Решение № 2596 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9381/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Варна", срещу решение 4852/17.07.2023 г., постановено по адм.дело 3008/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество на спора излага подробни аргументи за законосъобразно проведено производство по реда на чл.29 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ. Оспорва изводите на съда, че митническите органи не са положили достатъчно усилия надлежно да уведомят посочения в коносамента украински гражданин. По изложените съображения иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Прилага писмено становище. Ответникът А. Попов, чрез адв. Станимиров, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение в депозиран писмен отговор и в проведеното о.с.з. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение в условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА съгласно представен списък. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС София-град е законосъобразността на решение с рег. 32-91872/09.03.2023 г. към декларация за временно складиране 22BG002007002676U7 от 11.08.2022 г. на директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл. 198, пар.1, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 19, ал.1 и ал.7 от ЗМ, вр. чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. в полза на държавата са отнети два броя леки автомобили по цитираната декларация за временно складиране - статии 15 и 33 и е постановена продажба. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. Попов гражданин на Украйна е закупил чрез търг три броя употребявани автомобили с държава на произход САЩ. Корабът превозващ автомобилите не акостирал на предвиденото за това пристанище в град Одеса, поради наличието на морски мини в района и автомобилите били разтоварени на пристанището на град Поти Грузия, от където пристигнали на Митническо пристанище Варна, декларирани от Параходство Български морски флот като несъюзни стоки за временно складиране. В срока за временно складиране, изтекъл на 11.11.2022 г., никой не предприел действия по отношение на автомобилите, в резултат на което била назначена комисия, която да проведе оглед. Комисията достигнала до заключение, обективирано в констативен протокол от 07.02.2023 г., че автомобилите имат търговска стойност и биха могли да бъдат реализирани приходи от продажба. На 20.01.2023 по електронната поща А. Попов подал заявление до административния орган, че той е получател на процесните три автомобила и иска да ги получи след заплащане на съответната глоба. Било му отговорено, че срокът за митническо оформяне по отношение на два от автомобилите е изтекъл на 11.11.2022 г. и не може да бъде удължаван, поради което се изисква от митническите органи да предприемат необходимите мерки за разпореждане със стоките. Относно третия автомобил, който не е предмет на настоящото производство е даден срок на Попов да изрази становище или да представи доказателства. В резултат на всичко гореизложено било издадено оспореното решение, с което е постановено отнемане в полза на държавата и продажба на процесните два леки автомобила /Ф. Пасат и Крайслер 200/, предмет на спора. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна. Според решаващия състав, митническият орган не е положил необходимите усилия да уведоми лицето преди да вземе решение, което е неблагоприятно за него. Съдът е установил, че в хода на проведената процедура било уведомено единствено Параходство БМФ АД, което отговорило, че в качеството на превозвач е изпълнило своите ангажименти, свързани с транспортиране, уведомяване и деклариране на товара. Доказателства обаче, че получателят на стоката е уведомен или е направен опит да бъде издирен липсват по делото, което според съда е довело до издаване на оспореното решение при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила. На следващо място в решението е посочено, че административният орган не е съобразил и изискването за оценка на понятието Специфични случаи ситуации, които не са рутинни и при които задължително се налага приложението на чл.24, буква ж от Регламента, тъй като войната в Украйна е форсмажорно обстоятелство и е следвало да се определи Комисия, която да прецени следва ли да се приложи чл.23, т. 4 от Регламента. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно спазили ли са митническите органи правилата за уведомяване на украинския гражданин. Решаващият състав е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е положил нужните усилия да издири получателя на процесните автомобили и да го уведоми за предприетата процедура по отнемане в полза на държавата. Същото представлява нарушение на чл.8 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 от 24.11.2015 г., вр. с чл.22, §6 от Регламент ЕС/952/2013, приложим на основание чл. 29 от същия Регламент. Цитираните норми уреждат процедурата по съобщаване за предстоящото издаване на неблагоприятно решение, ведно с мотивите, на които ще се основава последното, както и документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище. В случая правилни са изводите на съда, че митническият орган не е положил никакви усилия да издири украинския гражданин, като нито се е свързал с грузинската фирма, която е била посредник за вноса, нито е използвал други способи да събере необходимата информация, за да установи получателя на стоките. Видно от доказателствата по делото не е съобразен и фактът, че войната в Украйна се явява форсмажорно обстоятелство, което обективно е затруднило А. Попов да изпълни задължението си митнически да оформи стоката. Още повече видно от декларацията, съдържаща се в доказателствата по делото Попов не е знаел, къде се намират закупените от него автомобили до януари 2023 г. Налице са данни, че Попов е положил усилия да изпълни задълженията си като се е свързал с митническата администрация, когато е разбрал къде се намират процесните автомобили и е упълномощил лице, което да извърши необходимите действия. Въпреки това митническият орган е подходил формално като е продължил процедурата по издаване на решение, с което в полза на държавата да бъдат отнети процесните автомобили, основавайки се на тезата, че срокът за митническо оформяне не може да бъде удължаван, поради което следва да се разпореди със стоките. В случая не е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и не е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 дневен срок, което безспорно е довело до нарушаване на правото на изслушване.