Решение № 9585 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12281/2009 г.

Решение № 9585 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12281/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Неделчо Симеонов Неделчев от с. Сваленик, община Иваново, област Русе против решение от 20.07.2009 г., постановено по адм. дело № 155/2009 г. по описа на Административен съд - град Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-127/14.04.2009 г. на кмета на Община Иваново, област Русе. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с искане за отмяната му. Ответникът - кметът на Община Иваново, област Русе е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - ЕТ "Стоил Димитров - Чико - Цветелина Стефанова" от с. Сваленик, област Русе не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Неделчо Симеонов Неделчев срещу заповед № РД-09-127/14.04.2009 г. на кмета на Община Иваново, с която му е отказана поправка на кадастралния план на с. Сваленик, за имоти ПИ-165, ПИ-166 и ПИ-164 - парк в кв. 11 по плана на селото. Първоинстанционният съд е установил следното: С заявление вх. № И-1700/03.04.2009 г. касаторът е поискал от кмета на община Иваново да извърши поправка на кадастралния план на село Сваленик по отношение на имоти ПИ-165, ПИ-166 и ПИ-164 в кв. 11 по плана на селото, като към заявлението са приложени влезли в сила решения № 415/2007 г., постановено по адм. дело № 276/2007 г. на Русенския окръжен съд и № 11/2008 г., постановено по адм. дело № 513/2006 г. на Русенския окръжен съд /РОС/. С оспорената заповед пред АС Русе административния орган е отказал исканата поправка с мотиви, че съставеният акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план не е подписан от всички заинтересувани лица. При така обсъдените доказателства, АС с решението си е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповедта за отказа да бъде извършена поправка в одобрения кадастрален план, като постановена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон. Изложени са съображения, че по отношение на засегнатите от исканата поправка имоти е налице спор за материално право, поради което е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, и този спор е пречка за издаване на заповед за отстраняване на грешки и непълноти в кадастъра до решаването му с влязло в сила съдебно решение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими доказателства, представени от страните по делото, като е направил необоснован извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР "непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и заинтересуваните собственици". Изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри се допуска в три случая: 1. когато съдържат непълноти и грешки; 2. когато са одобрени в нарушение на закона; и 3. когато се нанасят допълнителни кадастрални данни по реда на чл. 34, ал. 1 от закона. Съгласно ал. 3 на чл. 53, когато е налице непълнота или грешка по ал. 1, т. 1 на същата норма, те се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър, с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Единственото изключение е предвидено с нормата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. В случая е била налице именно цитираната хипотеза, предвид влезлите в сила съдебни решения на Русенския окръжен съд /РОС/, представени със заявлението на жалбоподателя. Предмет на оспорване по адм. дело № 276/2007 г. на РОС е бил мълчалив отказ на кмета на Община Иваново да одобри изменение на кадастралния план на село Сваленик по искане на Неделчо Симеонов Неделчев по отношение на имоти ПИ-165 и 166 по плана на селото, като с влязло в сила решение на 05.03.2008 г. мълчаливият отказ е бил отменен като незаконосъобразен и преписката е върната за ново произнасяне на кмета на общината съгласно дадените указания в мотивите на решението. С влязлото в сила решение по адм. дело № 513/2006 г. на РОС, е отменена заповед № РД-09-108/02.05.2006 г. на кмета на община Иваново, с която е одобрено изменение на регулационния план на село Сваленик по отношение на имоти ПИ-165 и ПИ-166 в кв. 11 по плана на селото по искане на ЕТ "Стоил Демиров -Чико", като решението е влязло в сила на 25.07.2008 г. И двете съдебни решения касаят процесните имоти ПИ-165 и ПИ-166 и са постановени между страните по настоящето дело, поради което те са относими към правния спор. Освен това решенията обвързват със сила на присъдено нещо страните по делото, съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, която предвижда, че решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен - решението има действие по отношение на всички. От мотивите на цитираните съдебни решения и писмените доказателства по делото безспорно се установява, че съгласно нотариален акт № 105/19997 г. жалбоподателят е придобил по силата на покупко - продажба недвижим имот от 1600 кв. м., съставляващ парцел № 165 в кв. 11 по плана на село Сваленик, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, сайвант, работилница и мазе. Съгласно кадастралния план на селото от 1930 г. имотът е бил с площ от 1455 кв. м с пл. н. 439. През 1968 г. е одобрен нов застроителен и регулационен план на с. Сваленик, съгласно който за имотът е бил отреден парцел V- 439 с площ от 850 кв. м, предвид отреждане на части от него за културен дом и кооперативен дом. Тези мероприятия не са били реализирани и вместо тях е бил обособен парк, реализиран на място. Границите на имота, измерени геодезически през 2006 г. са материализирани с трайна ограда, частично масивна и останалата част с телена мрежа на колове, а общата му площ е 1197 кв. м, определена с матерализираната граница. Имотът се владее от жалбоподателя и по отношение на него не е налице отчуждаване или спор за материално право. При изготвянето на кадастралната карта имотът е нанесен с площ от 893 кв. м, като не са съобразени намиращите се на място видими трайни граници на същия, с площ от 1197 кв. м. Тези обстоятелства са били подробно изложени в мотивите на решението по адм. дело № 276/2007 г. на РОС, които имат обвързваща сила за страните по него, поради което кмета на община Иваново е бил длъжен да изпълни съдебното решение при връщането на преписката с така дадените задължителни указания. Вместо това, той е отново е постановил отказ да допусне исканата поправка на кадастралния план с оспорената заповед в настоящето производство пред АС. Мотивите на заповедта за липса на съгласие на всички заинтересувани собственици при изготвянето на акта за непълноти и грешки са в противоречие с разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. В конкретния случай е налице първата хипотеза - наличие на влязло в сила съдебно решение /по адм. дело № 276/2007 г на РОС/, по силата на което административният орган е длъжен да извърши поправка на кадастралната карта, като нанесе имотът, собственост на жалбоподателя съгласно материализираните му на място граници с площ от 1197 кв. м. Следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., по силата на която съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (наредбата), границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от посочените в 5 точки източници, които се преценяват в изброената последователност. На първо място между тях е местоположението на имота върху терена, означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР или от посочените от собствениците гранични точки. Последното предполага, че граничните точки следва да са посочени от собствениците в процеса на изработване на съответната кадастрална карта и кадастрален регистър, а не впоследствие, преди приемането на същите по реда на чл. 45 от ЗКИР чрез възражение до административния орган. След като в случая, границата на процесния имот със съседния на него имот е била означена по реда на т. 1 и тъй като на място е съществувала материализирана граница, кадастралната карта следва да бъде определена по нея. Поради това заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна и преписката върната на административния орган за ново произнасяне съгласно мотивите на настоящето решение. Оспореното решение, като постановено в нарушение на приложимия материален закон, следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго, с което да отмени оспорената пред АС заповед и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция направеното искане от касатора за присъждане на разноски по делото, административният орган следва да заплати на същия разноските пред двете съдебни инстанции в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за пълномощника му. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение