Решение № 8632 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2081/2019 г.

Решение № 8632 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2081/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ Бургас при ЦУ на НАП, действащ чрез гл. юрисконсулт Е. Тодорова, против решение № 36/09.01.2019 г., постановено по адм дело № 165/2018 г. по описа на Административен съд Бургас. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Развива подробни съображения за наличие на предпоставките по чл. 177 ЗДДС за ангажиране отговорността на ревизираното лице. Касаторът моли за отмяна на решението и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Претендира за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Бориел естейт" ЕООД гр. Несебър, чрез процесуалния представител адв. Г. Найденова, в писмен отговор на касационната жалба, в писмени бележки и в становище по съществото на спора, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка, по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред АС Бургас е бил ревизионен акт /РА/ №Р-02000217001489-091-001/28.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 288/18.12.2017 г. на Директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, относно установени задължения на "Бориел Естейт" ЕООД гр. Несебър по чл. 177 ЗДДС, вменена солидарна отговорност за заплащане на ДДС по две фактури №№ 19/29.06.2015 г. и 20/29.06.2015 г., издадени от "Черноморски недвижими имоти" ЕООД за д. п. м. 06.2015 г., в общ размер от 118 570, 34 в. и са начислени законни лихви върху тази главница в размер на 26 598, 20 лв. Фактическата обстановка по спора е безспорно установена от административния съд. Релевантните за спора обстоятелства са следните: Двете фактури са издадени от доставчик "Черноморски недвижими имоти" ЕООД и получател – РЛ, и са с предмет – доставка на 11 броя недвижими имоти – апартаменти в к. кс "Слънчев бряг", от които 7 бр. в комплекс "Роял бийч клуб тракия" по нот. Акт № ***** г. и 4 бр. в комплекс "Дюн резиденс" по нот. Акт № 112/29.06.2015 г. Имотите са заплатени от РЛ с ДДС по банков път по сметки в "Уни кредит Булбанк" АД и са осчетоводени при него като за закупуването им РЛ е ползвало данъчен кредит за д. период м. 10.2015 г. Продажната и заплатена цена на имотите е 662 048, 45 лв. с включен ДДС. Безспорно е, че данъкът /ДДС/ не е внесен по сметка на бюджета от "Черноморски недвижими имоти" ЕООД, въпреки че сделките и издадените от него фактури са отразени счетоводно от дружеството за данъчен период м. 06.2015 г., за което е подадена и СД по ЗДДС на 14.07.2015 г. Установено е, че в деня на получаване на цената от 662 048, 45 лв. същата сума е преведена по банков път от "Черноморски недвижими имоти" ЕООД на "Хендокс Лимитед", собственик на капитала му с основание – погасяване на задължения по предоставени заеми. Установено е също, че 11-те имота, предмет на процесните сделки, са закупени от "Черноморски недвижими имоти" ЕООД от "ИБР къмпани" ЕООД с нот. Акт от 14.07.2013 г. и са ипотекирани в полза на собственика на капитала "Хендокс Лимитед" на основание предоставен заем от 08.04.2013 г. на "Черноморски недвижими имоти" ЕООД в размер на 2 000 000 евро за закупуване на имоти. В хода на ревизионното производство е назначена и приета съдебно-оценителна експертиза – доклад от лицензиран оценител Я. Добрев, според който справедливата пазарна стойност на имотите по процесните две фактури, определена по метода на сравнимите неконтролируеми пазарни цени между независими търговци, към датата на фактуриране, е в общ размер от 718 940, 46 лв. Това заключение не е оспорено, нито е правено искане за назначаване на експертиза със същите задачи в съдебната фаза на производството. Разликата между цената на имотите по нот. Актове и според експертното заключение не превишава 8%. "Черноморски недвижими имоти" ЕООД е учредено през м. март 2013 г. с едноличен собственик на капитала – "Хендокс Лимитид", Кипър, представлявано от Н. Диерониту, [гражданство] гражданка. "Черноморски недвижими имоти" ЕООД е с управител К. Георгиева. Считано от 16.04.2013 г. К. Георгиева е преупълномощила с правата си [гражданство] гражданин В. Вилковс. Адвокат П. Бояджиев е упълномощен от К. Георгиева да подаде ГСО на дружеството за 2013 г. и 2014 г. С решение по т. д. № 644/2015 г. на ОС Бургас е обявена неплатежоспособността му, считано от 14.01.2016 г. и е обявен в несъстоятелност. С решение по същото дело от 21.02.2017 г., влязло в сила на 02.03.2017 г. е прекратено производството по несъстоятелност и дружеството е заличено като търговец от търговския регистър. РЛ – "Бориел естейт" е учредено и регистрирано като ТД на 02.06.2015 г. и негов едноличен собственик е "Бориел Лимитед", Кипър с управител Е. Христодулу, [гражданство] гражданка. Едноличният собственик е предоставил в заем паричните средства за закупуване на имотите по процесните две фактури. Управител на РЛ е А. Бояджиев. А. Бояджиев е издал пълномощно за представляване на РЛ на [гражданство] граждани В. Вилковс на 27.08.2015 г. А. Бояджиев е издал пълномощно за представляване на РЛ и на сина си – адвокат П. Бояджиев – на 23.11.2015 г. Установени са данни във връзка с твърденията на приходните органи за "лично познанство" между П. Бояджиев и В. Вилковс в периода след 2012 г. и между П. Бояджиев и К. Георгиева. С РА е ангажирана солидарната отговорност на РЛ за задълженията на "Черноморски недвижими имоти" ЕООД за заплащане на невнесен ДДС в размер на 118 570, 34 лв. и съответните лихви по две фактури от м. юни 2015 г., за която сума РЛ е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. Приходните органи са приели от субективна страна, че РЛ е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, позовавайки се на установени познанства и отношения между представляващите и пълномощниците на двете дружества, както и е направено позоваване на разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. последно ЗДДС, установяваща презумпция за знанието, когато данъкът не е внесен и облагаемата доставка е на цена, която значително се различава от пазарната. За да отмени РА, с който е ангажираната солидарна отговорност по реда на чл. 177 ЗДДС, административният съд е приел, че РА е издаден при спазване на процесуалните правила и изискванията за действителност. По възраженията на дружеството за материална незаконосъобразност съдът на първо място е приел, че към датата на издаване на РА /28.09.2017 г. / вече не е съществувало публичното вземане на "Черноморски недвижими имоти" ЕООД, тъй като дружеството е заличено като търговец, считано от 02.03.2017 г. и публичното вземане не е било предявено в проведеното производство по несъстоятелност. Приел е, че щом с РА са установени задължения, които не са преки за ревизирания субект, а са пряко дължими от друг субект - "Черноморски недвижими имоти" ЕООД, то на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ се погасява и възможността по чл. 177 ЗДДС за солидарна отговорност – предвид липсата на налично публично задължение към момента на установяването й. На следващо място съдът е приел, че не е налице кумулативно необходима предпоставка за ангажиране отговорността на РЛ по чл. 177, ал. 2 ЗДДС, а именно – не е установено от приходните органи, че РЛ е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Счел е, че не е налице и хипотезата, при която е установена презумпция за знание по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС – облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Съдът приема, че установената разлика в цените на сделките по издадените фактури и пазарните цени на имотите, не превишаваща 8%, не е значителна по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Касационният съд намира жалбата срещу така постановеното решение на АС Бургас за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС, регистрираното лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Според ал. 2 солидарната отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. Съгласно ал. 3, за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. Дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. Облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Фактите по делото са установени по гореописания начин и не се налага тяхното приповтаряне. Доказателствената тежест за установяване на знанието, е върху приходните органи, които при условията на пълно и главно доказване следва да установят същото. При действие на презумпцията за знание по ал. 3 на чл. 177 ЗДДС доказателствената тежест за оборването й се прехвърля върху ревизираното лице, но само когато, отново при условията на пълно и главно доказване, приходните органи установят наличието на една от алтернативно изискуемите предпоставки за действие на презумпцията – по т. 2 на чл. 177 – облагаемата доставка да е привидна или да заобикаля закона или да е на цена, значително отличаваща се от пазарната. Изводът е, че единствено и само при установено знание на получателя или задължение за знание на същия, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, е допустимо да се ангажира отговорността на получателя за заплащане на данъка. В разпоредбата на чл. 177 ЗДДС е установен особен вид солидарна отговорност, представляваща изключение от правилото, че данъкът се дължи от доставчика, поради което текстът на разпоредбата следва да се тълкува стриктно. Касационният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че цената, на която са продадени имотите, предмет на процесните две фактури не се отличава значително от пазарната цена, установена от приходните органи в ревизионното производство по методите и реда на пар. 1, т. 10 ДР ДОПК. Законосъобразен е и съобразен с константната съдебна практика е изводът, че разликата в размер не –по-голям от 8 % не съставлява "значителна" разлика. В този смисъл не е налице предпоставката за презумпция на знание по т. 2 на чл. 177, ал. 3 ЗДДС. Обосновани са изводите на съда за неустановеност на знание на РЛ и/или на неговия представител А. Бояджиев, че данъкът по процесните две фактури няма да бъде внесен. Пълно е доказването, при което се създава сигурно убеждение за истинността на фактическото твърдение, в случая – за знание на представителя на РЛ, че данъкът по двете процесни фактури, по които дружеството е получател няма да бъде внесен от доставчика - "Черноморски недвижими имоти" ЕООД. Касационният съд намира, че събраните в тази връзка доказателства като недостатъчни и противоречиви, не са годни да създадат подобно убеждение. Релевантният момент, към който следва да се налице знание е най-късно издаването на фактурите, т. е. м. 06.2015 г. Преки доказателства в горния смисъл не са събрани по делото. За този период или преди него няма събрани данни за свързаност между юридическите лица, техните представляващи, управители и собственици по смисъла пар. 1, т. 3 ДР ДОПК. Наведените доводи на приходните органи за общи пълномощници на двете дружества не съответстват на установеното фактическо и правно положение. Дадените пълномощия за представляване на РЛ от страна на управителя А. Бояджиев на лицата П. Бояджиев и В. Вилковс са за период СЛЕД процесния като няма данни за свързаност в релевантния за спора период. Няма данни единственият представляващ РЛ - А. Бояджиев - да е имал преки отношения към дейността на "Черноморски недвижими имоти" ЕООД или на неговите представляващи в периода за 2015 г., така че да му е известно финансовото състояние на това дружество и/или наличие на каквито и да било намерения за невнасяне в бюджета на данъка, платен изцяло с цената по процесните две фактури. Няма данни в същия период или непосредствено преди него "Черноморски недвижими имоти" ЕООД да е имал затруднения или други задължения, вкл. и публични, което да е станало известно на РЛ. В тази връзка е от значение, че двете дружества нямат нито общ адрес, нито общо счетоводно обслужване. Не са налице и данни за свързаност между собствениците на капитала или между лицата, представляващи едноличните собственици на капитала на всяко от дружествата. Изводът е, че и знание по смисъла на чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС, не е доказано. Като е достигнал до същия краен извод административният съд е постановил обосновано решение. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за неустановеност на всички елементи от фактическия състав на чл. 177 ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност на РЛ. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед резултата по делото, доказателствата за направени разноски и предвид отправеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди сума в размер на 4500 лв. за разноски – адвокатско възнаграждение в касационната инстанция. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на осмо отделение