Решение № 6506 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7037/2018 г.

Решение № 6506 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7037/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез председателя ? И. И.. Жалбата е срещу решение № 2517 от 16.04.2018 г. по адм. д. № 12789/2017 г. на Административен съд С. - град. С него по жалба на "Топлофикация С." ЕАД е отменено решение № Ж-385/10.10.2017 г. (погрешно изписано в диспозитива 10.10.14 г.) на КЕВР и е върната преписката на административния орган за продължаване на административното производство и ново произнасяне по основателността на жалбата, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения КЕВР моли съдебното решение да се отмени и да се потвърди решение №Ж-385/10.10.2017 г. на КЕВР.

Ответната страна по касация "Топлофикация С." ЕАД, не изразява становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна К. П., чрез процесуалния си представител адв. Папазова, с представен писмен отговор изразява становище за основателност на жалбата. Моли същата да бъде уважена и да бъде постановено друго съдебно решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Топлофикация С." ЕАД като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Административният съд С. - град е бил сезиран с жалба, подадена от "Топлофикация С." ЕАД срещу решение №Ж-385/10.10.2017 г. на КЕВР. С него на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) са дадени на "Топлофикация С." ЕАД следните задължителни указания:

1. "Топлофикация С." ЕАД да възстанови на К. П. сума в размер на 500 лв. в 10- дневен срок на посочената в жалбата банкова сметка;

1. В двуседмичен срок "Топлофикация С." ЕАД да представи в Комисията доказателства за извършените действия.

С обжалваното решение Административен съд С. – град е отменил решение №Ж-385/10.10.2017 г. на КЕВР и е върнал преписката на административния орган за продължаване на административното производство и ново произнасяне по основателността на жалбата, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът не е споделил извода на КЕВР, че от извършената проверка и от приобщените по време на административното производство доказателства и документи се установявало, че със спорната сума от 500 лв., наредена от Папазов по сметка на "Топлофикация С." ЕАД, са погасени задължения- част от исковия период, предмет на гражданско дело пред СРС и СГС.

Т. постановения правен резултат от Административен съд С. град е правилен. Обоснована е преценката на съда, че решението на КЕВР е постановено пред неизяснена в цялост фактическа обстановка.

Обосновано съдът е констатирал, че Комисията е била сезирана с жалба на К. П. и по негово искане е издала акт на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, според който текст КЕВР е следвало да се произнесе по жалбата на ползвателя, като в съответствие с ал. 5 когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Нормата на чл. 22, ал. 7 от ЗЕ регламентира, че редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, а именно: Г. девета от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. в ДВ, бр. ЗЗ/05.04.2013 г., оттук нататък Наредба № 3).

По- нататък съдът правилно е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Обосноваността на изводите на административния съд произтича от вярната преценка на следните установени по делото факти: С решение № ІІ-65-182/05.11.2015 г., постановено по гр. д. № 11335/2015 г. на СРС, 65 състав, потвърдено с Решение № 941 от 14.02.2017 г. по гр. д. № 2352/2016 г. на СГС, ГО, ІІ-В състав, Папазов е осъден да заплати на "Топлофикация С." ЕАД сумата от 2023. 74 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея и разноските по делото за исковия период м. ноември 2011 г. - м. април 2014 г.; общата сума е в размер на 3581 лв. е била заплатена от Папазов на дружеството с платежно нареждане от 24.07.2017 г. Спорната сума от 500 лв. и тя е преведена от Папазов с платежно нареждане от 08.05.2013 г. и по неговите твърдения представлява заплащане на част от сумите, предмет на исковото производство.

Съдът обосновано е споделил довода на "Топлофикация С." ЕАД, че доколкото плащането на Папазов е извършено през 2013 г., то не е възможно да бъде по повод образувано по- късно исково производство. Същевременно, обаче, първостепенният съд е констатирал, позовавайки се на представената от дружеството справка за погасените задължения с процесната сума от 500 лв., че при наличните данни по делото не може да бъде изключена по категоричен начин и възможността със сумата от 500 лв. да са погасявани и задължения, част от исковия процес. В този контекст съдът е обсъдил възможната хипотеза, при която предмет на исковото производство да са били останалите незаплатени задължения, касаещи месеците ноември 2011 г. и юли 2012 г., а със сумата от 500 лв. да са били погасени също задължения, част от исковия период.

Релевирайки представените документи от "Топлофикация С." ЕАД, съдържащи се на стр. 82 до стр. 88 от първоинстанционното дело, съдът е констатирал, че се касае за задължения, точно съответстващи на посочените в справката на стр. 26 от делото, но в светлината на формираните по- горе изводи все пак е отчел, че Комисията не е извършила дължимия анализ на тези доказателства, а се е ограничила да приеме, че след като датата на разплащателния документ попада в периода на образуваното исково производство, то и процесната сума вече е била платена. Действително, както обосновано е заключил съдът, изводът на Комисията е формиран при игнориране на факта, че процесната сума е заплатена през 2013 г., т. е. преди завеждането на горепосоченото гражданско дело.

Представените от Папазов доказателства, върху които отново се акцентира и в писмения му отговор на касационната жалба, действително, както всъщност е отчел и административният съд, установяват обстоятелството, че за периода преди и след воденото исково производство са извършвани редица плащания, които, обаче, не могат да доведат до еднозначния извод за това, че за една и съща предоставена услуга са налице две плащания.

Въз основа на гореизложеното, следва да бъде споделен извода на първостепенния съд, че Комисията е постановила решението си без да изследва в цялост събраните доказателства и да събере нови такива, от които да бъде установено по несъмнен начин дали задълженията да месец ноември 2011 г. и месец юли 2012 г. са погасени със сумата, преведена от Папазов с платежното нареждане от 24.07.2017 г. или са били погасени още с внесената сума от 500 лв. на 08.05.2013 г. - преди образуването на исковото производство.

В случая, както правилно е приел първоинстанционния съд, КЕВР не е установила правнорелевантните факти и не е събрала относимите доказателства. Съдът обективно е установил, че ДКЕВР не е осъществила необходимата проверка за изясняване на обстоятелствата по случая. Първоинстанционния съд правилно е приел, че допуснатите нарушения в административното производство при издаване на решението от КЕВР, са съществени и налагат отмяната на обжалвания административен акт. Тъй като естеството на спора не позволява решаването му от съда по същество, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, съдът правилно е постановил връщане на преписката за произнасяне по жалбата на Папазов с мотивирано решение съгласно чл. 147 от Наредба № 3.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материално правните разпоредби по ЗЕ и Наредба № 3 и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, юрисконсултско възнаграждение на касатора не се дължи.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение