Решение № 6222 от 12.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ ) Пловдив срещу Решение 1794/19.10.2022 г., постановено по адм. дело 3224/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение 2153-15-371/25.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-15-00964467 от 21.07.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив. Наведените в жалбата възражения досежно неправилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 46, ал. 3 КСО, във връзка с чл. 114 КСО са относими към касационните основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт по чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се съображения относно наличието на доказателства за извършвана и отчитана от д р С. Чакърова дейност, която е заплатена от НЗОК / СЗОК в период, в който същата е била във временна неработоспособност поради общо заболяване и нетрудова злополука, обуславящи приложението на хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО, във връзка с чл. 114, ал.1 КСО относно недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспобност. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу решението на административния орган и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът С. Чакърова, в качеството й на самоосигуряващо се лице, собственик на ЕТ Д-р С. Чакърова , чрез процесуален представител адв. Ж. Димова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-15-371/25.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-15-00964467 от 21.07.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив относно възстановяване от С. Чакърова, в качеството й на самоосигуряващо се лице, собственик на ЕТ Д-р С. Чакърова , на недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 2440,09 лв. (две хиляди четиристотин и четиридесет лева и 09 ст.), от които 2 209, 53 лв. главница и 230, 56 лв. лихва. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че при извършени проверки от Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) на лечебно заведение за първична извън болнична медицинска помощ ЕТ "Д-р С. Чакърова ИППМП", на адреса на помещенията, в които лечебното заведение извършва лечебната си дейност и е обявило в РЦЗ, а именно в гр. София, район Оборище , ул. "Искър" 22, ет.3, каб.4 е установено, че за целия период на временната неработоспособност от 31.03.2020 г. до 12.09.2020 г. д- р С. Чакърова е извършвала медицински прегледи, за което е издавала амбулаторни листове по диспансерно наблюдение, детско здравеопазване, профилактика над 18 г., както и е издавала такива от проведени консултативни прегледи, които е отчитала към НЗОК, е изключение на датите: 21.04.2020, 15.05.2020 г., 21.05.2020 г., 23.06.2020 г., 25.08.2020 г., 27.08.2020 г. и 28.08.2020 г. По делото не се спори, че в СЗОК няма постъпили уведомления от д-р С. Чакърова за временна неработоспособност за периода от 31.03.2020 г. до 14.07.2020 г. Резултатите от проверките са обективирани в протокол РД-18-1046-1/02.10.2020 г. и РД-18-221-3/05.04.2021 г. на НЗОК / Здравноосигурителна каса. В протоколите е отбелязано, че при извършената проверка в практиката за ЕТ "д-р С.Чакърова ИППМП", са предоставени всички амбулаторни листове и документи от проведени прегледи за проверявания период и те всички са подписани от д-р С. Чакърова - титуляр на практиката и подпечатани с печата на лечебното заведение. От протоколите се извлича информация, че са налични декларации от д-р О. Минева ОПЛ от дата 18.02.2020 г. за заместване от 19.02.2020 г. до 21.02.2020 г. и от 20.08.2020 г. на д-р С. Чакърова, и съгласие за заместване, в случаите когато последната не може да изпълнява лично задълженията си. В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която за периода от 31.03.2020 г. до 14.07.2020 г. медицинските дейности, извършени от д - р С. Чакърова са на стойност 6 116.00 лв. Вещото лице изрично посочва, че няма данни по делото С. Чакърова като физическо лице да е получила възнаграждение за периода 31.03.2020 г. до 14.07.2020 г. При анализа осъществен на нормата на чл. 114, ал.1 КСО, първоинстанционният съд приема, че правилното й приложение, е обусловено от наличието на две предпоставки: плащането да е неоснователно и сумите да са получени недобросъвестно от лицето. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд приема, че нормативно установените предпоставки не са налице, тъй като нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство, е доказано, че жалбоподателката е имала съзнанието и субективното убеждение, че не и се дължи обезщетение за временна неработоспособност. По изложените съображения е формиран решаващ мотив за отмяна на обжалваните административни актове. Върховният административен съд шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон. Спорен от правна страна е въпроса досежно наличието на посочения от законодателя правоизключващ юридически факт, установен в хипотезата на нормата на чл. 46, ал. 3 КСО, съгласно която парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. При неправилно приложение на материалния закон са изводите на първоинстанционния съд относно характера на индивидуалния договор, сключен между ЕТ "Д-р С. Чакърова - ИППМП " и Националната здравноосигурителна каса, като особен правен акт, при изпълнение на който оказаната медицинска помощ се заплаща независимо, че е извършена в период на временна нетрудоспособност. В първоинстанционното решение цитираната разпоредба е подложена на твърде стеснително тълкуване, при което не е взета предвид връзката на тази правна норма с характера на регулираните правоотношения. На основание чл.4, ал.4 КСО, лицата по чл.4, ал.3, т.1, т.2 и т.4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Съгласно чл. 40, ал. 1, изр.1 - во КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Предназначението на паричните обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване, регламентирани в Кодекса за социално осигуряване, е да заместят доходите на осигурените лица по времето, когато поради настъпването на определени фактически обстоятелства те не са в състояние да упражняват трудова дейност, т. е. паричното обезщетение в случая компенсира липсата на трудово възнаграждение. Поради това и законодателят е приел, че е недопустимо получаването едновременно на обезщетение за временна неработоспособност и трудово възнаграждение и в тези хипотези изплатеното от държавното обществено осигуряване вземане подлежи на възстановяване като неоснователно престирано. От представените доказателства, безспорно се установява, че за периода от 31.03.2020 г. до 12.09.2020 г. (с изключение на дните 21.04.2020 г., 15.05.2020 г., 21.05.2020 г., 23.06.2020 г., 25.08.2020 г., 27.08.2020 г. и 28.08.2020 г.) д - р С. Чакърова е упражнявала трудова дейност по предоставяне първична медицинска помощ, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство и в нарушение на чл. 46, ал. 3 от КСО, като едновременно за същия период е получила и парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове с Е20200615716, Е20201112812, Е20201234360, Е20201234394, Е20201373146 и Е20201373238. Предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността е правно начало, което изисква точно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. В КСО не се съдържа легална дефиниция на понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед на общите принципи на правото, за добросъвестно получени следва да се считат тези суми, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното осигурително плащане поради наличието на определени обстоятелства, както и невярното деклариране на релевантни факти. Към хипотезата на невярно деклариране се причислява и непредставянето на относимата информация на административния орган, което по своята същност представлява затаяване на истина относно релевантни факти. По делото не се спори, че в СЗОК няма постъпили уведомления от д-р С. Чакърова за временна неработоспособност за периода от 31.03.2020 г. до 14.07.2020 г. Основателни са възраженията на касатора за несъстоятелност на твърденията, че д-р С. Чакърова като физическо лице не е получавала възнаграждения, а извършените медицински дейности са заплатени на изпълнителя на първична медицинска дейност в качеството й на ПИМП ЕТ Д-р С. Чакърова - ИППМП , представлявано от управителя д- р С. Чакърова. Едноличният търговец като субект на търговското право е физическо лице, което се регистрира като търговец, за да има право да осъществява търговска дейност. С регистрирането на ЕТ в Търговския регистър не възниква нов правен субект, а само се разширява правоспособността на физическото лице като се създава предприятие, което по смисъла на чл. 15 от ТЗ представлява съвкупност от права задължения и фактически отношения. При изложената фактическа и правна установеност, първоинстанционният съд неправилно приема извода на административния орган за недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност за неверен, а постановените на тази основа разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и потвърдителното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив за незаконосъобразни, като издадени извън приложното поле на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО във вр. чл. 46, ал. 3 КСО. В същия смисъл е практиката на ВАС, обективирана както следва: Решение 7431 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. 2541/2021 г., VI о. Решение 3402 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. 14317/2019 г., VI о., Решение 3299 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. 4985/2018 г., VI о., Решение 12116 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. 6077/2014 г., VI о., Решение 7030 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. 3714/2013 г., VI о. По горните съображения, Върховният административен съд шесто отделение намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба от С. Чакърова срещу Решение 2153-15-371/25.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-15-00964467 от 21.07.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на съдебни разноски в полза на Териториално поделение на НОИ Пловдив, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, С. Чакърова следва да бъде осъдена да заплати сума в общ размер от 400 лева (четиристотин лева), както следва: 200 лева - държавна такса за касационното производство и по 100 лева - възнаграждение за юрисконсулт, за всяка съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 2 ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,