Решение № 6482 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10576/2013 г.

Решение № 6482 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10576/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мохамед Абед Рабо Махмуд Сахмуд, палестинец без гражданство, срещу решение № 4040 от 17.06.2013 г., постановено по адм. дело № 4881/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Мохамед Абед Рабо Махмуд Сахмуд срещу решение № 357 от 13.03.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Мохамед Абед Рабо Махмуд Сахмуд не е доказал наличието на предвидените в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. При проведените интервюта не били ангажирани сигурни доказателства за това, че семейството на търсещия закрила е било убито, заради отказа му да извърши самоубийствен атентат в Израел. Не било установено, а и оспорващият не твърдял, да е бил подложен на преследване, заради неговите религиозна или етническа принадлежност или политически възгледи. Нямало преки доказателства за отправени към него заплахи, с оглед на личността му. Дори да се приемело, че в Ивицата Газа за молителя съществува опасност, за него било възможно да се върне в някоя друга част на палестинската автономия, която е под контрола на правителствените власти, където би могъл да живее спокойно, без да се страхува за живота си. Този довод се потвърждавал от общоизвестните източници, даващи информация за положението в палестинските територии. От приетите по делото писмени доказателства и от общодостъпните източници на информация било видно, че обстановката в Ивицата Газа е противоречива, със спорадични актове на насилие, в следствие на израелските нападения, съпроводени с жертви, но същите нямали масов характер. Съдът се е позовал на приетите през 2009 г. от Европейския Парламент две резолюции - 2010/C 46 E/14 и 2010/C 76 E/01, в които били осъдени остро действията и на двете страни, като същите се призовавали да прекратят незабавно нападенията, за да се избегнат жертви сред мирното население, както и на приетата през 2011 г. резолюция 2013/C 56 E/13, в която се подчертавало, че според МВФ, Световната Банка и ООН, Палестинската власт била преминала прага на изискванията за функционираща държава, при което институциите били сравними с тези в утвърдените държави. През 2012 г. било постигнато споразумение между двете водещи партии в Палестина - Хамас и Фатах, което давало основание да се приеме, че ситуацията в региона се подобрява и че в близко бъдеще може да се постигне траен мир и стабилност. Според съда не съществували доказателства за това, че положението в региона достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. Фактите в представената бежанска история обосновано са били преценени като несъответни на изискванията, при наличието на които се предоставя статут по Закона за убежището и бежанците. Твърденията на молителя не са били подкрепени от никакви доказателства, които да създават дори и малка вероятност същите да са достоверни. В този смисъл е неоснователно възражението, че понеже чужденецът бил положил "искрени усилия да докаже разказа си" изложените от него факти трябвало да бъдат приети за достоверни. В историята на чужденеца липсват факти за съществуването на реална заплаха от смъртно наказание или екзекуция, както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, ако се завърне в родината си, което подкрепя преценката по същество, направена в решението на административния съд. На второ място, сложната политическа ситуация в Ивицата Газа и продължаващия там военен конфликт сами по себе си не представляват основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътстват от обстоятелствата по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В решението на административния съд е разгледана актуалната обстановка в района на Ивицата Газа и е направен верен извод, че протичащият въоръжен конфликт не може да се определи като "безогледно насилие", така че само поради присъствието си в съответния регион лицето би било заплашено от тежко посегателство. Като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.