Решение № 5358 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11946/2010 г.

Решение № 5358 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11946/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1680 от 28.07.2010 г., постановено по адм. д. № 1511/2010 г. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата, подадена от Кирил Върбанов Лозанов в качеството му на управляващ "Медицински център Младост Варна" ООД гр. Варна срещу писмена покана № 29-04-1275/22.04.2010 г. на директора на РЗОК гр. Варна за възстановяване на заплатени от НЗОК средства за ММД и СМД, назначени извън разрешените надвишения за 2-ро и 3-то тримесечие на 2009 г. в размер на 18748,50 лв. Осъдил е "Медицински център Младост Варна" ООД гр. Варна да заплати на РЗОК гр. Варна сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение чрез адв. Наков е подадена касационна жалба от Кирил Върбанов Лозанов в качеството му на управляващ "Медицински център Младост Варна" ООД гр. Варна с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно, моли същото да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват, постъпили са писмени бележки с изложени становища. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и изложил подробни правнообосновани мотиви. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. В касационната жалба се развират съображения за неправилност на атакуваното решение, като касаторът се позовава на решение на петчленен състав на ВАС № 13623 от 10.12.2008 г. по адм. д. № 10382/2008 г. Възражението е неоснователно, тъй като с цитирания съдебен акт се прогласява нищожност на част от Решение № РД-УС-04-127 от 27 декември 2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. В конкретния случай меродавни са разпоредбите на НРД 2006 г. и на Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК. Съгласно т. 167 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда на сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 от ЗЗО, Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие. Контролът по изпълнението на РС се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006 г., като за целта се извършва проверка. Касаторът не оспорва конкретните резултати, отразени в оспорената писмена покана за превишение през II тримесечие на 2009 г. на определените му регулативни стандарти - бланка МЗ-НОК № 3 с 526 бр. и за III тримесечие със 767 бр. За тези превишения е съставен Протокол за неоснователно получени суми на стойност 18 748, 50 лв. и е издадена процесната писмена покана по реда на чл. 233 и сл. от НРД 2006 г. във връзка с т. 169 от цитираното решение на УС на НЗОК. Първоинстанционният съд е изложил правилни и обосновани мотиви относно правната допустимост на регулативните стандарти, като въпросът е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България. Същото е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства. По силата на общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, ИМП дължи възстановяването на това, което е платено неоснователно и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор. Съдът е анализира основният релевантен факт по делото, че за касатора броят на съответните бланки МЗ-НЗОК № 3 е строго определен от РС за III и IV тримесечие на 2009 г. и са заплатени от бюджета на касата, с което дружеството е допринесло за причиняване на щета в посочения размер от писмената покана и дължи възстановяване на визираната сума. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, правилно на ответника по делото са присъдени направените по делото разноски, изразяващи се в минимално установения размер за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,