Решение № 14328 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11693/2013 г.

Решение № 14328 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11693/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Софиягаз" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Иван Чолаков чрез юрисконсулт Малена Шейтанова срещу решение № 9735/28.06.2013 г., постановено по адм. д. № 6205/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на "Софиягаз" ЕАД, гр. София, срещу решение № Ц-30 от 29.08.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Наведените доводи са за допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като нарушение на процесуалния закон изтъква приемането на писмени бележки от ДКЕВР, без да се даде възможност за представяне на такива и от "Софиягаз" ЕАД, с което дружеството е било лишено от възможност да вземе отношение по представеното становище. Възразява, че съдът не коментирал Указанията (в т. 31), приети с решение на ДКЕВР № 30/25.02.2010 г., които определят норма на възвръщаемост на собствения капитал не по-ниска от 7 % и които не са спазени при приемане на обжалваното пред съда решение. Изводите на съда не съответстват на заключението на вещото лице, което в отговорите на задачи по т. 2,4 и 6 от заключението сочи, че в тази част липсват мотиви в решението на ДКЕВР. При тези съображения иска да бъде отменено решението на съда и спорът да бъде решен по същество с отмяна на решение № Ц-30/29.08.2011 г. на ДКЕВР. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Велчева. Моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна. Поддържа становището си, изложено пред първата инстанция и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Обосновано съдът е приел, че са спазени административно-производствените правила при издаване на решението на ДКЕВР. Изводите на ВАС са в съответствие с ТР № 16/75 ОСГК на ВС относно мотивираността на административния акт. Изпълнени са указанията, дадени в отменителното решение за назначаване на експертиза и експертното заключение е неоспорено. Обосновано решаващият съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно законосъобразността и обосноваността на извършените корекции на данните на задължителните ценообразуващи елементи с оглед общите принципи за икономическа обоснованост, осигуряване на баланс между енергийните предприятия и клиентите. Съгласно чл. 5, ал. 1 от АПК, когато подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, се прилага по-високият по степен нормативен акт. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, 5-членен състав, Първа колегия, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е законосъобразността на решение № Ц-30 от 29.08.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което по заявление, подадено от "Софиягаз" ЕАД, са утвърдени пределни цени на топлинната енергия и е определена преференциална цена на електрическата енергия без ДДС - 224,53 лв./МВТч, в това число индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия-151,53 лв. (МВТч, както и еднокомпонентна цена на топлинна енергия с гореща вода без ДДС - 97,96 лв./МВТч, вкл. и норма на възвръщаемост - 4.32 %. Съдът е приел, че решението е взето при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на материалния закон и в съответствие с правомощията на комисията по чл. 21, ал. 1, т. 6 и 17а във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 6а от Закона за енергетиката, като регулатор на цените, по които производителите и топлопреносните предприятия продават топлинната енергия. Мотивирал е, че комисията правилно е изменила внесените от заявителя данни за задължителните ценообразуващи елементи, като се е позовала на решение № 21/29.06.2011 г. на ДКЕВР, с което са утвърдени цените на основната група дружества от сектор "Топлоенергетика", като по този начин е въведен общ подход при регулиране на цените . Действията на комисията са в изпълнение на правомощието и да регулира цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединените потребители, като се ръководи от принципите, залегнали в чл. 23, ал. 1 от ЗЕ. Съдът е възприел изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза, която е дала отговор на всички поставени въпроси и не е била оспорена от страните по делото. Изложените съображения на тричленния състав изцяло се споделят от касационната инстанция. Съдът подробно и мотивирано е отговорил на всички изложени възражения от жалбоподателя. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е дал възможност за представяне на писмени бележки на жалбоподателя, но той е изразил становището си по делото, включително и по представеното заключение на експертизата, с което правото му на защита не е било нарушено. Възражението за неспазване на т. 31 от Указанията на ДКЕВР, утвърдени с решение № 30/25.02.2010 г., определящо норма на възвращаемост на собствения капитал не по-ниска от 7 %, подробно е разгледано от решаващия съд. Посочено е, че това намаление на нормата е в резултат на приложения общ подход при утвърждаване на цените на дружествата от сектор "Топлоенергетика" с решение № Ц-21/29.06.2011 г. Преценката за икономическа обоснованост на нормата на възвращаемост на капитала по чл. 31, т. 4 от ЗЕ се подчинява на принципите, въведени в чл. 23, ал. 1 от ЗЕ и осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите. Дори и при посочване на други норми в посочените Указания на ДКЕВР, те сами по себе си не могат да бъдат задължителни, ако противоречат на принципите на ценообразуването, залегнали в Закона за енергетиката. Що се отнася до възражението за необоснованост на решението по отношение на определения размер на добавката по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ, по отношение на количеството електроенергия за собствени нужди и по технологичните разходи по преноса на топлинна енергия, то също е разгледано от съда и произнасянето му е съобразено със заключението на вещото лице и доказателствата по делото. Добавката по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ е съобразена с решение № Ц-21/29.06.2011 г. на ДКЕВР, което е приложено и при определяне на технологичните разходи на топлинна енергия по преноса. Вещото лице е посочило, че при определяне на тези параметри са взети предвид разходите на подобни инсталации и становището му е възприето от тричленния състав. А в частта на собствените нужди на електроцентралата от електрическа енергия, същите са изчислени съгласно Указанията на ДКЕВР, поради което изискването за материална законосъобразност е спазено. Приложеното решение № Ц-21/29.06.2011 г. на ДКЕВР, независимо, че е с различни адресати, съдържа изцяло мотиви, относими към обжалваното в настоящото производство решение на ДКЕВР, поради това че определя цени за други дружества от сектора. Правомощието на комисията да извършва регулаторен преглед на заявителя е с цел да осигури равнопоставеност между енергийните предприятия и това ясно е посочено в обжалваното решение на тричленния състав. Решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав, Първа колегия,