Решение № 15350 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7531/2010 г.

Решение № 15350 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7531/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Анка Михайлов Желязкова, Мара Михайлова Беленска, Руска Михайлова Стамова и София Михайлова Стамова, чрез пълномощника им адв. Детелина Потерова - АК Бургас, против решение № 464 от 27.04.2010 г., постановено по адм. дело № 280/2009 г. от Административен съд Бургас. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт. Ответникът - Областният управител на област Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Атанасова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, като съображенията му са изложени в приложеното по делото становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че съдът е следвало да постави допълнителна задача на вещото лице, което да извърши проверка в ЦДА относно оценките на недвижими имоти - дворни места в същото населено място, където са се намирали процесните имоти и въз основа на това да се съобрази с чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ при отговора на поставените му задачи, с оглед изчерпване на обективните възможности за установяване на правнозначимите факти. Ето защо счита, че обжалваното решение следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Анка Михайлов Желязкова, Мара Михайлова Беленска, Руска Михайлова Стамова и София Михайлова Стамова против заповед № РД-09-08 от 11.02.2009 г. на областния управител на област Бургас, с която е постановен отказ да се определи размера на компенсаторните записи на жалбоподателките, в качеството им на правоимащи лица съгласно решение № РД-07-292 от 21.09.2000 г. на същия административен орган, с което им е признато право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ в качеството им на наследнички на Пенка Петкова Стамова за одържавен недвижим имот, представляващ две къщи и 20 дка дворно място, със стойността на които е бил погасен държавен дълг по Спогодбата между НРБ и Кралство Гърция, описани в молба за ликвидиране от 18.12.1928 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че независимо от положените усилия от страна на страните и съда, не е била установена стойността на процесния имот. Приел е още, че във формулата на чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗОСОИ стойността на имуществото, с което е бил погасен държавния дълг е от решаващо значение. След като тази стойност не може да бъде определена за вещото лице е невъзможно да оцени признатото право. Още повече, че молбата за ликвидиране на имуществото е била подадена не до 18.12.1922 г., каквото е разпореждането на чл. 32 от Правилника за взаимното и доброволно изселване на гръцко и българско етнически малцинства, подписан в Атина на 06.03.1992 г. (обн. ДВ, бр. 63 от 28.06.1992 г.), а на 18.12.1928 г., т. е. шест години по-късно. Решението ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при следните съображения: Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, но правните му изводи не се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Оспорваното пред решаващия съд решение на административния орган е постановено във втората фаза на обезщетителното производство. Стойността на обезщетението следва да се определи от вещо лице по дадената в разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 3 от специалния закон ЗОСОИ формула. Тази формула е фиксирана от законодателя и параметрите й не могат да се променят от страните или съда. В тази формула "СОИ" представлява стойността на имуществото при отчуждаването му, "ТСМЗ" - средната месечна работна заплата за тримесечието, предхождащо това, през което се дават компенсаторните записи; а "СМЗО" в знаменателя на формулата представлява размера на средната месечна заплата за годината на отчуждаването (в случай че липсват данни - тази за най-близката до годината на отчуждаването, каквато е практиката на съдилищата). Имуществото, подлежащо на обезщетяване в случая представлява две къщи и дворно място от 20 дка. Съдът и страните са положили възможните усилия да издирят необходимите документи, от които да е видно каква е била стойността на двете къщи, но тези усилия не са били увенчани с успех поради липса на каквито и да било данни за тяхната конструкция, етажност, застроена площ и пр. Следователно правилен е извода на съда, че след като стойността на къщите не може да бъде установена вещото лице не би могло да изчисли и стойността на обезщетението за тях. Основателно е обаче възражението на процесуалния представител на ВАП, че на вещото лице е следвало да бъде поставена задача да издири в ЦДА оценки на сходни имоти - дворни места, намиращи се в същото населено място - с. Манастир, околия Дюмюрджинска, Гърция и на база средни данни да направи оценка на обезщетението за дворното място от 20 дка. Като не е поставил такава задача административният орган, респ. съда действително са постигнали ефект на дерогиране на права. При горните съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение