото те са регистрирани по ДДС на по-ранни дати. Правилно е приел съдът, че е ирелевантно в случая, че регистрираните ДДС номера на получателите са отразени в системата VIES след издаване на фактурите. Очевидно липсата на регистрация на румънските дружества-получатели в Регистъра на вътреобщностните оператори, съдържащ данъчно-задължени лица и юридически необлагаеми лица, които извършват вътреобщностни операции в Р Румъния е послужила като документална опора на констатациите на РА. Тази липса обаче не е относима към регистрацията на дружеството за целите на ДДС в Р Румъния, а това е фактът с правно значение. Правилни са изводите на съда, че въпреки че дружествата-получатели имат статут на данъчно задължени лица към датите на издаване на процесните фактури, не е доказано действителното осъществяване на доставките на фактурираните услуги. Съдът неправилно в своите мотиви е посочил, че в хода на ревизията не са били изискани други документи, освен гореописаните фактури и договори, относно фактурираните процесни услуги, въпреки дадените задължителни указания на решаващия орган в отменителното му Решение № 299/20.11.2017 г. При извършена служебна проверка от настоящият касационен състав се установи, че с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-03000317008323-040-001/8.12.2017 г. (л. 20 от преписката) е поискано от ревизираното дружество да представи заверени копия на фактура № 40/31.10.2012 г., издадена на SC VIOREX MONTMAR SRL и на фактура № 114/28.10.2013 г., издадена на SC BARBU MANAGMENT COM, и всички съпътстващи документи към тях договори, анекси, заявки, поръчки и т. н. Представени са единствено сключени договори към издадените фактури. Обоснован е изводът на съда, че при липсата на други съпътстващи документи не се установява действителното осъществяване на услугите, означени като комисионна по експорт и неконкретизирани във фактурите. Също така фактура № 40/31.10.2012 г. с предмет комисионна по експорт на стоки и получател SC VIOREX MONTMAR SRL, изобщо не може да бъде обвързана с изпълнение по договора - Contrakt de consultаnta № 1/1.12.2012 г., тъй като сключването на договора следва по време издаването на фактурата. Фактура № 114/28.10.2013 г. с получател SC BARBU MANAGMENT COM е била придружена с Инвойс № 113/30.09.2013 г. с предмет "хонорар за търсене-проучване, съгласно договор". В приложения договор от 30.09.2013 г. е договорено "СИ БИ ЕС МЕТАЛ" ЕООД да проучи пазарните условия и цените на авточасти, лагери и проводници и да изготви консултативен доклад за възможностите за търговия с този вид стоки на територията на България. Според чл. 9 от договора приемането на изготвения доклад, съгласно чл. 1, се извършва с подписването на приемо-предавателен протокол. Изпълнение на визираните задължения не е доказано по делото, вкл. и чрез представяне на изготвен доклад и цитирания протокол, респ. не е установена реалност на услугата, за които е издадена фактурата. С определение от 14.01.2019 г. е указано на дружеството, че е негова доказателствената тежест за фактите, на които основава твърденията си в жалбата, вкл. и че е изпълнител по доставка на услуга с място на изпълнение извън територията на страната, съобразно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, за всяка от процесните доставки и че получателите имат качеството на данъчнозадължени лица към момента на издаване на фактурите. Горните указания не касаят само това, че жалбоподателят е следвало да докаже, че получателите по услугата са данъчнозадължени лица към момента на издаването на фактурата, а също така, че жалбоподателят е изпълнил процесната доставка на услуга с място на изпълнение извън територията на страната. Настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд, че дружеството не е доказало действителното осъществяване на доставките на фактурираните услуги въпреки изрично указаната му доказателствена тежест. Не са налице условията на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС вр. с чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за неначисляване на данъка по издадените фактури. Не могат да бъдат споделени доводите в касационната жалба, че с първоинстанционното решение е изменен акта във вреда на жалбоподателя. По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства без да е обвързан от фактическите констатации и правните изводи на ревизиращите, трябва да реши въпроса дължат ли се определените с РА данъчни задължения. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС-Русе е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора и това, че ответната страна е изготвила отговор на касационната жалба, но не се е явила и не се е представлявала в съдебното заседание пред настоящата инстанция ? се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3/4 от определената сума по чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание горното на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 711 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,