Решение № 11556 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8004/2017 г.

Решение № 11556 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8004/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Асоциация за борба против корупцията в България", представлявано от председателя на УС С. П., чрез пълномощника адв. К. Чунчуков срещу решение № 1973 от 24 март 2017 г., постановено по адм. дело № 12218/2016 г., по описа на Административен съд - С. град. С него е отхвърлена жалбата му против решение № Р-583/32-31583 от 10 ноември 2016 г. на директора на Агенция "Митници". Със същото решение сдружението е осъдено да заплати на Агенция "Митници" сумата от 500,00 лв. (петстотин лева) разноски. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебен акт и вместо него съдът се произнесе с друг акт, с който да се отмени решението на директора на Агенция "Митници" и да се върне на същия административен орган за произнасяне по искането за достъп до обществена информация. Претендира се присъждане на разноски с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответниците – директорът на Агенция "Митници", чрез пълномощника му юрисконсулт Г. П. и "АПОЛО" 00 Д, представлявано от В. Ц. и Н. Ц., чрез пълномощника адв. М. Модева оспорват касационната жалба. Излагат поотделно доводи за нейната неоснователност като подробни съображения и двамата ответника са изложили в писмени бележки. Молят първоинстанционното решение да се остави в сила като правилно. Процесуалният представител на директора на Агенция "Митници" претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед Наредбата за правната помощ. Другият ответник също е изявил претенция за присъждане на съдебни разноски направени в настоящото касационно производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. След извършената проверка за законосъобразност инстанцията по същество приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, както и на материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд - С. град е решение на директора на Агенция "Митници" (за директор на Агенция "Митници", въз основа на заповед № ЗАМ-1123 от 04 ноември 2016 г. на директора на Агенция "Митници"). С него, на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, във връзка с чл. 32, ал. 1 от същия закон и чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е отказано предоставянето на достъп до обществена информация, по т. 12 от заявление за предоставяне на достъп до обществена информация от С. – председател на Асоциацията за борба против корупцията в Република България, с вх. № 03. 70-60 от 30 септември 2016 г. в Администрацията на Министерски съвет на Република България, предоставено с писмо от Министерство на вътрешните работи и заведено в Централно митническо управление (ЦМУ) на Агенция "Митници" с рег. № 32-3000598 от 27 октомври 2016 г., а именно: всички митнически документи, свързани с внос на "АПОЛО" 00 Д през периода на изпълнение на 4 (четири) броя обществени поръчки за униформено облекло, възложени от Министерство на вътрешните работи от 28 декември 2011 г. Съдът е приел, че не е налице надделяващ обществен интерес, с оглед хипотезата на параграф 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, а чрез исканият достъп до обществена информация се търси информация, която съдържа данни за стопанска дейност на един търговец и представляваща "търговска тайна" по аргумент на параграф 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. Посочил е, че по отношение на исканата информация е налице визираното в чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ основание за отказ тя да бъде предоставена, поради което е и отхвърлил жалбата на Сдружение "Асоциация за борба против корупцията в България", представлявано от председателя на УС С. П.. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Обоснован и съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай Агенция "Митници" безспорно е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, а за да е налице отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ е необходимо кумулативното наличие на три законови предпоставки, а именно: достъпът да засяга интересите на трето лице, същото да е отказало предоставяне на исканата обществена информация, както и случаят да не представлява такъв с надделяващ обществен интерес. З. да е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ не е достатъчно да липсва съгласието на третото лице, каквото търговското дружество изрично е заявило, но и да е обосновано с конкретни факти по какъв начин са засегнати интересите на сдружението - заявител и съотнасянето им към обществения интерес от достъп до тази информация. С параграф 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ е прието, че общественият интерес се предполага до доказване на противното, но единствено в предвидените от законодателя хипотези от цитираната норма, а именно от буква "а" до буква "е", включително. В разглеждания случай, с искането за предоставяне на обществена информация са поискани всички митнически документи, свързани с информация за упражнена от сезирания субект дейност при провеждане на обществена поръчка от страна на "АПОЛО" 00 Д, а законът въвежда оборимата презумпция за наличен надделяващ обществен интерес. С. правилен е изводът на съда, че Агенция "Митници" не е страна по договор за възлагане на обществена поръчка с изпълнител "АПОЛО" 00 Д, поради което наличието на въведената презумпция с параграф 1, т. 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ за наличие на обществен интерес, когато сведенията и данните са свързани със стопанската дейност и засягат условията, правата, задълженията, санкциите, сроковете, определени в договор, по които една страна, както не е в случая, е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. Също така не е налице надделяващ обществен интерес и с оглед хипотезата на параграф 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от същия закон. Чрез предоставянето на всички митнически документи, касаещи търговското дружество – ответник по касация, не се касае за разкриване на корупция или злоупотреба с власт, а се съдържат данни относно стопанската дейност на "АПОЛО" 00 Д, с оглед извършен внос на платове и материали от Европейския съюз и др. Доводът на касатора, че такъв интерес е налице е неоснователен. Настоящият съдебен състав приема, че изводът, който е обосновал първоинстанционният съд за законосъобразност на отказа на административния орган да предостави исканата информация е правилен, поради което атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно, обосновано и постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, и при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора, претенцията, на ответника директор на Агенция "Митници", за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се уважи и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, с чл. 37 от ЗПП, с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на Агенция "Митници" трябва да се присъди сумата от 100, 00 лв. (сто лева) за настоящата съдебна инстанция. Тази сума следва да се възложи в тежест на Сдружение "Асоциация за борба против корупцията в България", представлявано от председателя на УС С. П.. По отношение на искането за присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция от другия ответник "АПОЛО" 00 Д, представлявано от В. Ц. и Н. Ц., съдът счита, че тяхната претенция следва да се остави без уважение, понеже по делото не са представени доказателства за направени от търговското дружество разходи по водене на спора пред настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение