Решение № 11249 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2009 г.

Решение № 11249 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба Десислава Петрова Петрова, в качеството си на процесуален представител на ДНСК-София и е против Решение № 224/13.04.2009 г., постановено по адм. д. № 976/2008 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът оспорва касационната. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Павел Иванов Илиев, гр. София против Заповед № РД-13-182/29.05.2007 г. на Началник РДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "стопанска постройка (склад) с навес", находящ се в УПИ ХII-191, кв. 24 по плана на с. Долни Окол, община Самоков. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че съобразно доказателствата по делото може да се направи извод, че е приложима нормата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, процесният строеж е търпим и следователно и съобразно чл. 225, ал. 2 ЗУТ, не е незаконен и подлежащ на премахване. Административен съд София област е мотивирал волята си обосновано. Вярно е, че съгласно приетата СТЕ, показанията на свидетели, както и писмените доказателства с нотариална заверка - процесният строеж е изпълнен през 1947 г., когато са действали нормите на Закона за благоустройство на населените места, а не Закона за планово изграждане на населените места. Вярно е и, че не могат да бъдат събрани категорични доказателства за обстоятелството бил ли е допустим обектът по действалите към момента на построяването му планове, правила и нормативи - поради лошото състояние на действалия към 1947 г. план и дори липсата му в спорната част. Съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ - не подлежат на премахване строежи, които са били допустими по плановете, правилата и нормите, действали към момента на извършването, дори и когато са недопустими по ЗУТ. Настоящият съд не споделя твърденията на жалбоподателя за неспазване изискванията за отстояния от регулационната граница. Съгласно нормата на чл. 228 от ЗБНМ - "стопанска постройка (склад) с навес" е строеж с обслужващо предназначение спрямо жилищните сгради и се отнася към второстепенните постройки. Тази разпоредба регламентира отстояния от съседните имоти, на които трябва да се намират второстепенните постройки. Законът обвързва тези отстояния спрямо съседните граници, "трябва да отстоятъ отъ съседовите граници най-малко на 1.50 м." (каквото отстояние в настоящия казус е налице) ,а не се интересува от регулационните граници. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав