Решение № 8433 от 21.8.2023 г. на ВАС, III о.

С. Иванова е подала касационна жалба срещу решение 7432/06.12.2022г. по адм. дело 5221/2021г. по описа на Административния съд град София, с което са отхвърлени предявените от нея срещу Столична община искове: за заплащане на обезщетение в размер на 168 000 лева за претърпени имуществени вреди, понесени от бездействието на Столична община да се произнесе по заявление РСЛ19-ГР94-3432/12.08.2019г., като издаде исканите документи, необходими за реализирането на инвестиционен проект за изграждането на преместваеми обекти ; за заплащане на изтеклата върху главницата законна лихва за периода от 19.09.2019г. до 28.05.2021г. в размер на 34580 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Столична община е възразила срещу допустимостта на жалбата и алтернативно е поискала отхвърлянето й като неоснователна. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на касационната жалба и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщението, от страна, участвала в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на С. Иванова, с която срещу Столична община са предявени искове с правно основание чл.1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди: иск за сумата 168 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиран инвестиционен проект съгласно заявление РСЛ19-ГР-94-3432/12.08.2019 г. и направени разходи, необходими за одобряване на проекта; иск за сумата 34580 лева, представляваща изтеклата върху главницата лихва за забава за периода от 19.09.2019г. до 28.05.2021г. С определение 5620/28.07.2021г. административният съд оставил без разглеждане исковата молба и прекратил производството. Определението било отменено с определение 12397/06.12.2021г. по адм. дело 11197/2021 г. по описа на Върховния административен съд, в което били дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. В отговор на издаденото от съдията-докладчик разпореждане от 20.12.2021г. ищцата отстранила нередовностите на съдържанието на исковата молба с молба от 14.01.2022г. В молбата заявила твърдения, че имуществените вреди се изразяват в заплатените от нея такси и разноски за изготвянето на инвестиционен проект за изграждане на автомивка, навес и магазин, който не е бил реализиран поради бездействието на общинската администрация на Район "Слатина", както и в пропускането на икономически ползи от експлоатацията на обектите. Административният съд установил, че С. Иванова е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.707.250, съставляващ УПИ XI-250, кв. 27 по плана на град София. Ищцата подала заявление РСЛ19-ГР94-3432/12.08.2019г. до Район Слатина - Столична община, с което поискала да бъде одобрена схема за поставяне на група преместваеми обекти - автомивка, магазин и покрит паркинг, по реда на чл. 56 от Закона за устройство на територията. Към заявлението приложила мотивирано предложение с графична част Според заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, предлаганите с мотивираното предложение преместваеми обекти съответстват на изискванията на чл.56, ал.1, т.2 ЗУТ, който допуска поставянето на такива обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности, а разположението им отговаря на изискванията на чл.31, ал.1 ЗУТ. Зададените параметри на обектите, които щели да бъдат поставени в дворното място обаче, надвишавали показателите за застрояване. Не бил уреден изцяло кадастралният и регулационният статут на имота, както и плащането на сметки по регулация на Столична община и на собствениците на съседен имот, което е условие за извършването на ново строителство в имота. При извършването на проверки на терен от служители на администрацията в имота било установено незаконно строителство, за което били съставени констативни протоколи 1/ 10.01.2020г. и 2/23.11.2020г. Предложеният от ищцата инвестиционен проект можел да бъде одобрен, но едва след уреждане на статута на имота. По делото било изслушано и заключение на съдебно-икономическа експертиза, което обаче съдът не взел предвид, тъй като нямало отношение към решаването на спора. Въз основа на събраните доказателства административният съд приел, че не са налице предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждането на претендираните обезщетения, тъй като не било установено твърдяното в исковата молба незаконно бездействие на общинската администрация. Поради неуредения регулационен статут на имота, засягането на права на други лица, както и поради неизпълнението на други нормативни изисквания, компетентният административен орган не дължал постановяването на изричен отказ или одобрение на проекта, предложен от С. Иванова. Не били налице и незаконосъобразни действия на органи или длъжностни лица при изпълнение на възложената им дейност. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Административният съд е събрал всички относими доказателства, които е анализирал подробно в мотивите на съдебния акт. Отговорил е на доводите на спорещите страни и е обосновал преценката си по същество, излагайки съображения, които съответстват на приложимите правни норми. Съдът направил правилен извод, че не е налице основанието по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на Столична община, тъй като не е установена незаконосъобразна административна дейност. Общинската администрация не е бездействала, а е изпълнила възложените й задължения да разгледа отправеното до нея искане и да съдейства за удовлетворяването му съобразно изискванията на закона. В исковата молба се съдържа неточна правна квалификация на административната дейност, от която според ищцата произтичат вреди. Волеизявленията, направени в хода на процедурата по чл.56 ЗУТ, открита с подаването на заявление РСЛ19-ГР-94-3432/12.08.2019 г., не представляват административни действия. Отсъствието на издаден акт, с който се разрешава поставянето на преместваеми обекти по заявлението на С. Иванова, не е равнозначно на административно бездействие. Съгласно чл.56, ал.2 ЗУТ за преместваемите обекти в поземлените имоти се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище. Разрешението за поставяне на преместваеми обекти представлява индивидуален административен акт. По заявлението на ищцата не е издадено разрешение, както и не е постановен отказ. С оглед изразеното от нея становище, че са били представени всички необходими документи и са били изпълнени всички условия за издаването на разрешение, тя е имала възможност да обжалва непроизнасянето на административния орган и така да защити интереса си. Административният съд основателно е отказал да постави допълнителни задачи на допуснатата икономическа експертиза, тъй като изследването им не би допринесло за правилното решаване на спора. При положение, че не е била установена незаконна административна дейност, няма необходимост за събирането на доказателства във връзка с твърдението на ищцата за намаляване на нейното имущество. За ищцата биха могли да настъпят претендираните с исковата молба имуществени вреди само, ако е отговаряла на всички изисквания за осъществяване на заявения инвестиционен проект. Същевременно разходите на ищцата за изработване на инвестиционен проект не представляват загуба за имуществото й, при положение, че проектът е придобит от нея и би могъл да бъде използван в бъдеще. Търговската дейност, която ищцата би развивала, е в сферата на намеренията, след като за започването й и за постигането на търговска печалба е необходимо действието на много други фактори. Възможността за увеличение на имуществото, каквато С. Иванова твърди, че е имала, трябва да е сигурна, а не предполагаема. При отсъствието на сочените касационни основания за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд