Решение № 10937 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4955/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София, чрез процесуален представител главен юрисконсулт С. Алексиев, против Решение 1168/18.03.2024 г., постановено по адм. дело 1179/2023 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, с което по жалба на Ауто Бокс ЕООД е отменено Решение РЗМ-5800-1515/32-563121 от 20.09.2023г. издадено от директора на ТД Митница София, и в полза на дружеството са присъдени разноски по делото в размер на 1650,00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът излага съображения, че при определяне на митническата стойност (МС) органът е спазил изискванията на чл. 70 и чл. 74 от Регламент ЕС 952/2013 г., вземайки предвид действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ от САЩ, с местоназначение в митническата територия на Съюза. Поддържа, че в хода на административното производство са събрани необходимите доказателства в тази насока, включително и становища на отдели МД и ПК, в които е отразена информация от митническата информационна система МИСЗА, разпечатка, от която е приложена към касационната жалба. Твърди се, че същата съдържа отбелязване на ред 20 на цената по износа на стоката от САЩ, а също така и обозначение на разликата от цената, декларирана за износ в САЩ и МС на стоката, декларирана при вноса в страната. Предвид изложеното моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба Ауто Бокс ЕООД, с ЕИК: 200421542, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. Розова долина 39, чрез своя процесуален представител - адв. М. Айдарова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък с разноските. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково е законосъобразността на Решение РЗМ-5800-1515/32-563121 от 20.09.2023 г., издадено от директора на ТД Митница София, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 от РИ (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 173, § 3 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/213 във връзка с чл. 19, ал. 7 от ЗМ, чл. 48, чл. 70 и чл. 77, § 1, буква а и § 2, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, е определена нова МС за стока по митническа декларация (МД) с MRN 19BG005807012883R3/24.04.2019 г. в размер на 46 509,93 лева, вследствие на което са определени митнически задължения за двете стоки общо в размер на 11 520,67 лева, от които мито в размер на 3 600,21 лева и ДДС в размер на 7 920,46 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен Ауто Бокс ЕООД. Според фактическите установявания на АС - Хасково на 24.04.2019 г. с МД с MRN 19BG005807012883R3 Ауто Бокс ЕООД е декларирал внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение, с описание - употребяван лекотоварен автомобил/пикап/катастрофирал, марка: Toyota, модел: Tacoma, тип: бензин;първа рег: 02.06.2018 г.; цвят: черен; работен обем: 3500; мощност на двигателя: 207,0 KW/SAF; бр. места: 5; с декларираната цена на стоката 6100 USD; с код ВА - Разход за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане 625; с код на държавата на изпращане/износ - US - САЩ; с износител - EAUSA LLC, SANFORD, 3875 EAST ROAD 46. Установено е, че след извършен анализ във връзка с идентифициран риск на декларирани занижени стойности на пътни превозни средства, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в Република България, е осъществена последваща проверка, във връзка с която по линия на международното сътрудничество е предоставен отговор 32-359976 от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, съдържащ извадка от Електронна информация за износ (Electronic Export Information) от системата на американската служба Митници и гранична охрана. Според данните от представените документи - EEI с ITN (вътрешен номер на транзакцията) Х20210430981176 и XTN (външен номер на транзакцията) Х20190306998941 и XTN 201870280-968186493, износната цена на пътнически автомобил (употребяван) катастрофирал, марка: TOYOTA, модел: TACOMA, тип: бензин, цвят: черен, брой места: 5, първа регистрация: 02/06/2018, работен обем: 3500, мощност: 207,0 KW/SAE, шаси: 5TFCZ5AN4JX153483; с износител - EXPORT AUTO USA CORP, 6811 SOUTH 78TH STREET, RIVERVIEW, FL 33578, US, е в размер на 27 000,00 USD. При така установената разлика между декларираната МС и стойността за износ в САЩ, за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно реално платената цена на стоката, във връзка с които съмнения от управителя на Ауто Бокс ЕООД са изискани допълнителни доказателства. В отговор са представени договор за покупко-продажба и извлечение по Разплащателна сметка от УниКредит Булбанк. След анализ на представените по преписката документи било установено, че декларираните в България данни за купувач и вносител на пътническия автомобил са различни от декларираните данни в страната на износ, а номерът на шасито на пътническия автомобил е един и същ. Предвид изложеното, митническият орган приел, че МС не може да бъде определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, като поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, е преценено, че следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент при съобразяване принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламента. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: На първо място административният съд е приел, че извадка от Електронна информация за износ (Electronic Export Information) от системата на американската служба Митници и гранична охрана, на база на която митническият орган е заключил, че процесният автомобил е бил деклариран за износ от САЩ на стойност 27 000 долара, не е била представена по делото, поради което според съда твърденията на органа за разминаването на декларираната от Ауто Бокс ЕООД МС и действителната такава, са останали неустановени. Наред с това, е прието, че дори при наличието и прилагането на такъв документ по делото, позоваването единствено на него от страна на органа би противоречало на закона, тъй като по делото били събрани достатъчно доказателства, установяващи, че договорената стойност на автомобила е в размер на 6100,00 щатски долара като споразумението за продажба на едро, сключено между Ией Юесей ЛЛС и Ауто Бокс ЕООД обстоятелство, което митническият орган не е оборил. При тези мотиви АС - Хасково е отменил процесния административен акт. Оспорваното решение, макар валидно и допустимо, следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на административния съд, като съображенията за това се свеждат следното: Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. Принципно правилно съдът е цитирал разпоредбите на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно които митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. Правилно съдът е установил, че извадка от Електронна информация за износ (Electronic Export Information) от системата на американската служба Митници и гранична охрана, на база на която митническият орган е заключил, че процесният автомобил е бил деклариран за износ от САЩ на стойност 27 000 долара, не е представена по делото при разглеждането му от първоинстанционния съд. Същата е представена за първи път пред касационната инстанция. Неправилно обаче съдът е приел, че дори да е представена посочената извадка от Електронна информация за износ от системата на американската служба Митници и гранична охрана, същата би се оказала ирелевантна за спора. Настоящия съдебен състав приема, че писмото и информацията, предоставени от канадските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Представеното за първи път пред настоящата инстанция писмено доказателство е от значение за решаването на делото, доколкото касае установяването на действителната МС на внесената стока, а с оглед съдържащата се в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, настоящият състав намира, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което налага отмяната на обжалваното решение и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да обсъди представената в настоящото производство извадка от Електронна информация за износ (Electronic Export Information) от системата на американската служба Митници и гранична охрана заедно с останалите доказателства по делото и доводите на страните и въз основа на това да направи обоснован извод дали декларираната от Ауто Бокс ЕООД в MRN 19BG005807012883R3/24.04.2019 г. договорна стойност на стоката катастрофирал автомобил представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от МК, обосновали ли са митническите органи основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент(ЕС) 2015/2447, спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос и съответно - законосъобразно ли е обжалваното митническо решение. При новото разглеждане, съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,