Решение № 10869 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6036/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. А. Ш. от [населено място], подадена чрез процесуален представител адв. М. Узунова, против Решение 1034 от 4.4.2024 г., постановено по адм. д. 210/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението на Административен съд Благоевград е неправилно, тъй като с Определение 8660/07.10.2022 г., постановено по адм.д. 8573/2022 г. по описа на Върховния административен съд е отменено Определение 1218/07.07.2022 г., по адм.д. 210/2022 г. на Административен съд гр. Благоевград в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на Ш. срещу Заповед 2814/30.12.2021 г. на кмета на Община Благоевград, в частта, с която е наредено да бъде удължен срока на издаденото Удостоверение 00478/22.12.2016 г. за обект: кафе-аперитив Шари , категория две звезди , находящо се в [населено място], [улица], относно посочения в заповедта капацитет на обекта на открито и производството е прекратено в тази част. Делото е върнато на същия съд за продължаване на съдебното производство в тази част, като предмета на оспорване определен от Върховния административен съд остава единствено процесната заповед по отношение капацитета на местата на открито. Сочи, че това обстоятелство не е възприето от съда и същият се е произнесъл по отношение законосъобразността на акта изцяло, без да направи преценка относно местата на открито, като в мотивите си съдът приема за установено, че Ш. е дал съгласие за изграждане на кафе-аперитива, каквото съгласие е дадено само по отношение на закритата част на обекта, но не и за откритата, предмет на делото. Сочи, че съдът приема, че кафе-аперитив Шари е изградено въз основа на издадени строителни книжа и за същото има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, но тези факти не са разгледани подробно, тъй като Удостоверение за въвеждане в експлоатация 83/23.08.2018 г. е издадено след извършен строеж: Вътрешно преустройство на сграда с предназначение кафе-аперитив , който строеж е въведен в експлоатация, но в този случай съгласно чл. 137, ал. 1, т. 8 от Закона за туризма (ЗТ) категорията за местата за хранене и развлечение се прекратява, а издаденото удостоверение се обезсилва (чл. 137, ал. 3 ЗТ). Излага, че съдът не е обсъдил становището на настоящия касатор, че не са налице строителни книжа (издадено разрешение за поставяне) за масите и столовете (местата на открито), разположени в дворното място, предвид, че същите са преместваеми обекти по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 15 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и декоративно-монументалните елементи за рекламна дейност на територията на община Благоевград. Счита за неправилен извода на съда, че в процедурата по чл. 133 ЗТ административният орган следва да прецени единствено има ли издадено предходно удостоверение за категория на обекта, за какъв срок и спазен ли е тримесечния срок по чл. 133, ал. 3 ЗТ, а не е проверено има ли представени документи, удостоверяващи основанието за ползване на местата за консумация на открито. Посочва, че заявлението декларация за потвърждаване на категоризацията от 23.11.2021 г. не е подадено в срока по чл. 133, ал. 3 ЗТ, което съдът не е съобразил. Моли за отмяната на оспореното решение, отмяна на Заповед 2814/30.12.2021 г. на кмета на Община Благоевград, в частта й относно посочения в заповедта капацитет на обекта на открито и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на Община Благоевград в писмено становище чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на направените от ответната страна разноски. Ответниците И. Б. Ш. и ЕТ Н. Ш.-Ш.-С. М. , представляван от С. М. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отхвърля жалбата на К. А. Ш. срещу Заповед 2814/30.12.2021 г. на кмета на Община Благоевград, с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във вр. с чл. 133, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 ЗТ се удължава срокът на издадено Удостоверение за категория 00478/22.12.2016 г. за обект: кафе-аперитив Шари , категория две звезди , капацитет 34 места на закрито, 32 места на открито, находящо се в [населено място], община Благоевград, [улица], собственик на обекта: И. Б. Ш., лице извършващо дейност в обекта: ЕТ Н. Ш.-Ш.-С. М. , ЕИК 206124898, със седалище и адрес на управление [населено място], община Благоевград, [улица] със срок на валидност 5 години. С решението К. А. Ш. е осъден да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е съответна на материалния закон и неговата цел. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че от страна на заинтересованата страна ЕТ Н. Ш.-Ш.-С. М. е подадено заявление-декларация до кмета на община Благоевград за продължаване категоризацията на туристическия обект, а не за първоначална регистрация, регламентирана в разпоредбата на чл. 129 ЗТ. Приема, че при продължаване на категоризацията не е необходимо представянето отново на изброените в чл. 129 ЗТ документи, в това число на удостоверението за въвеждане в експлоатация (разрешение за ползване и др.) както и не се изисква представяне на документи за основанието, на което се ползва имотът, предмет на категоризацията, което следва от разпоредбите на чл. 133, ал. 4 ЗТ и чл. 137, ал. 3 ЗТ. Констатира, че са представени доказателства относно предмета и срока на предходната категоризация, както и относно спазване на срока за подаване на искането за потвърждаване на категоризацията със Заявление - декларация с вх. ОС-0202-Е-10/23.11.2021 г. от С. С. М. в 3 - месечния срок преди изтичане на 5 - годишния срок на издадената категоризация за обекта. Приема за неоснователни доводите на жалбоподателя, че заявлението е подадено извън законовия срок. Обосновава извод за правилност и законосъобразност на издадената заповед. По тези съображения съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля подадената жалба. Обжалваното решение е недопустимо в една част, а в останалата е неправилно, по следните съображения. По делото е безспорно установена следната фактическа обстановка: На 01.01.2014 г. И. Б. Ш., в качеството му на собственик на търговски обект: Кафе-аперитив Шари , находящ се в [населено място], обл. Благоевград, сключва Договор за заем за послужване с ЕТ Н. Ш. Ш. , като предоставя обекта за безвъзмездно ползване, ведно с оборудването му, за срок от 10 години. Обектът е категоризиран по реда на ЗТ първоначално с една звезда , видно от Удостоверение 478/29.10.1999 г., после с Удостоверение 478 АВ/26.02.2008 г. и с Удостоверение 478АВС/20.02.2009 г. получава категоризация две звезди . На 05.12.2016 г. Н. Ш., действаща като ЕТ Н. Ш. Ш. , подава Заявление декларация, вх. ОС-0202Д-10, за запазване на съществуващата до момента категоризация на стопанисвания от нея търговски обект, поради изтичане на срока на валидност на удостоверението за категоризация. Към заявлението са приложени: Договор за заем за послужване от 01.01.2014 г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 15.12.2009 г. и квитанция за платена такса. На 17.12.2016 г. е съставен Констативен протокол 17 на експертна работна група към Комисията по категоризиране на туристическите обекти, в който е отразено, че туристическият обект отговаря на задължителните изисквания за декларираната категория две звезди . На 22.12.2016 г. заместник кметът по икономика и финанси на Община Благоевград, издава Заповед 1871, с която е определена категория две звезди на туристическия обект кафе - аперитив Шари , за което е издадено Удостоверение 478/22.12.2016 г. В процесния туристически обект след 2007 г. са извършвани преустройства, въз основа на издадени строителни книжа одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж, като след всяко едно преустройство са издавани и удостоверения за експлоатация (Удостоверение 78/01.11.2017 г. и Удостоверение 83/23.08.2018 г.). Н. С. Ш. собственик на ЕТ Н. Ш. Ш. е починала на 15.05.2020 г., като е оставила за наследници: Б. И. Ш. и М. И. Ш.. На 04.06.2020 г., с Договор за покупко-продажба на търговско предприятие, Б. И. Ш. и М. И. Ш. прехвърлят собствеността на търговското предприятие ЕТ Н. Ш. Ш. на С. С. М., която осъществява дейността си под наименование ЕТ Н. Ш. Ш. - С. М. . На 09.07.2020 г., със Заповед 940 на заместник кмета по икономика и финанси на Община Благоевград, е отразена промяната в регистъра на категоризираните обекти, относно лицето, извършващо дейност в туристическия обект. Със заявление декларация за потвърждаване на категорията на обекта по чл. 133, ал. 3 ЗТ изх. ОС-0202-Е-10 от 23.11.2021 г. ЕТ Н. Ш. Ш. С. М. , със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Благоевград, [улица], е сезирал кмета на Община Благоевград с искане за удължаване на срока на издадено Удостоверение за категория 00478 от 22.12.2016 г. за обект: кафе-аперитив Шари . Към заявлението е представен Нотариален акт удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение 140, том I, рег. 2771, дело 121 от 2010 г. по описа на нотариус И. Кутева, вписана с рег. 241 в Нотариалната камара, видно от който И. Б. Ш. е признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: едноетажна сграда с предназначение кафе-аперитив , изградена в УПИ Х, с пл. 46, в кв. 6а по плана на [населено място], на регулационната линия с УПИ III, пл. 43, при граници по скица: УПИ-55, УПИ VII-47, УПИ IV-44 и улица. Представен е също Договор за заем за послужване от 10.06.2020 г. по силата на който И. Ш., като заемодател предоставя на заемателя ЕТ Н. Ш. Ш. С. М. , за временно и безвъзмездно ползване Питейно заведение Шари , ведно с прилежащите части кухненско обзавеждане за срок от десет години. Представено и Удостоверение за въвеждане в експлоатация 83/23.08.2018 г. на строеж Вътрешно преустройство на сграда с предназначение кафе-аперитив , разположена в УПИ Х-46, в кв. 6а по плана на [населено място]. Така сезиран кметът на Община Благоевград е издал оспорената Заповед 2814 от 30.12.2021 г., с която чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с чл. 133, ал. 3, 6 и 7 ЗТ е наредено да бъде удължен срокът на издаденото Удостоверение за категория под 00478 от 22.12.2016 г. за обект: кафе-аперитив Шари , категория две звезди , капацитет 34 места на закрито и 32 места на открито, находящо се в [населено място], Община Благоевград, [улица], собственик на обекта: И. Ш. и лице извършващо дейност в обекта - ЕТ Н. Ш. Ш. С. М. , със срок на валидност на категорията 5 години. Не е спорно между страните и че И. Ш. и К. Ш. притежават по ½ идеална част от УПИ Х-46, в кв. 6а по плана на [населено място]. При тези установявания, настоящия състав на Върховния административен съд, Седмо отделение от правна страна намира следното: Относно валидността на оспореното решение Административен съд гр. Благоевград е бил сезиран с жалба на К. Ш. против Заповед 2814/30.12.2021 г. на кмета на Община Благоевград, в частта, с която е наредено да бъде удължен срокът на издаденото удостоверение 00478/22.12.2016 г. за обект: кафе-аперитив Шари , категория две звезди , находящо се в [населено място], [улица]. С Определение 1218/07.07.2022 г., по адм.д. 210/2022 г. Административен съд гр.Благоевград е оставил без разглеждане жалбата против посочената заповед в нейната цялост и е прекратил производството по делото. С Определение 8660/07.10.2022 г., постановено по адм.д. 8573/2022 г. по описа на Върховния административен съд е отменено Определение 1218/07.07.2022 г., по адм.д. 210/2022 г. на Административен съд гр. Благоевград в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Ш. срещу Заповед 2814/30.12.2021 г. на кмета на Община Благоевград, в частта й, относно посочения в заповедта капацитет на обекта на открито и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдебното производство в тази част. Прекратителното определение на Административен съд - Благоевград, в частта му относно заповедта, в частта й отнасяща се до капацитета на закрито е оставено в сила. По този начин предмета на оспорване, определен окончателно от Върховния административен съд, частта на процесната заповед по отношение капацитета на местата на открито. Като е отхвърлил жалбата на К. Ш. против Заповед 2814/30.12.2021 г. на кмета на Община Благоевград, в нейната цялост, административният съд е постановил недопустимо решение по отношение оспорването на заповедта, в частта му отнасяща се до капацитета на заведението на закрито. В тази част решението следва да бъде обезсилено. Относно правилността на съдебното решение Решението е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения: Касационната инстанция не споделя основния мотив на Административен съд Благоевград, че в производството по чл. 133, ал. 2 ЗТ административният орган следва да ограничи своята проверка единствено до това дали е налице предишна категоризация, дали заведението, предмет на заявлението за удължаване на срока на категоризация, отговаря на изискванията на съответната категория и дали заявлението е подадено в срок. Вярно е, че нормите на чл. 133, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗТ, уреждащи процедурата по продължаване на срока на категоризацията, не препращат изрично към чл. 129 от същия закон и в частност към изискването по чл. 129, ал. 1, т. 2, б. а и б. в . Вън от съмнение е обаче, че ако заявлението се подава от пълномощник, то към същото следва да бъде представено и пълномощно /б. в / и копие от валиден документ за ползване на обекта /б. а / ако представеният в първоначалното производство за категоризация или в предходно производство за удължаване е бил за определен срок и този срок е изтекъл или е настъпила друга промяна, която следва да бъде отразена. В настоящия случай, заявителят ЕТ Н. Ш. Ш. С. М. не е изпълнил именно това изискване. Към заявлението за продължаване на срока е представен Договор за заем за послужване от 10.06.2020 г. по силата на който И. Ш., като заемодател предоставя на заемателя ЕТ Н. Ш.-Ш.-С. М. , за временно и безвъзмездно ползване Питейно заведение Шари , ведно с прилежащите части кухненско обзавеждане за срок от десет години. От твърде лаконичното описание на предмета на договора не може да се извлече извод, че в предмета е включена и част от недвижимия имот в който е разположено питейното заведение, представляващ УПИ Х-46, в кв. 6а по плана на [населено място]. Следователно заявителят не е установил пред категоризиращия орган каквото и да било право на ползване върху терена, върху който да бъдат разположени местата за консумация на открито. Нещо повече К. Ш. като съсобственик на посочения недвижим имот е изразил своето изрично несъгласие за ползването на съсобственото дворно място като част от кафе-аперитива, посредством молба до кмета на Община Благоевград от 4.11.2021г. (л. 78 от първоинстанционното дело). При тези данни неустановяване пред категоризиращия орган на право на ползване на терен, върху който да се разположат места на открито и изрично несъгласие на съсобственика с подобно ползване, кметът на Общината е следвало да постанови отказ да бъде продължена категоризацията на туристическия обект, в частта отнасяща се до местата за консумация на открито. Като е отхвърлил оспорването в тази му част, Административен съд Благоевград е постановил неправилно решение, което следва да бъде касирано, а заповедта отменена в тази част. При този изход на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в претендирания съгласно представените списъци на разноските и доказан размер 1.410,00 лева, от които 110,00 лева държавни такси и 1.300,00 лева адвокатски възнаграждения (800,00 лева за тази инстанция и 500,00 лева за първоинстанционното производство), като последните са под минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховния административен съд, Седмо отделение