Решение № 6767 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2009 г.

Решение № 6767 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Михей Велинов Тотев от гр. София против решение № 1046 от 15.12.2008 г. по адм. дело № 154 по описа за 2008 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение № 0230 от заседание № 027/05.06.2007 г. на Националната експертна лекарска комисия. Посочените пороци се свеждат до съдопроизводствени нарушения и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, не е взел становище. Заинтересованата страна Столично управление "Социално осигуряване" не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София-град е експертно решение № 0230 от зас. № 027/05.06.2007 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по психични болести, с което определената на Михей Велинов Тотев от гр. София степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) е намалена от 100 на 94 на сто без чужда помощ за заболяване с водеща диагноза "шизофрения", общо заболяване: Шизофрения - Изразена психопатоподобна промяна на личността. Проста декомпенсирана абсолютна глаукома на ЛО и проста субкомпенсирана на ДО. Начална старческа катаракта. Псориазис вулгарис. Решението на Административен съд - София-град в частта, с която жалбата е отхвърлена като неоснователна по отношение на непризнатата потребност от чужда помощ, е постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР). Съдът не е подложил на преценка законосъобразността на оспорения акт в частта, с която е отказано определяне на чужда помощ и не е включил в задачата на назначените съдебно-медицински експертизи даване на заключение относно нуждите на освидетелстваното лице от чужда помощ. В случаите на тежка степен на намалена работоспособност (над 90 на сто) разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НМЕР задължава ТЕЛК (НЕЛК) да се произнесе и по потребността от чужда помощ. Съгласно ал. 2 на чл. 63 чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се самообслужват в битово отношение (ставане, обличане, тоалет, хранене и др.), на слепи, както и на психично болни, които не са в състояние да контролират действията си. В жалбата си от 26.03.2007 г. против ЕР на ТЕЛК за очни заболявания № 0493 от 07.03.2007 г., с което е била определена степен на ТНР 100, жалбоподателят е поискал от НЕЛК да се произнесе по потребността му от чужда помощ. С оспореното решение НЕЛК по своя инициатива е намалила ТНР от 100 на 94 на сто без да се произнесе по необходимостта от чужда помощ съобразно административно-процесуалното изискване по ал. 1 на чл. 63 и без да извърши преценка за наличието на материалноправните предпоставки по ал. 2. Видно от мотивите на експертното решение, НЕЛК по очни болести въобще не е обсъдила потребността от чужда помощ на лицето, което е на възраст над 76 години, страда от глаукома и е сляпо с едното око. НЕЛК по психични болести също не е подложила на преценка възможностите на психично болния с "памет и интелект - болестно трансформирани" да контролира действията си и респективно, да може да се самообслужва в битово отношение. Единствено НЕЛК по вътрешни болести в изложените мотиви е преценила, че за заболяването "псориазис" не се следва процент ТНР и с оглед увреждането е приела за съхранени възможностите на лицето за битово обслужване. Експертните решения на органите на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност носят белезите на индивидуални административни актове, които на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съдържат като свой задължителен реквизит фактическите и правните основания за издаването им. Неизлагането на фактическите и правните съображения, по които не е призната необходимост от чужда помощ за лице със степен на трайно намалена работоспособност над 90 на сто, се квалифицира като съществено нарушение на административно- производственото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което засяга правото на адреса на административния акт на защита и възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност (В същия смисъл е и решение № 9118 от 05.08.2008 г. на ВАС по адм. д. № 5253/2008 г., VI о.). В обсъжданата част оспореното експертно решение е издадено при съществено нарушение на процесуалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - София-град е постановил неправилно решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против отказа на НЕЛК да определи потребността от чужда помощ на жалбоподателя. Вместо това следва да бъде постановено друго решение, с което експертно решение № 0230 от зас. № 027/05.06.2007 г. на Националната експертна лекарска комисия бъде отменено като незаконосъобразно в частта, с която не е определена чужда помощ. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде изпратена на административния орган за ново решаване на въпроса при изпълнение на задължението за произнасяне с мотивиран акт по потребността на освидетелстваното лице от чужда помощ при спазване на разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и 2 от НМЕР . Оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която жалбата против експертното решение е отхвърлена за определената степен на ТНР 94 на сто. Законосъобразността на определената ТНР в проценти е потвърдена от заключенията на назначените по делото три вещи лица - лекари специалисти, които са поканили освидетелстваното лице да се яви за личен преглед. Освен това намаляването на степента на ТНР от 100 на 94 е без правно значение с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НМЕР , която определя като тежка всяка загуба на работоспособност в степен над 90 на сто. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,