Решение № 7064 от 27.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу решение 6/18.01.2022г., постановено по адм. дело 418/2021г. на Административен съд - Добрич, поправено с решение 488/23.12.2022г., постановено по същото дело, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) 146-ФК/04.08.2021г. на началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на Мимоза 1991 ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект автосервиз, находящ се в гр. Добрич, ул. "Ангел Стоянов" 10, стопанисван от дружеството и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Според касатора постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционния съд правилно е приел, че е налице извършено нарушение от страна на дружеството, касаещо неспазването на данъчната дисциплина при издаване на касов бон при извършена покупка. За неправилен обаче е възприет мотива на съда, че оспорената ЗПАМ е немотивирана в частта за продължителността на срока. Според касатора в отменената заповед са изложени подробни мотиви относно тежестта на нарушението и относно срока, за който следва да бъде затворен търговския обект. Отчетени са тежестта на извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Твърди, че е спазен и принципът на съразмерност, визиран в чл. 6 АПК. Въз основа на подробно изложени в касационната жалба аргументи се иска решението на първоинстнационния съд да бъде отменено, като бъде постановено друго, по силата на което жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Мимоза 1991 ЕООД, чрез процесуален представител, в приложен отговор по касационната жалба я оспорва, като намира че същата е неоснователна. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, като разгледана по същество е и основателна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от лице което е неблагоприятно засегнато от съдебното решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС Добрич е 146-ФК/04.08.2021г., на началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на Мимоза 1991 ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект автосервиз, находящ се в гр. Добрич, ул. "Ангел Стоянов" 10, стопанисван от дружеството и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. На 03.08.2021г. на дружеството е извършена проверка, за която е изготвен протокол и е установено, че при извършване на услуга на стойност 80.00лв. не е издаден касов бон. Към изготвения протокол за проверка е приложен и дневен финансов отчет и КЛЕН от 03.08.2021 г. Органите по приходите приемат, че търговецът е извършил нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, а. "б" ЗДДС. При така установените факти, като е преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено извършено от задълженото лице нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Съдът е приел, че мотивите на административния орган свързани с продължителността на срока са общи и не относими към конкретното нарушение. Не са съобразени с установеното при извършената проверка и поради това наложената ПАМ не изпълнява целите предвидени по чл. 22 ЗАНН. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС при налагане на ПАМ органът действа в условията на оперативна самостоятелност, видно от използвания в разпоредбата израз "до 30 дни". За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. Настоящият състав намира, че определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като е бланкетно мотивиран. При затваряне на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел с оглед конкретното нарушение. Следва да се посочи, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т. е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора, че е спазен принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК. Съгласно цитираната норма административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В конкретния случай нарушението се явява първо за дружеството, като с налагане на ПАМ за срок от 14 дни правата и законните му интереси биха били засегнати в по-голяма степен, отколкото е нужно, за да бъде постигната целта, за която актът се издава. С оглед изложеното административният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на дружеството ответник по касация в размер на 150.00лв., представляващи възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,