Решение № 9702 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4634/2011 г.

Решение № 9702 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4634/2011 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Теменужка Николаева Кирилова-Мачкова и Владимир Димитров Коцев, двамата от гр. София, против Решение от 09.12.2010 г. по адм. дело № 1107/2007 г. на Софийски градски съд, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Софийски градски съд, административно отделение, е отхвърлил жалбата на Теменужка Николаева Кирилова-Мачкова и Владимир Димитров Коцев, против Решение № 89 по протокол № 23/19.03.2001 г. на Столичен общински съвет /СОС/, с което е одобрен кадастрален, улично-регулационен и застроителен и регулационен план за м."бул. Цар Борис III", гр. София, в частта му касаеща ЗРП на УПИ I-76, кв. 39 /бивш парцел II-4, кв. 49, кв. Княжево/ относно паянтовата постройка в него, като неоснователна. Прието е, че оспореното решение на СОС, в частта му касаеща предвижданията по ЗРП на УПИ I-76, кв. 39, е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон - чл. 48, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.). Решението е правилно. При установеност на правно релевантните факти, законосъобразни са изводите на съда за неоснователност на жалбата срещу застроителния и регулационен план на м."бул. Цар Борис III", гр. София и в частност на УПИ I-76, кв. 39, одобрен с Решение № 89 по протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС. По делото е установено, че с този план съществуващата в имота на касаторите паянтова жилищна сграда, в югозападната му част, не се запазва, поради това че не се включва в предвижданията на градоустройството. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 10 от ППЗТСУ (отм.) застроителният и регулационен план установява заварените сгради, които се запазват и се включват в системата на застрояването. Разпоредбата има предвид сгради, като вид строежи, без оглед на вида им-масивни, полумасивни или паянтови. Правната норма поставя като критерий за запазването на една сграда включването й в предвижданията по застроителния и регулационния план. Когато сградата не е включена в обхвата на градоустройството-предмет на ЗРП, както е в процесния случай, няма и основание за заснемането й в този план. Причините за невключването на тази сграда в застроителния план са извън обхвата на съдебния контрол, който е такъв за законосъобразност, а не за целесъобразност на оспорения акт. Изложеното обуславя неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение