Решение № 1126 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8009/2017 г.

Решение № 1126 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8009/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. А. (действал със съгласието на неговата майка В. Апостолова до навършване на пълнолетие) срещу решение № 180/01.06.2017 г., постановено по адм. д. 22/2017 г. по описа на Административен съд-В. (АС-В.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, че съдът е обсъдил само компетентността на издателя на акта и спазването на предвидената от закона форма, но не са изложени мотиви по отношение други относими към спора обстоятелства като неуведомяване на родителите му и неяснота относно причините за задържането. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважена подадената от него жалба против заповедта за задържане. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Не претендира разноски. Ответната страна Д. Иванова – ИДПС при РУ-В., редовно призована за съдебно заседание, не се е явила, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 180/01.06.2017 г., постановено по адм. д. 22/2017 г. по описа на АС-В. е отхвърлена жалбата на Ц. А. (действащ при подаването й и пред първата инстанция лично и със съгласието на майка си В. Апостолова) за обявяване на нищожността на Заповед № 1795 зз-650/03.11.2016 г. за задържане на лице за срок до 24 часа, издадена от Д. Иванова – ИДПС при РУ-В.. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в законоустановената форма. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. С определение № 96/24.02.2017 г., постановено по адм. д. 22/2017 г. по описа на АС-В. е оставена без разглеждане като просрочена жалбата на Ц. А. (действащ при подаването й и пред първата инстанция лично и със съгласието на майка си В. Апостолова) против Заповед № 1795 зз-650/03.11.2016 г. за задържане на лице за срок до 24 часа, издадена от Д. Иванова – ИДПС при РУ-В.. С определение № 4027/03.04.2017 г., постановено по адм. д. 3374/2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, е възприет извода на АС-В. за подаване на жалбата след изтичане на преклузивния срок за оспорване по чл. 149 от АПК, но с оглед липсата на срок за прогласяване на нищожността на оспорения административен акт е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Като е съобразил тези две определения правилно и в съответствие с процесуалния закон АС-В. е разгледал жалбата на Ц. А. (действащ при подаването й и пред първата инстанция лично и със съгласието на майка си В. Апостолова) само като съдържаща оспорване с доводи за нищожност на атакуваната заповед. При този обхват на съдебния контрол решаващият съд е обосновал законосъобразен извод за действителност на оспорената заповед. Извършената проверка за компетентност на издателя на акта и спазването на установената в закона писмена форма е в синхрон с установената съдебна практика относно основанията за нищожност на административните актове. Изводът за действителност на оспорената заповед е направен след подробен анализ на събраните по делото доказателства и е напълно обоснован. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая оспорената пред административния съд заповед е издадена от Д. Иванова ИДПС при РУ-В., която изпълнява длъжност "инспектор-разузнавач шеста степен" в сектор "Криминална полиция" на РУ-В. и следователно има качеството на полицейски орган по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Първоинстанционният съд е обсъдил само относимите към действителността на оспорената заповед обстоятелства с оглед пропуснатия срок за обжалването й като незаконосъобразна, поради което не е основателно оплакването в касационната жалба за липса на необходими мотиви. Твърдените от касационния жалбоподател нарушения при издаване и изпълнение на оспорената от него заповед не съставляват основания за прогласяването й за нищожна, поради което и не са обсъдени от АС-В.. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Поради липсата на надлежно представителство на ответната страна в настоящото производство и липса на претенция за разноски, разноски не следва да бъдат определяни при този изход на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,