Решение № 7030 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2147/2018 г.

Решение № 7030 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2147/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ш. А. от гр. А., чрез адв. Х. като процесуален представител, против решение № 31 от 08.01.2018 г., постановено по адм. дело № 3098/2017 г. по описа на Административен съд - П.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Асеновград, чрез пълномощника си юрк. М., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд жалбоподателката е оспорила заповед № А-1562/05.10.2017 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 225, ал. 2 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е разпоредено премахването на изградените в чужд поземлен имот с идентификатор 00702.26.6 по КК на гр. А., м. "Лаково", с начин на трайно ползване: изоставени земи, незаконни строежи: 1. едноетажна тухлена жилищна сграда с дължина приблизително 4 м, ширина приблизително 4 м и височина приблизително 2,80 м; 2. едноетажна тухлена жилищна сграда с дължина приблизително 5 м, ширина приблизително 4 м и височина приблизително 2,80 м и 3. едноетажна стопанска сграда с с дължина приблизително 10 м, ширина приблизително 3 м и височина приблизително 2,20 м, изпълнени без строителни книжа. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод за незаконност на извършените строежи, които не са търпими с оглед разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и затова подлежат на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото. Обсъдил е доводите и възраженията на страните. Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно установени и се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. В съответствие с установените по делото факти, административният съд е приел, че изложените в оспорената заповед данни относно вида, местонахождението и характеристиките на процесните обекти позволяват същите да бъде идентифицирани по несъмнен начин и определени като незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За тях не са издавани строителни разрешения, а за жилищните сгради не са одобрявани и инвестиционни проекти. Непосочването на времето на извършване на строежите в заповедта не обосновава неспазване на установената форма и липса на реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, нито съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, което да води до отмяната й като незаконосъобразна. В обжалваното решение са изложени подробни аргументи по тези възражения, направени от жалбоподателката. Затова доводът в касационната жалба, че са останали обсъдени, е неоснователен. За установяване на времето на построяване на сградите не са необходими специални знания. За доказване на твърдението, че са изпълнени преди 1987 г., е допуснат до разпит един свидетел. Правилно съдът не е назначил съдебно-техническа експертиза с поставените от процесуалния представител въпроси, поради което не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Законосъобразен и обоснован е направеният извод, че строежите, представляващи едноетажни жилищни сгради, не са търпими. Правилно съдът не е кредитирал показанията на разпитаната свидетелка относно годината на изпълнението им. Нейната възраст не позволява да има преки възприятия за факти и обстоятелства, за които свидетелства, че са осъществени преди повече от 30 години. Независимо от това съдът е извършил преценка на предпоставките за търпимост, визирани в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ с оглед наведените от жалбоподателката твърдения. Доказателствата по делото сочат, че постройките са изградени в земеделска земя, чужда собственост, без да има одобрен ПУП и без да е променено предназначението й. При тези данни строежите - жилищни сгради са недопустими както по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му - чл. 26 ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), така и съгласно чл. 12, ал. 2, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Спрямо така установените факти по отношение на жилищните сгради съдът правилно е приложил материалния закон. По делото не е установено, че третият строеж - стопанска сграда, предмет на заповедта, е изпълнен преди 31.03.2001 г., поради което същата не е търпима както на основание § 16 ПР ЗУТ, така и съгласно § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Дори и да се приеме, че постройката е изградена в твърдения период до 1987 г., то също се явява недопустим строеж. В чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (в относимата редакция, отм.) е предвидена възможност да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползване със застроена площ до 35 кв. м. в лични селскостопански имоти и предоставени за ползване имоти, извън регулация. В случая стопанската постройка е изградена в чужд имот, който преди реституирането му е бил държавен и няма данни да е предоставян за ползване. Твърдението, че строежът е изпълнен в имот, собственост на родителите й, придобит по давност, е недоказано. Поради това обосновано е прието, че и този строеж не е търпим и подлежи на премахване. Неоснователни са оплакванията, че заповедта противоречи на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 АПК. По тези възражения първоинстанционният съд е изложил мотиви за неоснователност, които се споделят от настоящия състав. Предвид изложеното не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,