Решение № 2530 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 442/2017 г.

Решение № 2530 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 442/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени от [ЮЛ], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес], чрез адвокат А. Л. от САК, касационна и частна жалба против решение № 11167 от 24.10.2016 г., постановено по адм. дело № 4863/2016 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу решение № 141 от 2.03.2016 г. на Министерски съвет на Р. Б. и е оставена без разглеждане жалбата срещу мълчалив отказ на Министерски съвет на Р. Б. да се произнесе по заявление с вх. № 39-244 от 23.07.2015 г., като сдружението е осъдено да заплати на Министерски съвет съдебни разноски в размер на 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Касаторът навежда доводи, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът - Министерски съвет на Р. Б., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на постъпилите жалби. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посочените по-горе касационни основания и доказателствата по делото, констатира, че решението е недопустимо. Административно дело № 4863/2016 г. по описа на ВАС е образувано по жалба вх. № 5821/11.04.2016 г., депозирана от адвокат А. И. Л. в твърдяното му качество на пълномощник на [ЮЛ]. Жалбата е подписана от него, без да се приложи адвокатско пълномощно, доказващо наличието на упълномощителна сделка като предпоставка за осъществяваното процесуално представителство. Надлежно пълномощно не е представено и по присъединеното адм. дело № 13005/2015 г. по описа на ВАС, образувано по жалба вх. № 15992/30.10.2015 г. на сдружението срещу мълчалив отказ на Министерския съвет да се произнесе по негово заявление вх. № 39-244 от 23.07.2015 г. за признаването за национално представителна организация на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Производството пред първоинстанционния състав е проведено без да се изискат и представят доказателства за валидно учреден представителен мандат на адвокат Лещев. Пред настоящия състав се представят пълномощно (л. 32) и договор за правна защита и съдействие (л. 35), според които адвокат Лещев е упълномощен да изготви и подпише частна и касационна жалба срещу решението на тричленния състав, както и да осъществява процесуално представителство пред петчленния състав. Изрично е отбелязано, че пълномощното важи за посочената инстанция, т. е. предметът на учредената представителна власт е ограничен. Правото на жалба е субективно материално право, което може да бъде упражнено от неговия носител или надлежно упълномощено от него лице. Във втората хипотеза абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство е наличието на представителна власт. Когато жалбата е подадена чрез представител - по закон или пълномощие, трябва да се приложат доказателства, удостоверяващи представителната власт. Ако представителят не е надлежно упълномощен, или макар и упълномощен не отговаря на условията по закон да осъществява процесуално представителство на страната, тогава жалбата е нередовна, съответно не е могла да инициира валидно процесуално правоотношение пред първоинстанционния съд. Доказването на представителната власт на сочения пълномощник по делото, се извършва чрез представянето на писмено пълномощно, подписано от страната - Арг.: чл. 33 ГПК. Пълномощното доказва наличието на упълномощителна сделка, предмета и обема на учредената представителна власт. Жалбата с вх. № 5821/11.04.2016 г. до ВАС е подписана от лице, което не е установило твърдяното си качество на надлежен процесуален представител на страната - жалбоподател по смисъла на чл. 32, т. 1 ГПК, към датата на завеждане на делото. Липсват и доказателства за потвърждаване на извършените от него действия, както допуска разпоредбата на чл. 101 ГПК. Задължение на всеки съд, съгласно чл. 7 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е да следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните и в подобен случай, с оглед констатирания порок във връзка с представителството на жалбоподателя (липса на надлежно упълномощаване на адвоката), следва да се дадат указания за отстраняване на недостатъка, включително чрез възможността за потвърждаване. Надлежната представителна власт в съдебното производство - правомощието на едно лице да извършва от името и за сметка на представлявания правни действия, е абсолютна процесуална предпоставка за валидността на извършените процесуални действия, респ. - за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно. Спорната представителна власт на лицето, подало жалбата, налага извод за приложението на разпоредбата на чл. 101 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Тази норма овластява съдът служебно и във всяко положение на делото да следи за наличие на законна представителна власт. При констатираната им липса, на сдружението жалбоподател следва да се даде подходящ срок да представи необходимите доказателства, респ. тричленният състав е бил длъжен да укаже на адвокат Лещев да представи пълномощно за процесуално представителство, респ. жалбата да бъде подписана лично от законния представител на сдружението - жалбоподател (председателя на управителния му съвет) или да се представи саморъчно подписан от него екземпляр, като се потвърдят извършените от адвокат Лещев действия. По изложените съображения обжалваното решение е недопустимо - постановено при липса на представителна власт като задължителна предпоставка за упражняване процесуалното право на оспорване, поради което следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде на адвокат Лещев нарочни указания, съобразно посоченото в мотивите на настоящото решение. Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия