Решение № 7963 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10371/2023 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от Н. Г. С., адрес за кореспонденция: гр. Мизия, п. к. 3330, [улица], против разпоредбата на чл. 7 от Наредба 11 от 22 октомври 2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения, издадена от Министъра на здравеопазването, Обн. ДВ. бр.91 от 2 Ноември 2018г, изм. ДВ. бр.25 от 26 Март 2019г., изм. ДВ. бр.109 от 22 Декември 2020г. Допълнена е впоследствие с жалба и срещу чл. 5 /без ал.7/ и чл. 6 /без ал.2/ от същата наредба.

Жалбоподателката обосновава наличие на правен интерес от обжалване на цитираните разпоредби с обстоятелството, че е медицинска сестра, полагаща труд в АЕЦ Козлодуй АД, поради което работи в среда на йонизиращи лъчения /СИЛ/, като разпоредбите от Наредба 11 от 22 октомври 2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения се простират и върху изпълняваната от нея длъжност. Излага аргументи за незаконосъобразност на оспорените норми.

По отношение на чл.5 и чл. 6 от цитираната наредба мотивира искането си с обстоятелството, че в тези норми не е регламентирано извършването на медицинско наблюдение на работещите в среда на йонизиращи лъчения от правоспособни лекари и медицински специалисти, организирани в структурно звено в ядрена централа, съгласно чл. 64, ал.3 от Закона за здравето.

По отношение на чл. 7 от наредбата аргументира оспорването с това, че в тази разпоредба се предвижда възможност за едноинстанционно обжалване на експертните заключения, издавани от Национален център по радиобиология и радиационна защита /НЦРРЗ/, пред комисия за медицинска пригодност в НЦРРЗ, чието решение според чл.7, ал.3 от наредбата е окончателно, което според жалбоподателката следва да се приравни на липса на контрол спрямо издаваните заключения. Счита, че това не отговаря на изискванията на член 50 от ДИРЕКТИВА 2013/59/ЕВРАТОМ НА СЪЕТА от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом, който изисква държавите членки да определят процедури за обжалване на заключения и решения, издадени в съответствие с членове 46, 47 и 49.

Не се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да дават основание за отмяна на оспорените разпоредби от издадения подзаконов нормативен акт.

Ответникът по жалбата Министърът на здравеопазването, редовно уведомен, се представлява от юрк. Денчева, в съдебно заседание. Оспорва жалбата, като излага съображения, че е неоснователна. Наредбата е издадена от компетентен орган в рамките на определения от закона предмет / чл. 65, ал.1, т.4 от Закона за здравето/, спазени са административнопроизводствените правила /наредбата, заедно с мотивите към нея, е публикувана на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и на Портала за обществени консултации/ и е налице съответствие на оспорените разпоредби с нормативните актове от по-висока степен, съобразена е с целта на закона и европейското законодателство. Направено е искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на жалбата като подадена от заинтересовано лице на основание чл.186, ал.1 от АПК, но намира същата за неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган на основание чл.76, ал.1 от АПК, в съответствие с правомощията на министъра на здравеопазването, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Нормативният акт е издаден след обсъждане на проекта, представените становища, предложения и възражения (чл.77 от АПК) и обнародван в Държавен вестник, съгласно изискванията на чл.78, ал.2 от АПК, поради което не са налице основания за отмяна на оспорените текстове.

Съдът, след като разгледа представените по делото доказателства, административната преписка и наведените от страните доводи, след съвещание намира от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена при съблюдаване изведеното от разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК право на оспорване, като подадена от лице, адресат на оспорения акт в обжалваната му част, при установения по делото негов предмет на дейност.

Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи - чл.2, ал.1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 76, ал. 1 АПК. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен - чл.7, ал.2 от ЗНА.

От доказателствата по делото се установява, че със Заповед РД-02-113 от 24.06.2015 г. на основание чл.45, ал.1 от Закона за администрацията, чл. 5, ал.2, т.12 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването и във вр. с чл. 65, ал.1, т.4 от Закона за здравето на министъра на здравеопазването е създадена работна група за изготвяне на проект за изменение и допълнение на Наредба 29 от 2005 г. за здравните норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения. В проекта на наредбата в текста на чл.5, чл.6 и чл.7 от наредбата е записано:

Чл. 5. (1) Медицинското наблюдение по чл. 3, ал. 1 - 3 приключва с експертно заключение за медицинската пригодност на лицето за работа в среда на йонизиращи лъчения, както следва:

1. годен;

2. годен при определени условия;

3. непригоден.

(2) Експертното заключение се издава от лекар специалист по радиобиология или радиационна хигиена от НЦРРЗ или от лечебните заведения по чл. 4 ал. 2.

(3) Информация относно издадените експертни заключения от лечебните заведения по чл. 4 ал. 2 се представя в НЦРРЗ на всеки 6 месеца.

Чл. 6. (1) НЦРРЗ контролира цялостната дейност по провеждане на предварителните и периодични медицински прегледи на лица, работещи в СИЛ, като при необходимост издава предписания с коригиращи мерки и следи за изпълнението им.

(2) Веднъж на 3 години задължително се извършва тематична проверка за спазване на изискванията на тази Наредба при провеждане на медицинското наблюдение и издаването на експертни заключения за медицинска годност.

(3) Проверката се извършва по предварително утвърден от ГДЗИ план. В срок да 1 месец след приключването й ГДЗИ се информира за резултатите.

Раздел II

Предварително медицинско наблюдение

Чл. 7. Медицинското наблюдение по чл. 3, ал. 2, т. 1 се провежда на:

1. всички лица, които кандидатстват за работа в среда на йонизиращи лъчения, за установяване на здравословното им състояние;

2. лицата, които подновяват работа в среда на йонизиращи лъчения след прекъсване за повече от една година.

Проектът е съгласуван с дирекция Правна, дирекция Медицинска дейност, дирекция Правна, изготвен е доклад от заместник-министъра на здравеопазването. Окончателният проект е с текст:

Чл. 5. (1) Медицинското наблюдение на работещите в среда на йонизиращи лъчения се извършва от лекари от НЦРРЗ.

(2) Медицинското наблюдение на работещите в среда на йонизиращи лъчения може да се извършва и от лечебни заведения, които са назначили на трудов договор най-малко:

1. един лекар с придобита специалност Радиобиология" или ,Радиационна хигиена"

2. един квалифициран експерт по радиационна защита, притежаващ удостоверение за правоспособност, издадено по реда на Наредбата за условията и реда за придобиване на професионална квалификация и за реда за издаване на лицензии за специализирано обучение (обн., ДВ, бр. 74 от 2004 г.).

3. лекари с придобита специалност необходима за извършване на медицинските прегледи, съгласно чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, които са преминали обучение по биологично действие на йонизиращите лъчения в НЦРРЗ.

(3) Лечебните заведения по ал. 2 уведомяват Министерство на здравеопазването при започването на дейност по медицинско наблюдение на лица, които работят в среда на йонизиращи лъчения, като предоставят информация за изпълнение на изискванията на ал. 2 и за адреса, на който ще бъдат съхранявани личните медицински досиета на работещите в среда на йонизиращи лъчения по чл. 23, ал. 1.

(4) Лечебните заведения по ал. 2 периодично предоставят информация на НЦРРЗ за проведеното медицинско наблюдение по реда на наредбата по чл. 71, ал. 2 от Закона за здравето.

(5) Министерство на здравеопазването публикува на интернет страницата си списък на лечебните заведения, които осъществяват медицинско наблюдение на лица, които работят в среда на йонизиращи лъчения.

Чл. 6. (1) Медицинското наблюдение на лицата, които работят в среда на йонизиращи лъчения, приключва със заключение, с което се определя медицинската пригодност на лицето да изпълнява конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения, което може да бъде:

1. годен;

2. годен при определени условия;

3. непригоден.

(2) Заключението по ал. 1 се издава от лекар с придобита специалност Радиобиология" или Радиационна хигиена", работещ в НЦРРЗ или в лечебно заведение по чл. 5, ал. 2 по образец съгласно приложение Nº 1.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 в заключението по ал. 2 се посочват и изискванията за условията при които лицето не може да изпълнява конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения.

Чл. 7. (1) Заключението по чл. 6, ал. 1 може да се обжалва в 14-дневен срок от неговото

получаване пред комисия за медицинска пригодност в НЦРРЗ.

(2) Комисията по ал. 1 се определя от директора на НЦРРЗ и се състои най-малко от трима лекари с придобита специалност Радиобиология" или Радиационна хигиена". В състава на комисията в зависимост от особеностите на конкретния случай могат да се включват и лекари със съответни медицински специалности, както и национални консултанти.

(3) Комисията по ал. 1 се произнася по жалбите в 14-дневен срок от тяхното получаване с решение, което е окончателно. В решението се определя медицинската пригодност на лицата да изпълняват конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения.

В мотивите към проекта на Наредба за здравни норми и изисквания при работа в среда с йонизиращи лъчения /стр. 86/ е записано, че причините наложили изготвянето на проект за нова наредба са свързани с необходимостта от постигане на съответствие на нормативния акт, регламентиращ тези обществени отношения с настъпилите промени в Закона за здравето /обн. ДВ., бр.102 от 2017 г. и приетата с Постановление 20 на Министерски съвет от 2018 г. Наредба за радиационна защита /обн. ДВ, чл.16 от 2018 г./, с които са въведени в националното законодателство изискванията на Директива 2013/59/ЕВРАТОМ на Съвета от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом. Според мотивите с проекта на наредба се транспонират напълно и чл. 45, 46, 48 и 49 от посочената директива. Очакваните резултати от прилагането на наредбата са постигане на по-високо ниво на радиационна защита за лицата, които работят в среда на йонизиращи лъчения и пълно съответствие на националното законодателство в областта на радиационната защита с изискванията на Директива 2013/59/ЕВРАТОМ, а именно: Закона за здравето и приетата с Постановление 20 на Министерски съвет от 14 февруари 2018 г. Наредба за радиационна защита.

Проектът на наредбата е разгледан и одобрен на заседание на ръководството на МЗ на 28.06.2018г, а заедно с мотивите е качена на сайта на Министерството на здравеопазването на 10.07.2018 г., като е отбелязано, че периодът на обществената консултация е от 11.07.2018 г. до 09.08.2018 г. /лист 111/. Отбелязан е и имейл адрес, до който да се изпращат становищата. Проектът на наредбата е публикуван и в Портала за обществени консултации с дата на откриване 11.07.2018 г. и дата на приключване 09.08.2018 г. /лист 179/

Във връзка с постъпилите становища са извършени промени по текста на наредбата с предимно технически характер, целящи прецизиране на текстовете.

Окончателният текст на обжалваните разпоредби гласи:

Чл. 5. (1) Медицинското наблюдение на работещите в среда на йонизиращи лъчения се извършва от лекари от НЦРРЗ.

(2) Медицинското наблюдение на работещите в среда на йонизиращи лъчения може да се извършва и от лечебни заведения, които са назначили на трудов договор най-малко:

1. един лекар с придобита специалност Радиобиология" или Радиационна хигиена"

2. лекари с придобита специалност, различна от тази по т. 1, необходима за извършване на медицинските прегледи, съгласно чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 14, ал.1, които са преминали обучение по биологично действие на йонизиращите лъчения в НЦРР3.

(3) Лечебните заведения по ал. 2 осигуряват възможност за извършване на консултации с квалифициран експерт по радиационна защита, притежаващ удостоверение за правоспособност, издадено по реда на Наредбата за условията и реда за придобиване на професионална квалификация и за реда за издаване на лицензии за специализирано обучение и на удостоверения за правоспособност за използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 74 от 2004 г.).

(4) Лечебните заведения по ал. 2 уведомяват Министерство на здравеопазването при започването на дейност по медицинско наблюдение на лица, които работят в среда на йонизиращи лъчения, като предоставят информация за изпълнение на изискванията на ал. 2 и 3 и за адреса, на който ще бъдат съхранявани личните медицински досиета на работещите в среда на йонизиращи лъчения по чл. 23, ал. 1.

(5) Лечебните заведения по ал. 2 периодично предоставят информация на НЦРРЗ за проведеното медицинско наблюдение по реда на наредбата по чл. 71, ал. 2 от Закона за здравето.

(6) Министерство на здравеопазването публикува на интернет страницата си списък на лечебните заведения, които осъществяват медицинско наблюдение на лица, които работят в среда на йонизиращи лъчения.

Чл. 6. (1) Медицинското наблюдение на лицата, които работят в среда на йонизиращи лъчения, приключва със заключение, с което се определя медицинската пригодност на лицето да изпълнява конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения, което може да бъде:

1. годен;

2. годен при определени условия;

3. непригоден.

(2) Заключението по ал. 1 се издава от лекар с придобита специалност Радиобиология" или Радиационна хигиена", работещ в НЦРРЗ или в лечебно заведение по чл. 5, ал. 2 по образец съгласно приложение Nº 1.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 в заключението по ал. 2 се посочват и изискванията за условията при които лицето не може да изпълнява конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения.

Чл. 7. (1) Заключението по чл. 6, ал. 1 може да се обжалва в 14-дневен срок от неговото

получаване пред комисия за медицинска пригодност в НЦРРЗ.

(2) Комисията по ал. 1 се определя от директора на НРРЗ и се състои най-малко от трима лекари с придобита специалност Радиобиология" или Радиационна хигиена". В състава на комисията в зависимост от особеностите на конкретния случай могат да се включват и лекари със съответни медицински специалности, както и национални консултанти.

(3) Комисията по ал. 1 се произнася по жалбите в 14-дневен срок от тяхното получаване с решение, което е окончателно. В решението се определя медицинската пригодност на лицата да изпълняват конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира подадената жалба от правна страна за процесуално допустима, като подадена от лице, легитимирано да оспори подзаконовия нормативен акт, засегнато от процесното изменение срещу акт, подлежащ на оспорване по реда на чл.185-186 от АПК. Наредба 11 от 22 октомври 2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения, издадена от Министъра на здравеопазването, Обн. ДВ. бр.91 от 2 Ноември 2018г, изм. ДВ. бр.25 от 26 Март 2019г., изм. ДВ. бр.109 от 22 Декември 2020г. има характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1 от АПК, тъй като инкорпорира общозадължителни правила за поведение, правни норми, които са адресирани до неопределен и неограничен брой адресати и се прилагат нееднократно.

Според чл.185, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд, а съгласно чл.185, ал.2 от АПК, същите актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

Наличието на правен интерес от оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, като тя е относима и в случаите на оспорване на подзаконови нормативни актове по аргумент от чл.186, ал.1 от АПК и във връзка с решение 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по к.д. 11/2006 г. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл.120, ал.2 от Конституцията на РБ. Нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл.186, ал.1 от АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. В случаите, когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, кръгът на лицата, които могат да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Това тълкуване съответства и на приетото в конституционно решение 5 от 17.04.2007 г. по конституционно дело 11/2006 г., постановено по искане за обявяване на противоконституционност на чл.186, ал.1 от АПК. В посоченото решение по к.д. 11/2006 г. Конституционният съд е обосновал извод за конституционосъобразност на разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК, като е посочил, че във всички случаи, когато гражданите и организации атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси, като е посочил, че заинтересуваността следва да е правомерна, лична и обоснована. Конституционният съд е приел и че активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях. В този смисъл е напр. определение 1133 от 01.02.2023 г. по адм.д.11506/2022 г., 5-чл.състав на ВАС.

С оглед на законовата уредба на правото на обжалване на подзаконовите нормативни актове, се налага извод за наличие на правен интерес от оспорване за жалбоподателката, която работи като медицинска сестра в АЕЦ Козлодуй и съответно е засегната от измененията в Наредба 11 от 22 октомври 2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения, издадена от Министъра на здравеопазването, Обн. ДВ. бр.91 от 2 Ноември 2018г, изм. ДВ. бр.25 от 26 Март 2019г., изм. ДВ. бр.109 от 22 Декември 2020г.

Следва да бъде съобразена и безсрочността на оспорването на подзаконовите нормативни актове, като съгласно чл.187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Според чл.187, ал.2 от АПК, последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо.

Разгледано по същество оспорването е неоснователно.

Наредба 11 от 22 октомври 2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения, издадена от Министъра на здравеопазването, Обн. ДВ. бр.91 от 2 Ноември 2018г, изм. ДВ. бр.25 от 26 Март 2019г., изм. ДВ. бр.109 от 22 Декември 2020г. е приета от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Не се установяват визираните в подадената жалба оплаквания.

Наредба 11/2018 г. е издадена от Министъра на здравеопазването на основание чл.65, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗдр /, съгласно която Министърът на здравеопазването определя с наредби здравните норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения.

Съгласно чл. 7, ал.2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а съгласно чл. 7а от същия закон нормативен акт се издава и в случаите, когато трябва за се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или международни договори, сключени от Европейските общности.

Жалбоподателката излага твърдения, че чл. 5 и чл. 6 от цитираната наредба, тъй като е издадена в нарушение на чл. 64, ал.3 от Закона за здравето. Съгласно чл.64, ал.3 от ЗЗ Медицинското наблюдение на лицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения, включително оценката на медицинската им пригодност да изпълняват конкретни професионални задължения, се осъществява от лекари от НЦРРЗ и от лечебните заведения, които отговарят на изискванията, посочени в наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 4. Медицинското наблюдение на лицата, допускани до работа в ядрени централи, се осъществява от наети правоспособни лекари с придобита специалност съгласно приложение 3 към наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето и медицински специалисти, организирани в структурно звено в централата. Видно от текстовете на наредбата, медицинското наблюдение на работещите в среда на йонизиращи лъчения се извършва от лекари от НЦРРЗ и от лечебни заведения, които са назначили на трудов договор определен вид специалисти. Според жалбоподателката, непредвиждането на извършване на медицинско наблюдение на работещите в среда на йонизиращи лъчения от правоспособни лекари и медицински специалисти, организирани в структурно звено в ядрена централа, противоречи на цитираната разпоредба на ЗЗдр.

Настоящата инстанция споделя становището на процесуалния представител на административния орган, издател на наредбата, че разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от Наредба 11 от 22 октомври 2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения са били съобразени с разпоредбата на чл. 64, ал.3 от ЗЗдр. в редакцията й преди допълненията направени с ДВ, бр. 86 от 2023 г., която предвижда медицинското наблюдение на лицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения да се осъществяват от лекари от НЦРРЗ и от лечебни заведения, които отговорят на определени изисквания. С изменения и допълнения на Закона за здравето от 2023 г., ДВ бр. 86, е предвидено медицинското наблюдение да се осъществява и от наети правоспособни лекари с придобита специалност, съгласно приложение 3 към наредбата по чл. 65, ал.1, т.4 от ЗЗ и медицински специалисти, организирани в структурно звено в централата. Настоящата инстанция обръща внимание, че към датата на подаване на жалбата /29.12.2023 г. лист 250/ по отношение на тези разпоредби действително вече са били в сила промените в Закона за здравето /чл. 64, ал.3 в сила от 13.10.2023 г./, но към момента на постановяване на настоящото съдебно решение, разпоредбите са приведени в съответствие с нормативния акт от по-висока степен /Закона за здравето/. В ал.7 на чл. 5 от Наредба 11 от 22 октомври 2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения е предвидено, че медицинското наблюдение на лицата, допускани до работа в ядрени централи, се осъществява от наети правоспособни лекари с придобита специалност, съгласно приложение 3 към наредбата и медицински специалисти, организирани в структурно звено в централата, а ал.2 от чл. 6 е променена на Заключението по ал. 1 се издава от лекар с придобита специалност "Радиобиология" или "Радиационна хигиена", работещ в НЦРРЗ, съответно в лечебно заведение по чл. 5, ал. 2 или в структурно звено по чл. 64, ал. 3, изречение второ от Закона за здравето, по образец съгласно приложение 1. Поради изложеното, настоящата инстанция намира, че оспорените разпоредби са отменени и приведени в съответствие със закона /ДВ, бр.40 от 2024 г/. Съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение, на основание чл. 192а АПК.

По отношение оспорването на разпоредбите на чл. 7 от Наредба 11 от 22 октомври 2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения като противоречащи на изискванията на член 50 от ДИРЕКТИВА 2013/59/ЕВРАТОМ НА СЪВЕТА от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом, който изисква държавите членки да определят процедури за обжалване на заключения и решения, издадени в съответствие с членове 46, 47 и 49. Настоящият състав на Върховния административен съд намира за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че оспорената разпоредба на чл. 7 е незаконосъобразна и не отговаря на изискванията на чл. 50 от Директива 2013/59/ЕВРАТОМ.

Съгласно чл. 50 от Директива 2013/59/ЕВРАТОМ държавите членки определят процедурите за обжалване на заключения и решения, издадени в съответствие с членове 46, 47 и 49 на същия акт. Посочената разпоредба от директивата е транспонирана в българското законодателство с разпоредбите на чл. 64, ал. 4, 5 и 6 от Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 102 от 2017 г.). Съгласно посочените разпоредби, заключение от лекар, с което се определя медицинската пригодност на лицата, да изпълняват конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения, може да се обжалва в 14-дневен срок от неговото получаване пред комисия за медицинска пригодност в НЦРРЗ.

Комисията се определя от директора на НЦРРЗ и се състои най-малко от трима лекари с придобита специалност "Радиобиология" или "Радиационна хигиена". Комисията се произнася по жалбите в 14-дневен срок от тяхното получаване с решение, което е окончателно. В решението се определя медицинската пригодност на лицата да изпълняват конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения.

Видно от посоченото разпоредбата на чл. 7 от Наредба Nº 11 от 2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения преповтаря текста на закона и е в съответствие с акта от по-висока степен Закона за здравето.

Съгласно чл. 46 от Директива 2013/59/ЕВРАТОМ Държавите членки правят необходимото по отношение на пригодността за работа като работник от категория А да се приема следната медицинска класификация: a) годен; б) годен при определени условия; в) непригоден., а чл. 47 от директивата гласи Държавите членки правят необходимото да не се допуска назначаване или класифициране на лице за какъвто и да е срок на определена длъжност като работник от категория А, ако медицинското наблюдение установи, че лицето е непригодно за тази длъжност. Чл.49 постановява, че: ал.1 Държавите членки правят необходимото в допълнение към медицинското наблюдение на професионално облъчваните лица, посочено в член 45, да бъде предвидена възможност за всякакви допълнителни действия, които службата по трудова медицина счете за необходими, с оглед защитата на здравето на облъчваните лица, като например допълнителни изследвания, мерки за деконтаминация, спешно възстановително лечение или други действия, определени от службата по трудова медицина.; ал.2 Специално медицинско наблюдение се извършва във всеки случай, когато бъде превишена някоя от границите на дозите, посочени в член 9.; ал.3. Последващите условия на излагане на йонизиращо лъчение подлежат на одобрение от службата по трудова медицина.

Видно от съдържанието и смисъла на цитираните разпоредби от Директива 2013/59/ЕВРАТОМ, чл.7 от наредбата, за който се твърди, че не отговаря на европейското законодателство, определя процедурата за обжалване на медицинското заключение за пригодност на лице да изпълняван конкретни професионални задължения в среда с йонизиращи лъчения. В посочените от жалбоподателката разпоредби от директивата не се регламентира по никакъв начин процедура за обжалване на заключенията, нито е указано пред кого следва да се обжалват, в какъв срок и т.н., което показва, че на държавите членки е дадена възможност сами да определят тази процедура и да регламентират правилата. Това е в тяхна дискреционна власт, доколкото тези правила не са уредени от правото на Европейския съюз.

Като се има предвид изложеното, оспорените текстове не противоречат на нормативен акт от по-висока степен, поради което не са налице основанията за отмяната им, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на делото в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени своевременно заявени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лв.

Водим от горното Върховният административен съд Трето отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 193, ал. 1 АПК