Решение № 8352 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3147/2009 г.

Решение № 8352 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3147/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Агротрейд ТВМ" ЕООД, гр. Варна, представлявано от Тодор Стефанов Филипов, чрез адв. Стилиян Косев срещу Решение № 27 от 09.01.2009 год. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, V-ти състав, по адм. д. № 2134 по описа за 2005 год., с което е отхвърлена изцяло жалбата на дружеството срещу ДРА № 2286/16.09.2005 год., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Варна, в частта потвърдена с Решение № 1173/02.12.2005 год. на Директора на РДД - Варна, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен креди за данъчен период м. 10.2004 год. в размер на 19112.40 лв. В касационната жалба се твърди нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения касаторът моли настоящата инстанция да постанови Решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и отмени атакуваните данъчни актове, като му присъди на правените в производството разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени становищата на страните и наведените в жалбата касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното в настоящето производство Решение № 27 от 09.01.2009 год. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, V-ти състав, по адм. д. № 2134 по описа за 2005 год. е отхвърлена изцяло жалбата на "Агротрейд ТВМ" ЕООД, гр. Варна, представлявано от Тодор Стефанов Филипов срещу ДРА № 2286/16.09.2005 год., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Варна, в частта потвърдена с Решение № 1173/02.12.2005 год. на Директора на РДД - Варна, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен креди за данъчен период м. 10.2004 год. в размер на 19112.40 лв. В касационната жалба се излагат доводи, аналогични с тези, изложени пред ВОС и касаят съществото на спора. В резултат на извършената ревизия, данъчния орган е отказал на жалбоподателя "Агротрейд" ЕООД за данъчен период м. 10.2004 год. право на приспадане на данъчен кредит по фактури, подробно изброени в ДРА, издадени от "Нас и ко" ЕООД с предмет на сделката - пшеница, ечемик и слънчоглед. В хода на ревизията с цел установяване правомерността на реализираното от данъчния субект право на приспадане на данъчен кредит е извършена насрещна проверка на доставчика. С ПИНП е било установено, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби и справката - декларация за м. 10.2004 год. ; дължимия по фактурите ДДС е начислен в счетоводството на доставчика; плащания по фактурите не са извършвани; доставчика не е представил справка за предходните доставчици. Представени били заверени копия на договори за покупко - продажба с лицата Георги Маринов Христов, Петко Здравков Харизанов, Неджмидин Азис Ахмед и Ивелин Пенев Иванов. Не са представени обяснения относно местонахождението, индивидуализирането и фактическото предаване на стоките. В хода на проверката данъчният субект не е представил съпътстващи документи, доказващи безспорното извършване на документираните с фактурите доставки, както и писмена декларация от представляващия за материално-техническа и кадрова обезпеченост на дружеството за извършването им. Не са представени писмени обяснения за предходните доставчици по съответните фактури. Към договорите за покупко-продажба със земеделски производител са били приложени протоколи за извозване на стоките с изключение на Договор от 25.08.2004 год. между Неджмидин Азис Ахмед и "Нас и ко" ЕООД. Видно от приложените Протоколи за извозване на земеделска продукция данъчният субект е представил първични счетоводни документи за закупуване на 146 тона ечемик при фактурирани на доставчика "Агротрейд ТВМ" ЕООД 263.940 тона ечемик и 575 тона пшеница при фактурирани - на "Агротрейд ТВМ" ЕООД 217.950 тона пшеница. Не са били представени документи за закупуване на слънчоглед и на 117.940 тона ечемик. С цел доказване на произхода на документираните в процесните фактури стоки и реалната възможност за извършване на доставките са били извършени насрещни проверки на лицата по предоставените в хода на проверката Договори за покупко-продажба със земеделски производител. Всички те са земеделски производители, но са декларирали, че не са имали търговски взаимоотношения "Нас и ко" ЕООД, не са сключвани договори и не притежава документи за изкупуване на продукция от "Нас и ко" ЕООД. Съдът правилно е преценил фактическата обстановка в съответствие с разпоредбата на чл. 63 от ЗДДС, предвид на която данъчен кредит е сумата от начислен данък върху добавената стойност, на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. А доставка по смисъла на чл. 6 от този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. Видно от констатациите в обжалвания ДРА доставчика не е представил доказателства, установяващи реалното извършване на процесните доставки. Следователно, липсва сделка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, която е облагаема съгласно чл. 32 от ЗДДС. След като не е възникнало задължение за внасяне на ДДС, не би могло да е налице и право на данъчен кредит по издадените фактури. В разглеждания случай, налице е издаването на фактури, без да е налице сделка. В такъв случай не може да се говори за данъчно събитие, което да бъде предмет на облагане с ДДС. Това автоматично води до извода, че вписаният във фактурите данък не би могъл да се третира като данъчен кредит за получателя по сделките. Издаденият първичен счетоводен документ само по себе си не означава наличието на извършена доставка (сделка) по смисъла на ЗДДС. Съгласно чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка, когато доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това, а съгласно т. 4 на същата норма правото на приспадане на данъчен кредит се отказва когато се установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК. В настоящия случай, сочените в цитираните разпоредби обстоятелства са налице и законосъобразно на жалбоподателя е отказано право на приспадане на ДК в размер определен по ал. 5 на същата норма. Разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС изисква представяне на доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с нея, както и такива за определяне на предходните доставки. Такива доказателства не са представени от жалбоподателя и в съдебното производство. Събраните в хода на ревизията и съдържащи се в приложената по делото данъчна преписка доказателства не доказват по безспорен начин реалното извършване на процесната доставка и наличието на счетоводна отчетност за нея, поради което не са достатъчни за определяне данъчното задължение. Тези обстоятелства не са доказани и от допусната по делото съдебно - счетоводна експертиза, тъй като в заключението си вещото лице изрично е посочила, че при изготвяне не експертизата е ползвала доказателствата по делото и е направила проверка в счетоводството на жалбоподателя, но не и на доставчика. Действително дължимия ДДС по процесните фактури, издадени на жалбоподателя е платен по ДДС - сметката на доставчика съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, но с оглед липсата на категорични данни за реалност на доставките не следва да се разисква въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС. Спорен между страните е въпросът за наличието на реална доставка по всички спорни фактури, издадени от доставчиците на жалбоподателя по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) - доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС (отм.), съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Следователно, наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит. По изложените съображения изводите на първоинстанционният съд за липса на реална доставка са правилни и законосъобразни и са направени съобразно доказателствата, събрани в хода на производството. Наличието на всички предпоставки за възникване на право на данъчен кредит, посочени в чл. 64 ЗДДС (отм.), пораждат право на данъчен кредит само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Така изложените обстоятелства правилно са квалифицирани като основание за отказ на правото на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС - данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това. При липсата на реални доставки между жалбоподателя и преките му доставчици, за същите изобщо не е възникнало задължение да начислят данък по смисъла на чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС. Като е достигнали до тези правни изводи ВАС е постановил правилно и законосъобразно Решение. Не са налице твърдяните в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора, разноски за касатора не се дължат, а такива от страна на ответника не са направени. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение