Решение № 2791 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2018 г.

Решение № 2791 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2018 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 29.05.2018 г. по адм. д. № 660/2018 г. Административен съд Стара Загора е отменил заповед № 1904/15.11.2017 г., поправена със заповед № 39/12.01.2018 г. на кмета на община Казанлък. Със същото решение е оставил без разглеждане жалбата на П. Димитров и е прекратил производството по делото по отношение на него. Решението се обжалва с касационна жалба от кмета на община Казанлък в частта, с която е отменена негова заповед. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закони необоснованост. Ответниците по касационната жалба П. Димитров и Я. Адамов я оспорват. Ответниците по касационната жалба Н. Баджнинов и С. Папазова не я оспорват. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като незаконосъобразно. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената заповед на кмета на община Казанлък е одобрен работен устройствен план (РУП) на УПИ ХVІІІ-3769 от кв. 64 по плана на Стара Загора. Заповедта е издадена на основание чл. 113, ал. 2 и ал. 6 ЗУТ. Административен съд Стара Загора е приел, че жалбата на Я. Адамов е процесуално допустима. Той е собственик на съседен УПИ VІ-3756 от кв. 64 по плана на Стара Загора. С оспорената заповед и одобрения с нея РУП се предвижда свързано застрояване между имота, предмет на заповедта и този на Я. Адамов. Жалбата е процесуално допустима на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ- свързано застрояване. Административен съд Стара Загора е приел, че заповедта е незаконосъобразна. Хипотезата на чл. 113, ал. 6 ЗУТ не е налице, тъй като тя предвижда задължително изработване на РУП едновременно за всички имоти, включени в територии за опазване на културното наследство или на части от тях. Процесният РУП се отнася само да имота на ответниците по касационната жалба С. Папазова и Н. Баджнинов и в обхвата му не били включени останалите имоти на територията на културното недвижимо наследство (кв. Кулата, Стара Загора)), включително и този на Я. Адамов. Заповедта подлежи на отмяна като незаконосъобразна само на това основание. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2, собственикът на съседен имот е заинтересувана страна при одобряването или изменянето на устройствените планове, когато с тях се предвижда свързано застрояване межу имота, предмет на плана и съседния имот. Съгласно § 5, т. 22 ДР ЗУТ "свързано застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване. В хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ във вр. с § 5, т. 22, изр. последно ДР ЗУТ свързано застрояване е налице тогава, когато се допират сградите на основното застрояване или когато се допират постройките на допълващото застрояване, предвидени с одобрения ПУП или неговото изменение. Свързано застрояване между сгради на основното застрояване и постройки на допълващото застрояване не представлява "свързано застрояване " по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По делото е установено, че процесният РУП е изработен въз основа на влезлия в сила застроителен план от 2013. по отношение на УПИ ХVІІІ-3769 и VІ-3756, двата в кв. 64 по лана на Стара Загора. С влезлия в сила застроителен план е предвидено сградата на основното застрояване в УПИ ХVІІ3769 да бъде разположена в дъното на поземления имот, на регулационната граница с УПИ VІ - 3756. На тази регулационна граница е предвидено изграждането на допълващото застрояване в УПИ VІ - 3756. С одобрения РУП, предмет на оспорване не се предвижда изменение в начина и характера на застрояването на двата имота, предвидено с влезлия в сила застроителен план. Както беше посочено по - горе, не е налице свързано застрояване по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Дори и да се приеме, че е налице такова с предвиденото допиране на сградата на основното застрояване в един от имотите с постройката на допълващото застрояване в съседния имот, то това е предвидено с влезлия в сила застроителен план по отношение на двата имота, одобрен пред 2013 г. Това застрояване не е предвидено с оспорения РУП и не е негов предмет. Тези факти са установени със заключение на експертиза, възприета от Административен съд Стара Загора. Незаконосъобразно Административен съд Стара Загора е приел, че жалбата на Я. Адамов е процесуално допустима. Той не е заинтересувана страна по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ и няма право да оспори процесната заповед. Като е разгледал по същество недопустима жалба и я е уважил, Административен съд Стара Загора е постановил недопустимо решение. То следва да бъде обезсилено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Я. Адамов срещу заповед № 1904/15.11.2017 г., поправена със заповед № 39/12.01.2018 г. на кмета на община Казанлък се остави без разглеждане и производството по делото се прекрати. Решението в частта, с която жалбата на П. Димитров е оставена без разглеждане и произ-водството по делото е прекратено е влязло в сила. С. Папазова и Н. Баджнинов претендират разноски в размер на 3000 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстация. Я. Адамов и П. Димитров правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, във ръзка с фактическата и правна сложност на делото Върховният административен съд приема, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на С. Папазова и Н. Баджнинов следва да бъде намалено на 2000 лв. Я. Адамов следва да бъде осъден да заплати на С. Папазова и Н. Баджнинов разноски по делото за тази инстанция в размер на 2000 (две хилади ) лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд