Решение № 9380 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6446/2010 г.

Решение № 9380 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6446/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 15507 от 16.12.2009 г., постановено по адм. д. № 1289/09 г. Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на "Софийска вода" - АД - гр. София против решение № 47 от 06.12.2006 г. на Комисията за защита на личните данни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Софийска вода" - АД - гр. София, представлявана от прокуриста Г. Е. чрез пълномощника му юрисконсулт М. Л.. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение № 15507/16.12.2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 1289/09 г., както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната по касационната жалба Комисия за защита на личните данни чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни Р. А. Е. и "Българска пощенска банка"-АД не са взели становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на "Софийска вода" - АД - гр. София против решение № 47 от 06.12.2006 г. на Комисията за защита на личните данни. Тричленният състав е описал подробно установената фактическа обстановка по издаването на обжалвания административен и е приел, че същият е законосъобразен. Направен е извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят "Софийска вода" АД по силата на сключен договор с "Българска пощенска банка" АД за периода м. юни - м. август е изпращало на клиентите си ведно с фактурите за извършени услуги и рекламни диплянки относно услуги, предлагани от Българска пощенска банка"-АД. Първоинстанционният съд е приел, че това по своето естество съставлява "директен маркетинг" по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗЛД, поради което КЗЛД е направила обоснован извод, че "Софийска вода" АД в качеството си на администратор на лични данни е допуснало нарушение на изискването на чл. 34а, ал. 2 от ЗЗЛД да уведоми лицето за правата му по ал. 1, т. 2 и 3, а именно да възрази срещу обработването на личните му данни за целите на директния маркетинг, както и да бъде уведомено, включително преди личните му данни да бъдат използвани с такава цел и да му бъде предоставена възможност да възрази срещу такова използване. Тричленният състав е квалифицирал допуснатото нарушение като съществено, даващо достатъчно основание за упражняване на правомощията на КЗЛД по чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че тричленният състав на ВАС неправилно и необосновано е приел, че поведението на дружество съставлява директен маркетинг по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗЛД, а на практика извършеното съставлява извършване на реклама, при което по никакъв начин не са засегнати личните данни на клиентите на дружеството. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд, но въз основа на нея са направени необосновани изводи. Легалното определение за "директен маркетинг" е дадено в § 1, т. 15 от ДР на ЗЗЛД и според същото това е предлагане на стоки и услуги на физически лица по пощата, по телефон или по друг директен начин, както и допитване с цел проучване относно предлаганите стоки и услуги. Законът за защита на личните данни в чл. 2, т. 1 и 2 определя личните данни да се обработват законосъобразно и добросъвестно и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с целите, за които са събрани, а в чл. 5 са регламентирани хипотезите, при които е забранено обработването на тези данни, като там не попада обработването им за целите на директния маркетинг. В правния мир са налице редица закони - Закон за защита на потребителите, Закон за потребителския кредит, Закон за защита на конкуренцията, които предвиждат такова поведение на търговските субекти спрямо гражданите, с което да ги улесняват при избора на стоки и услуги, като им разясняват добросъвестно и точно предимствата на предлаганите от тях продукти. В тази връзка в § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК е дадено легално определение за реклама, според което това е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят, или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки, или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения. С оглед на данните по делото може да бъде направен извод, че извършеното от "Софийска вода"-АД поставяне на рекламни брошури в плика със сметките за услугите, извършвани от дружеството, следва да бъде квалифицирано като извършване на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК, а не като директен маркетинг по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗЛД. Този извод съответства на обстоятелството, че между "Софийска вода" - АД и "Българска пощенска банка" има сключен договор от 27.06.2006 г., по силата на който "Софийска вода" - АД предоставя на банката рекламно пространство за поставяне на рекламна диплянка в изплащаните от дружеството пликове с фактури до клиентите му, като по този начин не са използвани квалифициращи признаци на нито един от клиентите на дружеството. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решението на КЗЛД, тричленният състав на ВАС е постановил едно неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което решение № 47 от 06.12.2006 г. на Комисията за защита на личните данни бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на процеса КЗЛД следва да бъде осъдена да заплати на "Софийска вода"-АД разноски по делото в размер на 80 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, петчленен състав на първа колегия,