Решение № 9801 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13663/2018 г.

Решение № 9801 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13663/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Добрев срещу Решение № 641 от 1.08.2018 г. на Административен съд – Хасково, постановено по административно дело № 386/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ рег. № 1970 з-271 от 28.03.2018 г. на началника на Районно управление – Хасково при ОДМВР – Хасково за подновяване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. В касационната жалба се обосновава, че съдът е достигнал до неправилен извод за липса на основателна причина да бъде подновено разрешение за носене, употреба и съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси. Претендира присъждане на разноски. От ответника - началника на Районно управление – Хасково при ОДМВР – Хасково, не е постъпил отговор по касационната жалба. В съдебно заседание касационният жалбоподател поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното производство съдът е приел от фактическа страна, че на 1.03.2018 г. административният орган е сезиран с искане З. Добрев за подновяване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси. На 16.03.2018 г. на лицето е връчено съобщение на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че във връзка с подаденото искане за подновяване на разрешението е образувано производство по издаване на отказ на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). На основание чл. 34, ал. 3 от АПК на лицето е даден 3-дневен срок за писмени обяснения и възражения за наличие на мотивирана необходимост, конкретни данни относно злоумишлени посегателства и други инциденти, свързани със заявителя, неговото семейство и имущество. На 20.03.2018 г. лицето е подало писмена молба, с която заявява, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, за защита живота и здравето на него и семейството му, както и за защита на жилището и личното движимо и недвижимо имущество, тъй като срещу него и майка му е осъществен опит за убийство. Производството е приключило с издаване на процесния отказ. Като правно основание за издаване на акта се сочи чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Отказът е мотивиран, че заявителят не е установил основателна причина за подновяване на разрешението. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният административен акт не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ урежда дейностите, които се включват в приложението на огнестрелни оръжия за граждански цели, както следва – самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР. Съгласно чл. 87, ал. 3 от с. з. разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83, като при постъпване на документите по чл. 76, ал. 3 - 7, чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. Съдът правилно е посочил, че представянето на изискуемите документи не обуславя непременно извод за доказаност на основателна причина за подновяване на разрешение. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 от с. з. (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, а именно за самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В конкретния случай, при безспорно установената фактическа обстановка, съдът е достигнал до обоснован правен извод, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че лицето няма основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно, водещо до други правни изводи. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Изложените в касационната жалба доводи, че оръжието е необходимо за самоотбрана във връзка с посегателства срещу дома и семейството на лицето не са доказани нито в административното, нито в първоинстанционното производство. Съдът е извършил правилна преценка, че от показанията на разпитания свидетел – баща на жалбоподателя, не се установяват факти и обстоятелства, които да послужат като основание за подновяване на процесното разрешение. Оплакванията на жалбоподателя за опасност за неговия живот, здраве, сигурност и имущество и тези на неговото семейство са останали недоказани. Релевираните с касационната жалба доводи преповтарят оплакванията, поддържани пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени в мотивите на оспореното решение. Изводът за недоказана необходимост от подновяване на разрешението е правилен и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът е постановил обжалваното решение в съответствие с приложимия процесуален и материален закон. По изложените съображения няма основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,