Решение № 1808 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10375/2008 г.
ВАСI отделение10.02.2009 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Административен съд - Благоевград № 586/ 27.06.08 г., постановено по адм. д. № 1146/07 г. ОСЪЖДА"В и К" - ЕООД - гр. Петрич да заплати на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева). Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1808 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10375/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената от "В и К" - ЕООД - гр. Петрич чрез процесуалния му представител адв. Стефанов касационна жалба срешу решение на Административен съд - Благоевград № 586/27.06.08 г., постановено по адм. д. № 1146/07 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт № 1/21.11.07 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на решението и неправилност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че ползваната от дружеството вода е II категория, поради което размерът на определената такса следва да бъде намален. Нормата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект е неприложима. Заключението на вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза е индиция за това, че водата е II категория. Неправилно е разпределена от съда доказателствената тежест между страните. До изменението на Закона за водите през 2006 г. разрешението за водоползване не е акт, който определя категорията на водата, поради което административният орган е следвало да ангажира доказателства за това обстоятелство. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград чрез процесуалния си представител юрк. Кайнакчиева оспорва същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Благоевград е бил Акт № 1/21.11.07 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. Със същия е установено на "В и К" - ЕООД - гр. Петрич задължение за водовземане в размер на 61 056.38 лв. по разрешително за водоползване № 0506/30.08.01 г., издадено от Министъра на околната среда и водите и разрешително за водоползване № 1285/06.11.02 г., изададено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. От фактическа страна по делото е установено следното: С разрешително за водоползване № 0506/30.08.01 г. на "В и К" - ЕООД - гр. Петрич е предоставено правото да водовзема от подземни води с цел питейно-битово водоснабдяване на община Петрич и община Сандански посредством 10 бр. сондажни кладенци и 22 бр. каптирани естествени извори, чийто списък е неразделна част от разрешителното. В раздел "Такса за водоползване" на разрешителното водоползователят се е задължил да заплаща такса за правото на водоползване по реда, определен в Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обн. ДВ, бр. 65/2000 г. за ползваното водно количество за I категория подемни води. С разрешително за водоползване № 1285/6.11.02 г. на "В и К" ЕООД - гр. Петрич е предоставено правото да водовзема от подземни води с цел питейно-битово водоснабдяване на община Петрич посредством 10 бр. тръбни кладенци, находящи се в землището на гр. Петрич, общ. Петрич. В раздел "Такса за водоползване" на разрешителното водоползователят се е задължил да заплаща такса за правото на водоползване по реда, определен в Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обн. ДВ, бр. 65/2000 г. за ползваното водно количество за I категория подемни води. Безспорно е установено, че на водовземните съоръжения не са монтирани разходомерни устройства с оглед отчитане на действителното количество отнети и разходвани подземни води (Констативен протокол № К-153/09.03.06 г.). С оглед на това обстоятелство, на осн. чл. 6 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обн. ДВ, бр. 65/2000 г., приложима съгласно § 29 и § 9 от ПЗРЗВ размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешения годишен воден обем. Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на"В и К" ЕООД - гр. Петрич срещу Акт № 1/21.11.07 г. за установяване на публично държавно вземане, като е посочил, че законосъобразно е определен размерът на таксата на базата на разрешения годишен воден облем с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от цитираната по-горе тарифа при липсата на монтирани работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства. Изложил е подробни съображения за това, че таксата се дължи за водоползване на I категория подземни води, а не за II категория, каквито са твърденията на жалбоподатела. Това е така, защото разрешителните за водоползване са издадени по реда на чл. 60 - 71 от ЗВ и Наредба № 1/7.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (отм.) въз основа на подадено заявление по чл. 60, ал. 1 от ЗВ, придружено с документите по чл. 50, ал. 4 от Наредбата, вкл. с проект за добив, в който е определена категорията на водата по чл. 84 от Наредбата като I категория. Това обстоятелство е вписано в разрешителните за водоползване, като жалбоподателят се е задължил да заплаща такса за правото на водоползване именно за I категория подземни води. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че органът, издал разрешителните, не е бил компетентен да определя категорията на водите. Същата е определена на базата на проекта за добив, представен от "В и К" ЕООД - гр. Петрич. От приетата по делото допълнителна СТЕ не се установява каква е била категорията на водата през процесния период от време - 2001 г. - 2006 г., поради това, че дружеството не е изпълнило задължението си, вменено му с разрешителното за водоползване, в края на всяка година да извършва анализ на добиваната вода от всеки водоизточник преди третирането й. Приложените по делото протоколи за изпитване на водата се отнасят до проби, вземани от контролните пунктове на населените места. Заключението на СТЕ, в частта му, в която е определена категория на водата от водоизточниците - предмет на разрешителните за водоползване, не следва да се взема предвид, тъй като пробите за изпитване на водата са от 17.03.07 г., т. е. не касаят периода, визиран в АУПДВ. Така постановеното решение е правилно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Събраните доказателства са подробно обсъдени и възоснова на установените обстоятелства съдът е достигнал до съответните правни изводи при правилно приложение на материалния закон. Доводите, наведени в касационната жалба, са били изложени от жалбоподателя и пред първоинстанционния съд, обсъдени са в мотивите на обжалваното съдебно решение и правилно са приети за неоснователни. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г.) се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от този закон, за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на Закона за водите, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. В случая, на основание тази нормативна база и Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., е определен размерът на дължимата такса за ползване на първа категория подземни води. При изчисляването на таксата правилно е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Предвид безспорно установеното в съдебното производство, че такива устройства не са монтирани, съдът правилно е приел, че като е бил използван този механизъм за изчисляване на таксите за водоползване в процесния акт за установяване на държавно вземане, е издаден един законосъобразен акт. Неоснователен е доводът на касатора за неприложимост на Тарифата при наличието на разпоредбата на § 9 от ПЗР на Закона за водите. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на извода на съда по отношение на категорията на водата. Първоинстанционният съд е разгледал това възражения и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото е достигнал до обоснования извод, че правилно административният орган е определил таксата за ползване на вода от първа категория. Основното и допълнително заключения на СТЕ са правилно преценени. За първа категория вода са издадени и разрешителните за водоползване и няма данни жалбоподателят да е предприел действия в съответствие със Закона за водите за изменението им относно категорията на водата. С оглед на изложените съображения, обжалваното решение на АС - Благоевград, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в посочения от процесуалния му представител размер. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение