Решение № 8347 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3963/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. В. А., чрез процесуален представител адв. С. Иванова против Решение 292/27.02.2025 г., постановено по адм. д. 506/2024 г. по описа на Административен съд Шумен. Излагат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се неговата отмяна, като спорът бъде решен по същество. Претендират се разноските пред настоящата инстанция. Отвеникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Шумен, чрез процесуален представител гл. юрк. Л. Илиева, в писмен отговор оспорват касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С Решение 292/27.02.2025 г., постановено по адм. д. 506/2024 г. АдмС Шумен е отхвърлил жалбата на Я. А., против Решение 2153-27-120/22.11.2024год. на Директора на ТП на НОИ Шумен, с което е отхвърлена нейна жалба срещу Разпореждане РВ-3-27-01719131 от 08.10.2024г. на ръководител по контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ, с което е разпоредено да бъдат върнати получени от жалбоподателката парични обезщетения за периода 01.04.2021г.- 30.09.2022г. в общ размер на 15 350,74лв., от които 11 581,73 лв.- главница и 3 769,01 лв.- лихва, начислена по реда на чл.113 КСО до датата на разпореждането. За да достигне до този правен резултат, съдът е установил следната фактическа обстановка: Между жалбоподателката и СД Верита 91 И. и Сие е сключен трудов договор, с което същата е назначена на длъжност куриер служба офис с основна дейност счетоводни услуги и консултации по кредитиране и данъчно облагане за периода 01.03.2021 г. до 31.01.2023 г. Със заповед на директора на ТП на НОИ Шумен било разпоредено да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО). Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол КП-5-27-01310411/20.02.2023 г. От представените документи в хода на проверката се установило, че на жалбоподателката били изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, и отглеждане на малко дете в общ размер на 11 581,73 лева за периода от 01.04.2021 г. до 30.09.2022 г. С оглед констатациите от извършената проверка са издадени Задължителни предписания с ЗД-1-27-01310668 от 20.02.2023г. с които било предписано да се заличат данните по чл.5 ал.4 т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за множество лица, сред които Я. А., посочена в т. 4, с вид осигурен 01, декларация образец 1 за периода 01.03.2021г. до 31.01.2023г. Предписанията били обжалвани по административен ред пред директора на ТП на НОИ Шумен, който се произнесъл с Решение 2153-27-56/03.04.2023г., с което отхвърлил жалбата. Същото решение било обжалвано по съдебен ред, като последна инстанция Върховния административен съд (ВАС) се произнесъл с Решение 8195/03.07.2024 г. по адм. д. 271/2024 г., с което е отхвърлил жалбата срещу Решение 136/26.10.2023 г. по адм. д. 113/2023 г. на АдмС Шумен. На 08.10.2024 г. ръководителя на разходите по ДОО в ТП на НОИ Шумен издал Разпореждане РВ-3-27-01719131, с което Я. А. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парични обезщетения за периода 01.04.2021г.- 30.09.2022г. в общ размер на 15 350,74лв., от които 11 581,73лв.- главница и 3 769,01 лв.- лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на разпореждането, поради факта, че същата не е осигурено лице по смисъла § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО и няма право на парично обезщетение от ДОО. Разпореждането било оспорено по административен ред. С Решение 2153-27-120/22.11.2024г. Директорът на ТП на НОИ- Шумен отхвърлил жалбата като неоснователна. След анализ на приетите доказателства, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразно, като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е съобразено с материалния закон. Според съда, събраните в административното и съдебното производство доказателства опровергават твърдението на Я. А., че през периода 01.04.2021 г. до 30.09.2022 г. е осъществявал трудова дейност в СД Верита 91 И. и Сие , като жалбоподателката не е успяла да установи по несъмнен начин полагането на труд при този осигурител, с което да обори изводите на административния орган. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Съдът е изпълнил процесуалното задължение за обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, като във връзка със свидетелските показания, които не са възприети от него, са изложени подробни мотиви. За осигурено лице съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО се счита физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно, за да бъде един работник/служител "осигурен" в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, елемент от фактическия състав е да осъществява реално трудова функция (за която са внесени или дължими осигурителни вноски) въз основа на сключено и непрекратено трудово правоотношение. 3ащитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. В конкретния случай от данните по делото е видно, че при извършена проверка органът е установил липса на извършвана трудова дейност от Я. А., за която са подадени данни от осигурителя по чл. 5, ал. 4 КСО, вкл. и от касационен жалбоподател. Също така дадените обяснения си противоречат и несъответстват на писмените доказателства събрани в хода на административното производство. В допълнение, нито при извършената проверка, нито в хода на обжалването по административен ред, доказателства за реално извършена работа не са представени от жалбоподателката. Съдът правилно намира, че предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства, относно липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през процесния период. От страна на касационен жалбоподател не е било проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период Я. А. не е полагала труд в дружеството, което изключва качеството й на осигурено лице. След изплащането на сумите за парични обезщетения майчинство са установени нови данни, от които се е стигнало до извода, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице. В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО - правно основание на процесното разпореждане е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Законосъобразно административният съд и органите на НОИ са приложили материалния закон, отчитайки отсъствието на фактическия състав на хипотезата на нормата на чл. 40, ал. 1 КСО. Предвид изложените съображения правилно съдът е приел, че оспореното пред първата инстанция решение и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, АдмС Шумен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, тричленен състав на Върховният административен съд, шесто отделение,