Решение № 227 от 6.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 901/2019 г.

Решение № 227 от 6.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 901/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по протест на Софийската градска прокуратура и жалба на подсъдимия В. Р. В. срещу въззивна присъда № 275 от 14.12.2018 г. по внохд № 3808/18 г. на Софийския градски съд. С нея е отменена присъда от 26.04.2018 г. по нохд № 9031/17 г. на Софийския районен съд, с която подсъдимият В. е бил оправдан по обвинението по чл. 129 от НК и вместо това е признат за виновен в това, че на 30.12.2016 г. в [населено място] причинил средна телесна повреда на В. Д. Д., като на осн. чл. 129 и чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Осъден е да заплати на гражданския ищец В. И. Д. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на пет хиляди лева. Съдът не се е произнесъл по направените по делото разноски. В протеста и жалбата се сочи, че съдът е допуснал процесуални нарушения при изграждане на вътрешното си убеждение, като формирането на изводи по фактите е в разрез с изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Претендира се допуснато процесуално нарушение от категорията на абсолютните, тъй като съдебният акт е постановен без да е проведено тайно съвещание на съдебния състав. Прокурорът и защитникът на подсъдимия считат, че материалният закон не е приложен правилно, защото деянието е осъществено при условията на неизбежна отбрана. В съдебно заседания прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест и намира жалбата за неоснователна. Счита, че присъдата е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Подсъдимият и неговият защитник поддържат подадената жалба по изложените съображения. Отправят искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на оправдателна присъда. Повереникът за частния обвинител и граждански ищец мотивира становище, че присъдата е правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваната присъда, намери протестът и жалбата за основателни. Преди да отговори на развитите оплаквания Върховният касационен съд обръща внимание, че искането за оправдаване на касатора, отправено в жалбата и в касационния протест не е съобразено с правомощията на касационната инстанция. ВКС е съд по правото и няма правомощия да събира доказателства и да приема нови фактически положения/освен в хипотезата по чл. 354, ал. 5 от НК/, поради което може да оправдае подсъдимия само в рамките на приетите от въззивната инстанция факти, когато те не сочат на извършено престъпление. Очевидно е от съображенията в сезиращите процесуални документи, че прокурорът и защитникът оспорват приетата от въззивния съд фактология, твърдейки процесуални нарушения при изграждане на вътрешното съдийско убеждение. В тази хипотеза и при основателност на оплакването, касационният съд може да върне делото за ново разглеждане, но не и да оправдае подсъдимия. Върховният касационен съд намира за основателно оплакването за допуснато процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което налага отмяна на съдебния акт. В протеста е посочено, че след изслушване на последната дума на подсъдимия, съдът не се е оттеглил на тайно съвещание, а го е провел в съдебната зала в присъствие на страните по делото, след което е постановил присъдата. В жалбата на подсъдимия са изложени същите твърдения, като в допълнение е посочено, че председателят на състава "демонстрира лично и самостоятелно вземане на обжалваното решение". За да прецени основателността на посочените възражения, касационният състав провери съдържанието на съдебния протокол, който съгласно нормата на чл. 131 от НПК е писмено доказателствено средство за извършване на съответните действия и за реда, по който са извършени. При проверката установи, че в протокола е отразено оттеглянето на съдебния състав на съвещание и публичното огласяване на постановената присъда. В същото време обаче констатира, че съдебното заседание е започнало в 11.05 ч. и е приключило в 11.22 ч. - т. е протекло е в рамките на 17 минути. За това време съдът е проверил явилите се страни /подсъдимия, частния обвинител и представляващите ги адвокати/, разяснил е правата им в производството, изслушал е становището им за необходимостта от събиране на нови доказателства, изслушал е съдебните прения, дал е последна дума на подсъдимия. След това, както е отбелязано в протокола, се е оттеглил на тайно съвещание, по време на което би следвало да е обсъдил въпросите по чл. 301 от НПК, да е изготвил диспозитива на въззивната присъда на хартиен носител, да е положил подписи и да е възпроизвел съдържанието й в присъствие на страните по делото. Касационният състав намира за невъзможно всички тези действия да бъдат извършени в рамките на краткото време от 17 минути. Затова приема за достоверни твърденията в касационните протест и жалба, че съдебният състав не е провел тайното съвещание по начина, визиран в нормата на чл. 300 от НПК и не е напускал съдебната зала. Той е бил длъжен да стори това, тъй като съгласно чл. 317 от НПК, ако в разпоредбите на глава 21 от НПК няма особени правила се прилагат правилата за производството пред първата инстанция. След като се е произнесъл с нова присъда, съдебният състав е обвързан с изискванията за провеждане на тайно съвещание, по време на което да обсъди въпросите по виновността и отговорността на подсъдимия. Присъствието на който и да било в съвещателната стая, когато съдът се е оттеглил да произнася присъдата е нарушение на тайната на съвещанието и абсолютен повод за отмяна на съдебния акт. Затова присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение