Решение № 11736 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4385/2010 г.

Решение № 11736 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4385/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 259 от 9.2.2010 г., постановено по адм. дело № 3112 от 2009 г. на Административен съд Варна, с което е отменен РА № 180900465 от 25.8.2009 г. на ТД на НАП Русе, в частта, потвърдена с решение № 658 от 6.11.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Варна относно определени данъчни задължения на "Гига" ООД, гр. Русе за 2004 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.). Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Претендира да бъде отменено решението и да се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на дружеството и се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Гига" ООД, гр. Русе, чрез процесуалния представител, я оспорва, счита, че е неоснователна и иска решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Административният съд в гр. Варна е разгледал като първа съдебна инстанция РА № 180900465 от 25.8.2009 г. на ТД на НАП Русе, в частта, потвърдена с решение № 658 от 6.11.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Варна относно определени данъчни задължения на "Гига" ООД, гр. Русе за 2004 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.). Определените задължения са поради приетото от органите по приходите, че за дружеството за процесната 2004 г. е налице приходи в размер на 75701,94 лв., тъй като тази сума няма характер на задължения, не подлежи на връщане, а представлява собствен капитал и дружеството е признало сумата като резерв. Било установено, че на събрание на съдружниците на "Гига" ООД е било взето решение внесените от съдружниците допълнителни парични вноски до 31.12.2004 г. да формират фонд "Резервен" като създадените резерви се ползват за покриване на евентуалните загуби, за дарение и за друго целево използването решение на Общото събрание. Решението на общото събрание е документирано с протокол от 27.12.2004 г. Като резултат с дебит сметка 493 разчети със собственици и кредит сметка 117 Допълнителни резерви е осчетоводена сумата 75701,94 лв., представляваща кредитно салдо на счетоводна сметка 493 към 31.12.2004 г. При изготвяне на счетоводния баланс към 31.12.2004 г. сумите са намерили отражение в раздел "А "Собствен капитал, група "Резерви", статия 3 "Целеви резерви". За да отмени акта съдът е приел, че безспорно сумата е намерила своето счетоводно отражение и спорът е дали извършената счетоводна операция дебит 493 към кредит 117 има за последица отпускане на задължения и съответно налице ли е за дружеството приход, подлежащ на облагане с корпоративен данък. Посочил е легалната дефиниция на "приход" - ННС 18 и е разсъдил, че от гледна точка на финансовия резултат за данъчно облагане последиците от счетоводната операция се определят от основанието за извършването й. Преценил е, че допълнителните вноски са особена форма на кредитиране на дружеството и с внасянето им дружеството става длъжник на съдружника - вносител, а последният е кредитор на дружеството за вземането му в размера на същата вноска. Приел е, че макар да няма посочен срок за връщане, това не означава, че задълженията са станали невъзвращаеми, тъй като няма изрично изявление на кредитора. Решението е правилно, постановено след правилно определяне на спорния въпрос и надлежен анализ на представените доказателства. Не са допуснати нарушения нито на материалния закон, нито е налице необоснованост на съдебния акт. Касационните оплаквания са неоснователни. Легалната дефиниция на "приход" е дадена като брутния поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Съгласно НСС-18 приход е налице и при настъпване на някое от основанията за отписване на задълженията - изтекла давност, кредиторът е престанал да съществува, отказване от вземането, задължението е признато за недължимо. В случая нито едно от тези основания не са налице. С факта на отнасяне на допълнителните парични вноски в резерва, съдружниците не престават да бъдат кредитори на дружеството, защото няма нито едно от необходимите изрични изявления за опрощаване на задължението. Поради което правилно е приетото от съда, че не са налице основания по ЗКПО (отм.) за 2004 г. да бъде променен финансовият резултат на дружеството и законосъобразно е отменил акта в частта за определените въз основа на посочената сума данъчни задължения. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация въпреки представените доказателства за направени разноски пред тази инстанция, такива не му се дължат, тъй като няма отправено необходимото искане за присъждане на такива - нито в представените писмени бележки. Допълнителната молба от 29.9.2010 г. е представена след съдебното заседание в 13,15 ч. Разноски следва да бъдат поискани до приключване на делото в последното съдебното заседание - чл. 80 от ГПК в оглед препратката на чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,