Решение № 13977 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15683/2014 г.

Решение № 13977 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15683/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Владимир Алеков Хаджиев от гр. Крумовград против решение № 63 от 27.10.2014 г., постановено по адм. дело № 73/2014 г. по описа на Административен съд-Кърджали. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при необоснованост- касационни основания по чл. 209 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалваната Заповед № 03-090-РД/09.07.2014 г. на Директора на ДФЗ "Земеделие" - ОД- Кърджали, поправена относно датата на издаването й със Заповед № 03-090-РД/67 #1 от 0.092014 г. на същия административен орган Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира становище по същество. Ответникът, директорът на Областна дирекция на ДФЗ- гр. Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия по делото е постъпила молба, с която оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АС-Кърджали е образувано по жалба на Владимир Алеков Хаджиев от гр. Крумовград против Заповед № 03-090-РД/ 09.07.2014 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие"- гр. Кърджали/ поправена със Заповед № 03-090-РД/67 #1 от 0.092014 г. /, с която при условията на делегация и на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка" Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е отказано финансиране на заявление за подпомагане, подадено от жалбоподателя под ИД № на проекта: 09/112/09565. Основните мотиви на административния орган за отказа са, че съгласно установените от Регламент /ЕО/ № 65/2011 г. общи принципи за контрол за кандидата Владимир Алеков Хаджиев е установено, че през 2001 г. същият има първоначална регистрация като тютюнопроизводител. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Владимир Хаджиев срещу цитираната по-горе Заповед № 03-090-РД/ 09.07.2014 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие"- гр. Кърджали. За да стигне до този правен резултат, АС- Кърджали е приел от фактическа и правна страна следното: Макар със свое заявление ИК № 09/112809565/18.11.2013 г. жалбоподателят да е заявил искане за подпомагане по мярка 112" Създаване на стопанства на млади фермери" и въпреки представянето на всички изискуеми документи за подпомагане по тази мярка, както и въпреки първоначалните административни проверки, установяващи годността на заявителя да подпомагане по мярката, административният съд е приел, че правилно с атакуваната заповед на Владимир Хаджиев е отказано финансиране по заявлението му. Основанията на съда да приеме този правен резултат са: при извършена от административния орган допълнителна проверка в системата данни при ДФЗ е открита информация за това, че заявителят е бил регистриран като тютюнопроизводител през 2001 г., поради което същият не отговаря на условията за подпомагане по заявената от него мярка по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/03.04.2008 г. За да стигне до този извод, съдът се е обосновал с обстоятелството, че жалбоподателят не е оспорил представената по делото извадка от автоматизираната система, предадена на ДФ "Земеделие" от закрития вече фонд "Тютюн", удостоверяваща че жалбоподателят е регистриран като тютюнопроизводител още през 2001 г. / л. 191 по делото /. Наред с тази компютърна извадка, съдът се е позовал и на Протокол за предаване и приемане на документи- Регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн, както и на признанията на самия жалбоподател, съдържащи се в негово обяснение до директора на ДФЗ "Земеделие"- Кърджали от 24.04.2014 г. АС-Кърджали е заключил, че не следва да основава преценката си за законосъобразност на административния акт на представените от жалбоподателя копия от регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн реколта 2001 от кметство- с. Егрек, тъй като кметът на кметството не е компетентния за установяване на тези обстоятелства орган по смисъла на Закона за тютюна и тютюневите изделия - от една страна, а от друга - поради обстоятелството, че представените от жалбоподателя регистри от същото кметство/ макар и в копия/ съдържат според съда поправки и заличавания, компрометиращи истинността на вписванията в тях. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясненост на спора от фактическа страна. За да приеме, че жалбоподателят е бил регистриран като тютюнопроизводител, с което е нарушена разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/03.04.2008 г., съдът е кредитирал компютърната извадка от прекратения вече фонд "Тютюн", въпреки че същата не е подписана, а представители на ДФ"Земеделие", приели архива на фонд "Тютюн", изрично са заявили, че не разполагат с първични документи на хартиен носител, за да се проследи основанието и авторството на това автоматизирано записване. Неправилно АС-Кърджали е приел обясненията на Хаджиев, дадени пред административния орган / л. 14 по делото/ като признание по смисъла на чл. 175 от ГПК за факта, че същият действително е бил регистриран като тютюнопроизводител за 2001 г. Видно от съдържанието им, обясненията са доста несвързани като изказ и биха могли да се тълкуват не като признание за факт, а по друг начин: тъй като с полученото от жалбоподателя уведомително писмо изх. № 01-090-6500/39 по проект № 09/112/09565 същият е уведомен, че е вписан като тютюнопроизводител през 2001 г., същият обяснява, че това вписване е невалидно, тъй като няма произведен и предаден тютюн за 2001 г. и дори не е подписвал предварителен договор в тази връзка. Неправилно и в противоречие с ГПК съдът е приел, че компютърната извадка, издадена от ликвидирания фонд "Тютюн" и представена от правоприемника му ДФЗ, не е оспорена своевременно от ищеца. Такова оспорване е налице още с жалбата срещу заповедта - от една страна, а от друга - доколкото тази компютърна извадка не е подписана с електронен подпис, не е възможно да се проследи и оспори авторството й. Дори да се приеме, че не е спазен срокът за оспорване истинността на същия електронен документ съгласно разпоредбата на чл. 193 във вр. с чл. 184, ал. 2 от ГПК, то и в този случай административният съд не би следвало да се позовава еднозначно на компютърната извадка при наличието на също така неоспорено от другата страна писмено доказателство /при това първично/, каквото е регистърът на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн реколта 2001 в землището на с. Егрек, доказващо противоположния на установения от съда факт - липсата на регистрация на Хаджиев като тютюнопроизводител през 2001 г. Неправилно съдът е приел, че не следва да кредитира този регистър, тъй като в него имало поправки и забелвания, компрометиращи истинността му - от една страна, а от друга- че бил заверен и изготвен от некомпетентно по смисъла на чл. 6 от Закона за тютюна и тютюневите изделия длъжностно лице. Видно от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗТТИ (отм.) регистър на тютюнопроизводителите по образец се води както при съответната община, така и при фонд "Тютюн". Наличието на този законов текст прави необоснован извода на съда, че при ликвидиране на фонда всички регистри и документи на хартиен носител следва да се съхраняват при правоприемника му ДФЗ. С оглед гореизложеното регистърът на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн реколта 2001 г. за землището на с. Егрек е валидно писмено доказателство. При представянето му в копие, необосновано съдът е заключил, че няма да го кредитира, тъй като същият съдържа забелвания и зачертавания от една страна, а от друга, ако има такива, че същите касаят точно жалбоподателя. Отделно от това в представения по делото от административния орган Протокол за предаване и приемане на документи - Регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн от 02.04.2013 г. е видно, че от регионално звено - Кърджали към закрития фонд "Тютюн" на нарочно назначената комисия към ДФЗ са прехвърлени 2 тома на хартиен носител за кампания 2001, което противоречи на изявлението на ДФЗ за липса на оригинерни документи на хартиен носител. При горните данни и при наличието на два документа - електронен и писмен -с противоположно съдържание, съдът, с оглед заложеното в чл. 9 от АПК служебно начало в административния процес, доразвито в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК, е следвало да назначи съдебно -техническа експертиза и да укаже на вещото лице, след запознаване с оригинала на регистъра на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн реколта 2001 в землището на с. Егрек и евентуалните други документи към този регистър, съхранявани в община- Крумовград, както и след проверка в съответната структура на ДФЗ, съхраняваща предадените от закрития фонд " Тютюн" с протокола / л. 192-199 по делото / 2 тома хартиени документи за 2001 г., да отговори на въпроса: регистриран ли е жалбоподателят като тютюнопроизводител през 2001 г. и въз основа на какви, подписани от него документи, съответно налице ли са забелвания и зачертавания във водения от общината регистър на тютюнопроизводителите, в какво се изразяват те, евентуално, ако са налични такива - какво е съдържанието на първоначалното вписване. Като не е спазил служебното начало и не е назначил посочената СТЕ, съдът е нарушил съществено съдопроизводствените правила - от една страна, а от друга е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, с което е нарушил и принципа за законност и истинност, закрепени в чл. 4 и чл. 7 от АПК. Съдебното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново произнасяне от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията по прилагане на процесуалния и материалния закон, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,