Решение № 15509 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12166/2018 г.

Решение № 15509 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12166/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 50, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Асоциация на собствениците на марки в България", чрез изпълнителния секретар – адв. А. Иванова, срещу решение № 4806 от 13.07.2018 г. по адм. дело № 11663/2017 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против Решение № 108 от 27.06.2017 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България (РБ). По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Касаторът оспорва решаващия извод на съда за липса на отличителност на заявената търговска марка "МАРКА НА ГОДИНАТА". Цитира съдебна практика на Съда на Европейския съюз и счита, че в случая не е налице основанието по чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Защитната му теза се базира на отчитане на стоките и услугите, за които е заявена процесната марка, от една страна, и от друга - от възприемането на заявения знак от страна на потребителите съгласно дефиницията на чл. 9, ал. 1 ЗМГО. Доводите за неправилност на съдебния акт са доразвити в с. з. от адв. Андреева, която акцентира на традиционното организиране и провеждане на мероприятия, даващи приз "на годината", "на месеца", "на седмицата" и други подобни. Намира за стандартно лицата, които въвеждат и налагат означение от този тип, да имат право да притежават изключителните права върху него, т. к. на практика само по такъв начин могат да извършват дейността си - като обезпечат, че едно конкретно лице стои зад дадено означение и гарантират за него с името си. Посочва, че заявител на марката е Сдружение "Асоциация на собствениците на марки в България" и това е лицето, което застава зад означението "МАРКА НА ГОДИНАТА". Счита, че ако връзката между ползвател на означението и самото означение не се гарантира чрез регистрация на марка, се създава състояние на невъзможност за потребителите да се гарантира устойчивост и изпълнение на очакванията към асоциираните с името продукти и услуги. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново такова, с което оспореният индивидуален административен акт бъде отменен. Ответникът – председателят на ПВ на РБ, в с. з. чрез юрк. Филипова, оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Сдружение "Асоциация на собствениците на марки в България" срещу Решение № 108 от 27.06.2017 г. на председателя на ПВ на РБ. С него, във връзка с подадена от сдружението жалба вх. № 1337122, на основание чл. 45, ал. 1, 2 и 4 ЗМГО органът е потвърдил решение за отказ на регистрация на заявена марка вх. № 136815 "МАРКА НА ГОДИНАТА", словна, за стоките и услугите от клас 16 и 35 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ), както и за част от услугите от клас 41 МКСУ. За да обоснове извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, решаващият съд е приел от фактическа страна, че административното производство е образувано по повод искане на Сдружение "Асоциация на собствениците на марки в България" вх. № 136815/8.05.2015 г. за регистрация на марка "МАРКА НА ГОДИНАТА", словна, за всички стоки и услуги от класове 16, 35 и 41 МКСУ. При извършената експертиза по същество е установено, че е налице основание за отказ за регистрация по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО - марката няма отличителен характер. Изготвено е уведомление по чл. 37, ал. 2 ЗМГО, в което е посочено, че заявената марка, съдържаща словосъчетанието "МАРКА НА ГОДИНАТА" не би могла да отличи стоките и услугите като произхождащи от определено предприятие, респ. потребителите няма да възприемат израза като отличителен знак, а като рекламен слоган с хвалебствен характер. След проведена процедура по чл. 37, ал. 2 ЗМГО, в рамките на която заявителят е възразил срещу констатациите на експертизата, е издадено Решение от 19.08.2016 г., с което на основание чл. 37, ал. 4 ЗМГО е постановен частичен отказ за регистрация на марката по отношение на заявените стоки и услуги от класове 16 и 35 на МКСУ и за услугите от клас 41, с изключение на следните услуги от клас 41: организиране и провеждане на изложения с развлекателна цел; организиране на конкурси /образование или развлечение/; организиране на приеми /развлечение/; организиране и провеждане на концерти; организиране на балове; организиране на изложби за културни и развлекателни цели; организиране на конкурси за красота; организиране на модни ревюта с развлекателни цели; организиране на представления /импресарски услуги/. Посочено е, че марката не може да бъде регистрирана поради наличие на отрицателните предпоставки, установени в чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Изложените мотивите са идентични с тези, съдържащи се в уведомлението по чл. 37, ал. 2 ЗМГО за липса на отличителност на заявената марка, поради което същата не може да изпълнява основната си функция - да разграничава стоките на един производител от тези на неговите конкуренти. Прието е, че заявеният израз носи разнопосочна информация относно превъзходството на стоките и услугите, обозначени с него. Същият има промоционален характер и би се възприел като рекламно послание, а не като указание за търговски произход на заявените стоки и услуги. Решението за частичен отказ е обжалвано от заявителя и е потвърдено с оспорения пред АССГ индивидуален административен акт, с който председателят на ПВ, възприемайки изцяло изводите на експертизата, е счел, че е налице визираното в чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО абсолютно основание за отказ на регистрация на марка с вх. № 136815 "МАРКА НА ГОДИНАТА". В хода на съдебното производство е допусната, и като неоспорена от страните, е приета по делото съдебно-маркова експертиза (СМЕ). Съобразно поставените му задачи, вещото лице е потвърдило наличието на множество регистрирани и действащи марки, включващи в състава си изразът "НА ГОДИНАТА" или английският му еквивалент "OF THE YEAR". След анализ на словните елементи от състава на заявената марка, експертът е дал заключение, че словосъчетанието "МАРКА НА ГОДИНАТА", използвано за означаване на заявените стоки и услуги в класове 16, 35 и 41 на МКСУ, дава асоциативна и насочваща информация за преимущество на означените стоки и услуги пред всички останали. При съпоставка на насрещните тези и възражения на страните, АССГ е концентрирал спора до това дали заявената марка има отличителен характер, даващ възможност за преодоляване на ограничението, въведено с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Отрицателният му отговор е обоснован от направения смислов анализ на словосъчетанието "МАРКА НА ГОДИНАТА" в контекста на очертания кръга от стоки и услуги, за които процесната марка е заявена и съобразно релевантният кръг потребители, към които е насочена. Счел е, че заявеният знак има асоциативно значение и е споделил заключението на административния орган, че би се възприел от потребителите като рекламен слоган, който указва единствено превъзходството на означените с него стоки и услуги пред останалите, но не способства за отличаване на стоките и услугите на едно лице от тези на друго съобразно дефиницията на чл. 9, ал. 1 ЗМГО. АССГ е преценил като неотносими за спора възраженията на жалбоподателя за наличие на множество регистрирани и действащи марки, съдържащи израз "... на годината", вследствие на което е извел решаващ извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е идентифицирал спор по делото, който се свежда до въпроса притежава ли заявеният за регистрация знак "МАРКА НА ГОДИНАТА" качеството отличителност. В тази насока АССГ е обсъдил обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, при което е формирал правилен и съответен на материалния закон извод за законосъобразност на издаденото от председателя на ПВ Решение № 108 от 27.06.2017 г. Развитите в съдебния акт мотиви се споделят от касационната инстанция и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Доводите на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, са неоснователни. Преценката дали дадена марка изпълнява функциите си да индивидуализира дадена стока и да бъде идентификатор за нейния търговски произход е обусловена от анализа на съставните й елементи, които в случая са изцяло словни. Принципно правилно е посоченото от касатора, че отличителността на заявената марка следва да се преценява съобразно вида и характера на заявените стоки и услуги при отчитане на начина, по който потребителите биха я възприели. Именно такъв е приложеният от органа подход при обосноваване на извода, че в съзнанието на релевантния кръг потребители словна марка "МАРКА НА ГОДИНАТА" не би се възприела като знак, въз основа на който те биха разграничили стоките от клас 16, услугите от клас 35 и част от услугите от клас 41 от тези на останалите търговци. Безспорно е, че процесната марка се състои изключително от словосъчетанието "МАРКА НА ГОДИНАТА". Акцентът е поставен върху думата "марка", която в комбинация с израза "на годината" разкрива семантичното й значение на "търговска марка", "търговски знак", нещо, което е брандирано. Изразът "на годината" насочва към превъзходство, индикира преимущество, съвършенство, без обаче да указва коя е тази търговска марката. В тази ситуация потребителят действително не може да обвърже марката с конкретно лице или търговец. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства, включително проведената СМЕ, не установяват отличителност на заявения за защита знак, т. к. нито шрифта, нито начина на изписване на словните елементи, нито семантичното им значение в словосъчетанието "МАРКА НА ГОДИНАТА", са достатъчни, за да му придадат такава отличителност. Настоящата съдебна инстанция споделя доводите на ответника, че съзнателният и информиран избор на потребителите за стоките и услугите, които се предоставят с процесната марка, е обусловен от възприемането й като знак за търговски произход. Словосъчетанието "МАРКА НА ГОДИНАТА" няма такава насоченост, а притежава рекламно-хвалебствен характер, който се извежда от принципното желание на потребителите да избират най-добрите продукти, като предпочетат марките, отличаващи се с добро качество на предлаганите с тях стоки и услуги. Изразът "МАРКА НА ГОДИНАТА" би могъл да се отнесе към повече от една търговски марки, с оглед на което вземането на търговско решение от страна на потребителите изисква наличие на допълнителен отличителен знак, указващ произхода на стоките и услугите от конкретен търговец. Видно от приетото като неоспорено от страните заключение на СМЕ при заявените стоки от клас 16 – хартия, картон и стоки от тези материали, словосъчетанието "МАРКА НА ГОДИНАТА" би се възприело като асоциативно и насочващо към преимущество или предимство на означените стоки пред всички останали. Това действително ще породи желание за закупуването им, въпреки че потребителите не го свързват с конкретен маркопритежател. Идентично е положението и за стоките от клас 35 на процесната марка – услуги, свързани с търговското управлението, както и от клас 41 – услуги, извършвани от лица или институции с цел развиване на умствените способности на хора или животни, както и услуги, чиято основна цел е развлечението или организиране на свободно време. Следователно правилна е преценката на органа, възприета и от съда, че словосъчетанието "МАРКА НА ГОДИНАТА" дава асоциативна и насочваща информация за преимущество на означените стоки и услуги пред всички останали, но не придава индивидуалност и отличителност и не изпълнява изискването на чл. 9, ал. 1 ЗМГО - да отличава във възприятията на потребителите стоките на регистриралото я лице от тези на други лица. Ето защо атакуваният съдебен акт не страда от релевираните с касационната жалби пороци и като правилен, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за разноски е основателно, поради което касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на Патентното ведомство сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,