Решение № 4920 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3934/2015 г.

Решение № 4920 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3934/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Тренов, Йордан Георгиев Мавров, Атанас Гаврилов Забуртов, Грозю Колев Грозев, Живка Димитрова Митева, Момчил Димитров Карадинев, Пламен Иванов Димитров, Василка Иванова Асенова и Нели Запрянова Маркова против решение № 176 от 03.02.2015 г. по адм. дело № 877/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им против бездействие на директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Пловдив да осъществи предварителен, текущ и последващ контрол на шума в урбанизирана територия - района на църквата "Свети Георги" гр. Първомай, като осигури нива в шум в съответствие с допустимите такива. Жалбоподателите поддържат, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като директорът на РЗИ- Пловдив е компетентен да предприеме необходимите действия по осъществяване на контрол върху шума, излъчван от камбаната на църковния храм. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който директорът на РЗИ - Пловдив да бъде осъден да предприеме необходимите действия. Претендират и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на РЗИ - Пловдив оспорва жалбата. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Пловдив е постановено в противоречие с материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд, че от страна на директора на РЗИ- Пловдив не е допуснато бездействие и органите на инспекцията не са компетентни да осъществяват контрол върху шума, генериран от камбаната на църквата "Свети Георги" в гр. Първомай, тъй като църковният храм не попада сред локалните източници на шум по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), са направени в противоречие с нормативната уредба. По делото е установено, че касационните жалбоподатели, граждани на гр. Първомай, сезират директора на РЗИ - Пловдив с искане да осъществи контрол върху шума, генериран от камбаната на православен храм "Свети Георги" в гр. Първомай, като предприеме действия по привеждане на шума в съответствие с допустимите норми. По повод молбата директорът на РЗИ- Пловдив извършва проверка, при която констатира, че шумът от биенето на камбаната надвишава допустимите норми и информира кмета на общината. При тези данни заключението на административния съд, че от страна на директора на РЗИ - Пловдив не е допуснато бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК е направено при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Законът за защита от шума в околната среда се прилага за защита от шума, на който хората са изложени в урбанизираните територии, като включва и контрол върху шума в жилищните и обществени сгради (чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от закона). Съгласно чл. 17 от ЗЗШОС министърът на здравеопазването и директорите на съответните регионални здравни инспекции осъществяват контрол върху шума в околната среда, причинен от локални източници на шум по ред, определен от Закона за здравето (ЗЗ). Последният нормативен акт предвижда регионалните здравни инспекции да осъществяват контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за факторите на околната среда, които включват шум и вибрации в жилищни и обществени сгради и урбанизирани територии (чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗЗ във връзка с § 1, т. 12, б. "г" от ДР на ЗЗ). Анализът на цитираните норми, както и обстоятелството, че като богослужебен дом за публични религиозни обреди и служби (чл. 12, ал. 1 от Закона за вероизповеданията) църквата "Свети Георги" в гр. Първомай е обществена сграда, находяща се в урбанизирана територия, налага извода, че органите на РЗИ - Пловдив са компетентни да контролират шума, причинен от църковната камбана. В подкрепа на това заключени е и писмото от Министерство на здравеопазването до РЗИ - Пловдив, в което компетентността на ведомството по този въпрос не се отрича и на органите на инспекцията е възложено да извършат проверка и да предприемат действия от компетентността на РЗИ. Този извод е в съответствие и с дефиницията на понятието "локален източник на шум", дадена в с § 1, т 4 от ДР на ЗЗШОС. Изброяването на обектите, локални източници на шум, в цитирания текст не е лимитативно, поради което и с оглед изложеното по- горе относно компетентността на регионалните здравни инспекции, следва да включва и обекти (сгради) с обществено предназначение в урбанизираните територии, в които по съображенията по-горе попада и православен храм "Свети Георги" в гр. Първомай. Ето защо доводите на ответника по касационната жалба в обратния смисъл, настоящата инстанция приема за неоснователни. Правомощията по контрол върху обектите, източници на шум на директора на регионалните здравни инспекции включват текущ и последващ контрол (чл. 27 и чл. 29 от ЗЗШОС), който се изразява в проверки, наблюдения и измервания със съставяне на констативни протоколи или актове (текущ контрол) и проследяване на изпълнението на предписанията на контролните органи (последващ контрол), като за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по закона и за вредните последици от тях контролните органи прилагат принудителни административни мерки като дават предписания за отстраняване на констатираното нарушение и спират дейностите, включително на локалните източници на шум (чл. 31 от ЗЗШОС). В случая правомощията на директора на РЗИ - Пловдив по контрол на шума, генериран от църковната камбана на православен храм "Свети Георги" в гр. Първомай не са изпълнени. Действително, извършена е проверка, при която са констатирани нива на шум в близост до храма над допустимите норми, но действия по преустановяване на нарушението съгласно описаните по-горе компетентности на контролните органи не са предприети. Поради това настоящата инстанция приема, че директорът на РЗИ - Пловдив не изпълнява задълженията по контрол върху шума, причинен от локални източници на шум, произтичащо от чл. 17 от ЗЗШОС и е налице бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК, което следва да бъде преодоляно по реда на чл. 257, ал. 2 от АПК. Това налага извода, че решението на Административен съд - Пловдив, с което е прието, че такова бездействие не е налице е постановено в противоречие с материалния закон. На това основание решението следва бъде отменено и вместо него се постанови нов съдебен акт по същество, с който директорът на РЗИ- Пловдив да бъде осъден да предприеме действия, с които да осъществи контрол върху шума в околната среда, причинен от камбаната на църквата "Свети Георги" в гр. Първомай. Доводът за необоснованост на съдебния акт не следва да бъде обсъждан, тъй като конкретни съображения в този смисъл в касационната жалбата не са изложени, а всички доводи на касаторите сочат на неправилно тълкуване и прилагане на закона, т. е. на несъответствие на съдебния акт с материалноправни разпоредби. Освен това изложеното по- горе е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски РЗИ - Пловдив следва да заплати на касационните жалбоподатели сумата 2385.00 лв. разноски по делото пред двете инстанции, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице 250.00 лв. и общо 2000.00 лв. възнаграждение за един адвокат. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,